Маргарит не се бил връщал много години в Търново и е бил вече доста възрастен, градът му се поправил, защото в него нямало големи ветрове и зиме не свивало голям студ. Отишъл си обратно в Атина, гдето зачели много науките му и го били направили „професор" в медицинското училище.
Три години след янгъна Янаки отишъл в Атина, гдето престоял неизвестно колко време, върнал се обратно в Търново заедно с Маргарита, който бил заболял. „Баждарлъкът“ обаче, бил наново опустошен от нов „янгъи“ през 1849 година и Маргарит, който бил раздал много пари по търновските търговци, понесъл много загуби. Тогава веднага след янгъна Маргарит, въпреки разклатеното си здраве, почнал пак да се занимава е медицина, неговите лекарства вече се приготовлявали само от Янаки, който ходел навсякъде с него. Маргарит много лошо говорел български, защото майка му била гъркиня (Никола Златев разправяше да е чувал да се говори, че е била „арнаутка“, но допущаше да е било само клюка, защото тя беше станала причина една леля на Янаки да бъде насила потурчена), а той проживял младините си в Атина при брат на майка си, но по убеждение е бил добър българин. Маргарит подскоросал Гранитски, който не бил медик, но е следвал в султанската медико-хирургическа академия в „Галата сарай" в Цариград, а по-после и сам се заселил в Търново през 1862 година, да преведе съчинението на Д. Пирого, като му разяснявал някои работи. От около 1843 година Маргарит престанал да ходи по болни и Янаки почнал да ходи самостоятелно по всички онези къщи, дето ходел по-рано Маргарит. Но клиентелата му се много увеличила, защото почнал да лекува и останалото население, първоначално българското, а после и турското, като по-после е бил единственият лекар, ксойто е имал достъп в турските къщи. Когато е трябвало да бъде прегледана някоя ханъма, Янаки е бивал отвеждан при едно прозорче, от гдето хвърлял поглед на „езика“ на болната, а чрез улавяне на ръката, напипвал и пулса.
Янаки се ползвал добре от гръцки език и четял много. Някои от неговите книги са запазени, напр. „EGKOLПION TON IATRON П ТОI IASRIKF ПРAКТIКЕ“, издадена в Атина през 1840 година. Пишел е на гръцки, а също и на български, но писаното е било с гръцки букви, макар и на български. Когато му е бивала давана някоя рецепта в аптеката, написана на „френски“ - той не я връщал, но намирал имената на гръцки език и ги записвал върху рецептата. Забележително е, че Янаки през последните 20 години на своя живот е запомнен от децата си като човек много умерен в храната си, живеел много редовен живот и по всичко изглежда, че съзнателно е пазел някаква диета. На болните си препоръчвал да ядат разсол от кокошка или пиле - само чорбата, а освен това, да ядат много ябълки и малко сирене. На Янаки са носели да пие някаква минерална вода -киселичка и много бистра, от едно кладенче около Кованлъка. Никола Янакев Златев като дете бил ходил на това кладенче много пъти, но на стари години, воден там на няколко пъти от сина си - не е можал да се ориентира. Впрочем и на него е било известно, че кладенчето лете пресъхвало.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА: „Господин Илия Н. Златев, аптекар в града, прави следните съобщения по аптечното дело на града ни; носители на което са били баща му, дядо му и прадядо му“.
Общински вестник Велико Търново, бр. 18 от 30 август 1939 г.
Ето какво пише за нея в книгата Възрожденецът Никола Златев- музикант, аптекар, фотограф" -Народна библиотека „П. Р. Славейков“ - Велико Търново, 2011 г.
АПТЕКАТА НА ЯНАКИ ЗЛАТЕВ
Маргарит се беше върнал в Търново през 1839 година. В тях времена имаше из града множество ахтари, които продаваха и лекарства. Тези ахтари бяха повечето турци, но имаше и няколко души българи, като най-редовният българин ахтар беше Панайодоолу - баща на адвоката, по-после министър Коста Панайодов.
В тия ахтарници се продаваше буквално всичко. Каквото и да поискаш, все се намираше. Населението се често подиграваше с тях. Но подиграваха се здравите. Такъв е например Илийката Шапкалията, който, като здрав, винаги е препоръчвал, когато чуе за някой болен, да си купи ,"Даулмозу" - "прах от тъпан", какъвто прах го имало у всичките ахтари, но когато веднъж се разболял, негова приятел Станьо Звицката пратил нарочен човек да му кажат, че пресен прах от тъпан пристигнал на еди кого си, да прати да си вземе, докато не свършат пресния.
И болният Шапкалия два дена след това, назорен от болест, забравил собствения си музерведжилък, пратил да му вземат от пресния току-що дошъл прах. Но най-куриозното е - намерили му в два дюгеня: единът бил червен, а другият жълт. И за по-голяма сигурност Шапкалията изгълтал и двата праха и то точно по наставленията: едина с Небет-шекер, а другия с мед на „буци“.
Обаче през 1841 г. Маргарит обзавел „спецария“. Думата спецария вероятно иде от Species - чайове, попарки, смеси от билки и треви за чай. В старо време, в днешна Германия е имало Spezereigeshafte, гдето собствено билки не са се продавали.
Маргаритовата спецария е била за времето си „много“ голяма. Имало е два пиринчени хавана, един голям мраморен, две ахатови хаванчета (едното по-голямо), около десет ножа, от които няколко кокалени, около 30 дървени кутии с надпис на гръцки и около 100 шишенца със залепени по тях книжки. Тези книжки- етикети били лепени с прах от арабска гума, счукана с чесън, затова цялата спецария е миришела на чесън. Спецарията се е помещавала в един ъгъл на праматарския дюген на Калчо Златев, който неведнъж е протестирал, че дюгеня му сутрин „вонял“ на чесън. Тая миризма на чесън обаче към 1842 година е изчезнала, защото Маргарит получил от Цариград Sandaros - сигурно е било лак, приготвен със Sandaros - и с този сандарак са направени нови надписи на стъклата.
Стъклата са приличали на днешните стъкла за вино и ракия, почти конусни, т. е. дъното им голямо, за да не могат да се гътнат. А кутиите са били овални дървени кутии с дървени капаци. Надписите са били писани с мастило на тънката страна на кутията, за да заемат по-малко място в лавицата.
Ахатовите хаванчета са служели за направа на хапове, а „мехлемите“ се правели от ръка: „слагало се по малко от съставните части (ingredientia ) на дланта, с ножа се прибавяло още каквото трябва и се заглаждало (казвали тогава „завърточвало“, но на турски), докато станс мехлем. Спецарията се е обслужвала винаги от Янаки по рецептите на Маргарит, само по-късно Янаки почва да пише и изпълнява свои собствени рецепти. Когато Маргарит докарал своята спецария от Солун, казал на Калчо Златев, че бил похарчил много пари. Като смятали казаните от него цени, па и като виждали колко пари се вземало от лекарствата, смятали, че стоката на Маргарита в дюгеня струвала 4 пъти по-много от праматарската. И Димо Чохаджията, който тогава бил пълен господар на праматарския дюген, предложил на Маргарита да плаща 3/4 от наема. Маргарит се „опъвал“, но по-късно се съгласил да плаща 40 гроша, което в 1841 година било 1/2 от наема за годината.
Но когато по-после зоркото око на Калчо Златов почнало да бди на спецарийската работа, особено когато в дюгеня вече Маргарит не се вестявал, а всичкото обзавеждане- освен доставката на стоката - се извършвало от сина му Янаки, Калчо разбрал измамата и направил сметка, че Маргарит за една година взема толкова пари, с които може да купи стока за 50-60 години. Затова Калчо повдигнал и въпроса чорбаджия на спецарията да стане вече Янаки. Калчо бил вече обигран търговец. Два до три пъти годишно ходел в Цариград и в „Балкапан“ намерил и се запознал с много търговци ангросисти на лечебни стоки, като винаги говорел от името на сина си.
След като Маргарит обзавел своя собствена спецария, и други няколко лекари обзавели собствени спецарии. Такива е имало няколко. Най-голямата е била на турчина Хаввааси, който турски не знаел, а говорел само арабийджа. Имало и няколко гръцки, между които е била и спецарията на гърка Марко.
Маргарит напуснал Търново две седмици преди да избухне пожара през 1849, но Янаки е бил вече пълен собственик на спецарията вече от 2-3 години, само че имал да дава на Маргарита от покупката ѝ. Обаче преди да замине за Атина, Маргарит „продал“ и клиентелата си на Янаки. Така че Янаки от 1849 година е бил и „притежател“ на клиентелата на Маргарита. Заради тази клиентела Янаки трябвало да брои 60 турски лири - лирата от 80 гроша! И в 1852 година все тази сметка оправяли.
През 1853 година Николчо е бил вече „коджа“ момче, и бил „бактисал“ да няма време за игра, а все с „чукалото“ в ръка да бъде делник и празник, щом се върнел от училище. Но баща му по това време ходел редовно по болни, като разширил „купената“ клиентела и между турското население, даже дотам, че от около 1860 година до смъртта си 1882 година той е бил изключителният лекар на българи и турци и единственият лекар, който ходел да посещава редовно болните по харемите жени и деца. През 1854 година в Търново дошъл някакъв френски (француски) полк. В този полк имало двама лекари, единът от които се сприятелил с лекаря д-р Hasan, военен лекар в арабския полк, а д-р Hasan бил и той френец. Двамата приятели често били виждани наедно. Веднъж френският лекар се отбил заедно с д-ра Хасана в спецарията на Янаки, защото го болял зъб. В спецарията нямало никого. Само Николчо чукал нещо в един голям мраморен хаван с дървен листил (чукало). Докторите искали да излязат, но Хасан похвалил Николча, че свирел хубаво цигулка, и чужденецът изказал желание да го чуе. В това време той накарал да попитат Николча не знае ли той какво дава баща му за зъбобол. Услужливото дете веднага оставило хавана, с една шпатулка поставило на ръката си малко „хлорал“ и малко камфора, капнало върху дланта си малко балсам от Мека, поставило и малко прашец от чукана орехова шума и в ръката си изтъркаляло 4 хапчета за поставяне в зъбната кухина, френецът се удивил на изкуството на малкия, но като разбрал какво и какво е сложено, останал доволен, извадил от джоба си една златна монета и казал, че монетата му я дава подарък за „доктурлука“, а не за цяра: но ще иска, като остане свободен, да му посвири с цигулката си.
Това сприятеляване на Николчо с този френски лекар се отразило много благоприятно за него. Няколко дена след това този французин предложил на Янаки да му продаде една цяла готова аптека, която имал в полка си. След дълги пазарявания четири големи сандъка се стоварили пред спецарията. По липса обаче на място и поради проекта за в бъдеще, Янаки не ги разопаковал. Само прегледал съдържанието им. В това време друго едно дюгенче се давало под наем. Това било едно вакуфско дюгенче, което по-после било съборено от Михаил Рачев, за да си построи дюген и къща до входа на църквата „Св. Константин“ (после „Цар Борис“). Хвърлил око на това дюгенче, Янаки се разбрал с мюфтията, който управлявал вакуфите, и на Илинден 1854 година прехвърлил спецарията си там.
Това било вече модерна аптека. От двете страни били поставени рафтове, в средата на дюгеня „тезгях“ - за рецептурна маса, върху тезгяха три „требушета“ разни големини, една голяма ръчна везна, закачена с канап чак на тавана (при отпуснато състояние везната допираше до тезгяха), няколко хаванчета, две кърпи от двете страни по една, а на една малка етажерка поставени много драмове и унции.
Върху рафтовете обаче истински стелажни стъкла: красиви порцеланови буркани, с порцеланови капаци и „горени" френски букви, а за течностите стъкла със стъклени запушалки, като върху всякоя запушалка поставена обла тенекиена кутийка, боядисана в жълто и червено. Тези тенекиени капачки върху запушалките служеха за да не се прашат шийките на стъклата.
Аптеката беше от хубаво по-хубаво наредена. Извървя се да я гледа буквално целият град, като всичките богати турци счетоха за нужно да дойдат да си купят нещо за „сефте“ на аптеката, наредена по цариградски. Но Янаки не беше доволен. Надписите бяха писани с букви, които той не можеше да чете, а имената, написани върху стелажните стъкла, той не разбираше.
Тука му се яви на помощ д-р Hasan. Той седна при Янаки, започна да превежда от „французки“ и на всеки буркан или шишенце се лепна по една малка книжка с турското или гръцкото име. Ето някои от надписите на тези стъкла, тъй както са записани от Илия Златев през 1902 година:
Буркани 3 големини
Acetate de plomb
Agaric blauc Beurrc d’antimoinc
Feve de Saint-Junace
Com me gantc
Poddre d’azaum
Poddrе de Bеlladonne
Poddre de Canthardes
Poddre de Cologuintе
Poddre de Rhubarbe
Poddre de Scammonее
Pomace diodure ce sentre
Pomace de Bangiеr
Sel d’Epsomc
Scordium
Стъкла 3 големини
Eau de vie alemance
Eau phdgedini guе
Elixir paregorique
Elixir visceral d' Hofman
Liniment amnoniacale
Botion di Tazier
Huile de cade
Sirop de coguclicot
Sirop de pase sanvaga
Teint Mars tartarise
Teint thebaiguе
Това са стъкла, чийто надпис можеше да бъде прочетен през 1902 г. Имаше и друга с надписи, поправяни на италиански, но така, че старото повече не личеше. В 1902 година имаше още и шест овални дървени кутии с надписи: Stictus marina, Spilanthe, Staphisaigre, Houblon, llmaire.
Янаки не беше доволен и от пазарлъка. Пазариха се за двадесет лири с доктора. Но след като беше дал вече парите, взеха му още двадесет и две, защото докторът си отишъл, без да предаде парите. Няколко френски войника идваха и го заплашваха, докато му вземат парите, а да си вземат обратно сандъците не можело, защото били вече отписани. С френските войници бяха дошли и двама турски офицери и по Баждарлък падна голяма разправия. Обаче градските турци до един дойдоха в помощ на Янаки. Те се застъпиха за него веднага още в деня на разправията, а след като отвори аптеката, всички се извървяха да му правят сефте и го възнаградиха богато. Янаки от цялата тая работа не само че не загуби, но спечели, но той беше човек мирен и всички тия разправии го бяха много ядосали.
Д-р Hasan се беше загубил за близо два месеца от Търново, когато се върна, веднага се яви в помощ на Янаки, и Янаки разбра от него и друго. В деня на разправията френският лекар бил още в Търново - заедно с други двама души, и с него били на лов. Но когато се върнали, разбрали какво е станало, но го изпратили още през нощта за Русчук и не можал да направи нищо, а като се върнал - френският полк бе отпътувал.
Но най-доволен беше Николчо. Той беше се запознал с нотите и от френския полк му бяха останали много ноти за цигулка, ноти, които той дълго време чопли и разучава. Но научи и нещо друго, което той вече слабо практикуваше, но не беше напълно разбрал. Един французин беше сложил върху жиците „гребенче“, а свиреше и така, че пръстите му бягаха по струните, чак-горе при магаренцето. Тази работа Николчо беше така усвоил с течение на времето, че когато израсна, правеше на всички впечатление със свирене на високи позиции, при това често - по желание. Години след това в Италия той вземаше участие в много Оркестри и навсякъде беше ценен със своята цигулка, макар че вече свиреше 14 инструмента.
А аптека означава също дюген. После бе прехвърлена в дюгеня на Карагьозов през 1862 голина, а през 1865 година Стефан Карагьозов имал нужда от пари и продаде този си дюген - находят се между мазите на Хаджи Колеоолу и Караманжиолу, срещу Хаджи Минчо, на Янаки. Тогава Янаки вече прехвърли аптеката си, но по-право я прехвърли на израсналия му вече син Никола/Златев/. Аптеката се помещаваше в старото здание на Баждарлък до 1934 година, т.е. след 80-годишно съществуване на Баждарлък аптеката бе преместена от внука на Янаки - Илия Златев.
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар