В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Петко Рачов Славейков(1827-1895г.) - един от най-видните български поети – народният учител, общественик, публицист и редактор


В Търново през 1827г. е роден и твори един от най-видните български поети – народният учител, общественик, публицист и редактор- Петко Рачов Славейков. 
Юрдан Трифонов пише  за него: "Спомените му за Асеневци, за Ивана Шишмана и за последните дни на второто българско царство всякога са били свежи. Славейков още от бащината си къща е знаел за съществуване на старо българско царство и за славното минало на своя народ. Преданията, свързани с Царевец, с църквите "Св. Димитър" и "Св. Четиридесет мъченици", с манастира "Св. Троица", Жидов гроб и пр., са били достатъчни да поддържат в търновци знание за някогашна българска държава, па и надежди за по-добра бъднина. Както разказва сам Славейков, когато бил момче на 7-9 години, той често ходел с другари да гледа мястото на Кая-баши, през гдето, по предание, най-напред навлезли турци в Търново. Любопитните момчета, като ходели по Картала (Орлов връх) - в ранна пролет, за тамянуги, минзухар и бъкалчец, а лете за слетикоса, гъцабури и лиляк, спирали се при Жидов гроб, разменявали си разкази за падането на Търново в ръцете на турците чрез издайството на някакъв евреин и хвърляли камъни върху грамадата на гроба му за вечно проклятие. Търновското простолюдие твърдо вярвало, че в преобърнатата на джамия Асенева църква "Св. Четиридесет мъченици" се явяват ноще сенки на български царе и че затова минаре там не може да се застои за дълго време. То чакало да види кога ще израстат при джамията на Хисаря, гдето е била някога патриаршеската църква "Св. Петка", дървета от забити в Шишманово време главни, за да възвестят българското освобождение от турците. Но, по време на Славейковото юношество, Търново не останало само с историческите си места, преданията и легендите. На 8-та си година той бил свидетел на Велчевата завера. Разностранните дарби и духовни интереси на Славейкова никога не го оставяли да седи празен: ако не успявал в едно, той продължавал друго. Покрай опитите да опоетизира исторически случки и лица, той си поставил и друга задача, пак в свръзка с народното ни минало, именно - да събира народни предания и легенди за събития, лица и места. От преданията, които Славейков бил слушал на младини, главно от баща си, най-рано били обнародвани ония за непристойния живот на търновските митрополити-гърци от първата половина на XIX в.  Те били напечатани в 1863г. във в. "Гайда" (г. I, бр. 4-12) под заглавие "Припомнянията на един стар гайдар". По-късно Славейков обнародвал сведения за училищата в Търново и за първите дейци по събуждането на българщината в тоя град през 2-4 десетилетия на XIX в. Статията му за тях е поместена в "Цариградский вестник" за 1857г., бр. 311, под заглавие "Подновението и успехът на българщината в Търново". В нея за пръв път се изнасят податки за прочутите родолюбци отец Зотик, Велчо Атанасов и учител Стойко, за частните училища в града, за направата на църквата "Св. Никола", както и за отварянето на общо взаимно българско училище. Като записвани по разкази на очевидци и по собствени наблюдения, тия податки се отличават с правдивост и безпристрастие, та ще служат на всички, които се занимават с историята на възраждането в Търново. Петко Славейков умира в София на 1 юли 1895г."
Няколко думи за П. Р. Славейков
Из Общински вестник "Велико Търново", бр.27, 31 март 1932г.
Ето какво ми разправи Г-жа Мола Камбурова (по баща Цачева),. сестрина дъщеря на Петко Р. Славейков:
"Дедо Рачо, бащата на П. Славейков, е имал две законни жени. Първата му жена се казвала Донка. Рачо е имал от нея 4 деца, от които едното е било П. Р. Славейков. След смъртта на Донка, дедо Рачо се оженва повторно и взема за жена една мома, на име Тодора. Тодора не е искала да се ожени за него, защото е имал много деца, но била е принудена да се ожени за него. Тодора е заварила П. Р. Славейков на 40 дни, малкото е било гледано от баба Рунда, която го е хранила с варена каша. Тодора е имала от Рачо няколко деца, едното от тях, е майката на тази, която разправя въпросната история. П. Р. Славейков, е роден в Търново, в бащината си къща. По-после тази къща остава във владение на брата на П. Р. Славейков, Марин. В къщата до скоро живееше баба Тодори, жената на Марин, която изживя и последните си минути от живота в нея. Тодори и Марин, остават бездетни. Майката на П. Р. Славейков, Донка, по баща се казвала Бюлбюлева, което на български ще рече Славейкова. Ето защо Петко Рачев притуря към името си Славейков." Веселин Христов- София
Грета Костова- Бабулкова

 Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар