С право Андрей Протич нарече Търново — съкровищница на българските старини. (Българ. турист. год. 14, кн. 5). Тук бе провъзгласен бунтът против византийското владичество през 1186 г. Шестотин години преди Наполеона братята Асеневци бяха схванали максимата, че майката на всяка политика е географията, затова направиха от Търново столица на новообразуваното българско царство. И по-добър избор те не можеха да направят. Природата е направила от Търново една естествена крепост, която служи за опора на българската независимост повече от двеста години. За средновековната стратегия, местоположението на търновската крепост било образец на непристъпност и непревзимаемост. От малкото селище край кулата на местния болярин-земевладелец израснал могъщ за времето си и за народа ни град — „царица на градовете" или „втори след Константинопол“, както е бил кичен в някои запазени и досега писмени паметници. Цели три месеци се държа тази здрава твърдина срещу стремителните атаки на Баязидовия син Сюлеман Челеби и на 17 юлий 1393 година биде превзета, а заедно с това се тури кръст и на средновековното българско царство.
Тези именно два века от историята на Търново са ни завещали множество исторически паметници с голяма научна стойност. Но освен със своите старини, старопрестолният български град ни привлича и със своята оргинална география. И повече с последната. Това е приказна география в пълния и широк смисъл на думата. Тя еднакво пленява и стратега, и учения, и поета. Но върху общия ландшафт цари тонът на поезията. В това ни убеждава и знаменитият германски пълководец Молтке: "Нийде и никога още не сьм видял по-романтично от разположението на Търново“. И този възглед се споделя от всички учени и пътешественици, като Григорович, Лежан, Каниц, Ердик, Тоула, Барт, Иречек и пр.
Според Иречека, Търново е уникум в цяла Европа, а именитият изследвач на Централна Африка Барт му посвещава множество страници в своите пътеписни бележки и дава собствени рисунки на фантастичната му обстановка.
Но поетичният захлас, макар и твърде рядко, е смущаван от адския танц на Търновските подземия. В такива моменти раят се превръща в ад. Но скоро подземната буря минава страхотиите и жертвите се забравят и вечно излъчваната поезия пак разстила своите криле върху този „фотографиран блян на дядо Господа“, според Пенчо Славейков.
Но тези разнообразни и наглед съвсем самостоятелни прояви на старопрестолния ни град се намират в тясна причинна връзка. Историята на града, произтичаща в голяма степен от особеното му географско положение, романтиката иа външните му форми и страшните му земетръсни конвулсии имат, в края на краищата, една обща основа: особения геоложки строеж на неговия терен. Не е случайно дето Търново е избрано първоначално за поселище на старобългарски боляри, а впоследствие и за резиденция на българските царе от второто царство. Както не е случайно и издигането на крайдунавските, крайморски и други крайречни и високопланински крепости. Географските условия са били и си остават могъщ фактор. Както се добре знае от нашите читатели и особено от туристите, Търново се намира в контактната линия между сдиплената Старопланинска система и Дунавската столова земя и по своята топография е същински предпланински град. Този тип градове са разположени край речните корита в последните възвишения на планинските дипли. Такива градове през средните векове са играли най-често ролята на укрепени пунктове. Твърде подходен на Търново по география и история е града Ловеч, който като укрепен център, спомогна твърде много в борбата за извоюването на българската независимост, еднакво при византийското и турско господства.
Без тези му орографски и хидрографски качества, малкото някога селище щеше да си остане все така скромно, както е скромно и самото му име и съвремената украса „Велико“ нямаше да смущава неговата природна скромност.
Романтиката на търновската топография с нейните върхове, скалисти спускове, тераси, плата и грациозното лъкатушене на Янтра също така не е рожба на вънкашното речно и въздушно ерозивно творчество. Предположението, че кръшното корито на Янтра е издълбано от самата нея, не почива на никакви сериозни научни основания, макар чс пътьом тази мисъл са изказвали мнозина учени. Обкръжаващата Ятриното корито орнаментика също не е творба изключително на вънкашните агенти на природната архитектура—дъждовните води, вятъра, топлината и студа. Под тях и преди тях са действували вътрешните строителни сили — тектониката. Ако вънкашните природни красоти на Търново и неговите близки околности се дължат на незлобивото длето на вековете, то мъчно обяснимо би ни станало съседството на такава една спокойно изваяна вънкашност с бунтуващи се подземия. Да се схване, че морфологията на Търновския терен е в тясна връзка с тектониката, с доустрояването на тези земни дялове, не се иска много голяма ученост. Достатъчно е затова едно вникване в подробностите на ясно изразените по външни форми.
Научните изследвания на последното земетресение от 1913 година, които направи талантливият сеизмолог, покойник вече, Д-р Стайко Стайков и изложи в магистралната си студия „Приноса за изучване на Горно-Оряховското земетресение на 1 юни 1913 година", ни показаха, че имаме работа с един могъщ земетръсен център, какъвто не можем да намерим в местности със спокойно геоложко развитие. С една рядка проницателност, подпомогната от дълбока научна подготовка и гранитна воля, нашият учен дойде до заключението, че по своята абсолютна сила това земетресение може най-добре да се сравни с бележитото Японско земетресение Мино-Овари, от 28 октомврий 1891 год., че едва ли отстъпва на страшната катастрофа в Сан Франциско на 18 април 1900 година и че сигурно надминава печално-известното Месинско земетресение от 28 декемврий 1908 г., което отне живота на повече от 200 000 души. Установените от него сеизмични огнища и то без да се влияе от каквито и да били геоморфоложки белези и тектонически предложения, напълно съвпадат с очевидните тектонически пукнатини и срутвания, с каквито е така богата интересуващата ни местност.
Интересни са така също регионалните (областни) геоложки и петрографски изследвания на геолозите Фр. Тоула, Г. Златарски, Г. Бончев и др. Първият от тях много категорично твърди, че своебразният характер на старата българска столица зависи на първо място от чисто тектоническите отношения. По такъв начин, самостойните историко-географски, геоморфоложки, сизмоложки и геоложки изучвания, макар и правени без оглед едни към други, могат да се обобщат само с изводите на локалната тектоника, която пък, от своя страна, е свързана с едно още по-голямо геоложко събитие — нагъването на Старопланинската система.
През време на последното надипляне на Старо-планинската област, т. с. след Олигоценската епоха, между Миоцен и Плиоцен, а може би и по-късно, увлечени са били и терените около нашето сегашно Търново. От Арбанашкото високо плато на север е хлътнала голяма маса. Между в. Камъка, в. Гарга-баир, с. Арбанаси и Петропавловския монастир с клин на запад се е образувала Горнооряховската тераса с голяма пукнатина от запад към изток. На север от камъка имаме друго, по-дълбоко пропадане и забиване на варовиковите пластове към сегашното легло на Янтра. Шосето от града Г. Оряховица към с. Темниско използува такава една пукнатина. От същия рът, над железнопътната линия за Търново, личат два-три накъсани и забити в северно направление грамадни блока. Това голямо хлътване се е последвало: първо, с образуване на една голяма пукнатина откъм запад от с. към ю. (Дервента) и второ, с пропадане на две големи плочи на юг от Гарга-баир и Арбанаси. Най-дълбоко е пропаднал западния блок, от което се е образувал острова, който нашият народ е кръстил със съдържателното и правдиво име Трапезица. Това е истинска трапеза малко наклонена на юг. С нея заедно е пропаднала и масата, която образува днескашния Царевец. Но докато Трапезица представлява от себе си пълен Разсед, Царевец е запазил една ивична връзка „Каябаш" с масата на Картал-баир, която също така е взела участие в тектоничното премоделиране на терена. Но тънката флексура между Картала и Царевец се скъсала на едно място, така наречената „Дупката“ и още „Сечената канара“. Отворът е около два метра. Според едно предание, тя била изсечена по заповед на цар Крума, който бил основал града, а според друго- от цар Асен I. Най-вероятното е, че имаме работа с една тектоническа драскулка, разширена, може би по стратегически съображения.
Абсолютната височина на Трапезица е 210 м., а на Царевец, при конусообразна-чука Чан-тепе, — 252 м. Когато Гарга-баир се издига на 313 м., а Петро-павловското възвишение до 439 м.
От Картал баир пропадането в източно направление се казва Поличката и завършва с Хисаря (Царевец). На юг от Поличката има по-чувствително хлътване, което е образувало Марно Поле (190 м.) Още по на юг към Марно-полската яма, срутването има северно направление. Лозята Мармарлия са разположени на забития към Марно поле грамаден блок, който минава зад Устието, под името Крушана. Самото Устие е тоже една пукнатина, която ни дава възможности да видим разположението на пластовете след нагъването им. Това ясно личи и от снимката, която поместваме тук за по-голяма нагледност.
Извиване, изместване, надигане и хлътване на пластовете са станали и в терена на Къс-хисар и Света-гора. Дервентската пукнатина е продължила по такъв начин между разместените земни пластове и е дала днескашното корито на лъкатушната Янтра, което предизвиква толкова голям възторг, колкото и голямо недоумение. Може с голяма достоверност да се предположи, че преди тези тектонически промени коритото на нашата красива река да е било нейде другаде. Като разглеждах нейното течение над Устието, от Чолакова махала към Узун-чаир, искаше ми се да вярвам, че то е продължавало право на изток към Малък-чифлик и Драгижево и пак към Козаревец е намирало полето или морето. Но това си остава само едно предположение и нищо повече.
И всеки път, когато посетя Търново, любувам се без насита на неговите чудни красоти. И ми се струва, и то с голямо основание, че колкото повече прониква човек в тайните на чудните красоти на старопрестолния ни град, толкова и те стават по-таинствени и по-очарователни. И все повече се убеждавам, че по романтично място от местоположението на Търново не би си намерило никъде.
П. Делирадев
Няма коментари:
Публикуване на коментар