Градското средище- Т. Янков, втора част

 ИЗ ПЪТЕПИСИ И СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)

Отивайки напред все в източна посока, виждаме на северната страна една разкрита желязна врата с дълга каменна стълба, водеща до самата артика на църквата „Св. Константин и Елена". Тая църква е една от най-хубавите в града — висока, бяла, с кубета и красива камбанария. Под сводовете на нейната артика, вдясно от входа за в църквата, се намира гроба на споменатия по-горе някогашен български митрополит в Букурещ Панарет. Над гроба е издигнат един великолепен паметник. Върху два метра висок мраморен пиедестал е поставено художественото изваяние на владиката в църковно одеяние, седнал на трон, с отворено евангелие пред него, държащ в едната си ръка владишки жезъл, а с другата благославящ. Както своевременно казах по-горе, той произхожда от семейството Рашеви. Роден е в Търново през 1808 год. и е имал светското име Панайот. Баща му е бил кожухарин, заможен и влиятелен гражданин. Образованието си Панайот получил в Търново, Букурещ, Атина и Париж. След като свършил висшето си образование, станал придворен учител при тогавашния управител на Влахия княз Александър Гика (1838). По молбата на търновските граждани, последният го изпратил през 1840 г. за учител в гръцкото училище в Търново. Но след две години, поради интриги, той напуснал града и отишъл в Цариград, където бил назначен учител в патриаршеското училище на Фенер по френски и гръцки. През 1845 г. П. Рашев приел духовен сан под името Панарет, а в 1854 г. бил вече епископ, тронясан за Пагониански владика със седалище в Букурещ. Макар да е минавал за грък, във влашката столица се е грижил за българската колония, а от 1863 г. насетне, признавайки се открито за българин е започнал да взема живо участие в борбите за църковно и политическо възраждане. В старанието си да бъде полезен на българското дело, още приживе е подарил 10 000 австрийски жълтици, от лихвите на която сума се е издържало богословското училище в Петропавловския манастир при гр. Лясковец. След смъртта му (1887 г.), той е оставил част от крупното си състояние за издържка на първонач. учалища в Търново и на църквата „Св. Константин и Елена“, а най-голямата част — на Св. Синод, за издържка на млади дякони в духовна академия и за награди на оригинални и преводни духовни трудове или такива от българската църковна история. В изпълнение предсмъртния му завет, тялото му е било пренесено от Букурещ в Търново и погребано в артиката на църквата „Св. Константин и Елена“.

Продължавайки пътя си по нататък по Баждарлък, погледът ни среща фасадата на Земледелската банка, от двете страни на която зеят отверствията на две улици. Едната, вляво, минава край скритата в дълбок двор къща, в която живееше познатият и многозаслужил на града д-р В. Берон, племенник на автора на „Рибния буквар", д-р П. Берон, и баща на неотдавна починалия проф. д-р Б. Берон. Свършил медицина в Вюрцбург, без да я практикува дълго време, започва да се занимава с писане на научни трудове и да ратува за освобождението на България, като става член на първия български революционен комитет в Букурещ (1858). Роден е в Котел, но е живял вън от него, а най-сетне се заселил и задомил в Търново. Тука той е направил много за повдигането на града в просветно-културно отношение. Бил е председател на учителското настоятелство, основал е археологическото дружество, като старателно е изучавал търновските старини. Предаден на своите научни занятия, той живееше уединено, без обаче да престане да работи през целия си живот за обществена полза (1824—1909). Малко по-долу, в реда на къщите, се намира прочутият на своето време „Кожухарски хан", а вдясно срещу него се издигаше до преди няколко години прославеното класно училище „Св. Кирил" — една голяма триетажна каменна сграда, от която днес се вижда само нейното място. Някогашен ученик — преди половин век и повече — в това училище, с оправдана тъга гледам жалкия му остатък, вълнуван от далечни спомени. — По-отгоре гледат една редица стари къщи, между които някои от тях на времето правеха впечатление със своите бели фасадни шарки. Споменувам ги, защото в една от тях живееше бележитият някога търновец Илия Шапкалията,. който е бил руски вицеконсул в Търново. Наречен е „Шапкалията", защото е първият търновски гражданин, които в турско време се явил в града с шапка на глава. Между другото, отбелязвам и тая дреболия, която в турско време се е считала за цяло събитие, за да се види, как основно се менят и най-фанатичните нрави. Днес омразната някога в Турция шапка, имаща на българска, въобще на християнска глава, противотурско и бунтовническо значение, е със закон въведена за всеобща употреба в тая страна. Малко до-долу от Кожухарския хан, на реда, се намерваше някога арменската църква, която беше построена от масивен дървен материал; сега от нея има само следи. В двора ѝ с изглед към Трапезица, сред буренак и тъжна тишина, се виждат няколко тежки надгробни плочи с арменски надписи. — Малко по-нататък, на отсрещната страна се издига грамадна къща, която има колкото странен, толкова и картинен изглед, достоен за четката на впечатлителен художник. Преживяла земетръса в 1913г., тя, като че ли по чудо, се държи още. — Още няколко крачки и излязваме на един площад — някогашният „Кая-баш“ — към който гледа с главното си източно лице великолепната Окръжна палата. Насреща изпъква Царевец, отляво — Трапезица, между тях, долу в низината, по-двата бряга на Янтра, се намира „Асенова махала" — „Долна махала“ е старото ѝ име — и Владишкият мост над реката. В тая градска част се намира лаврата „Св. Четиридесет мъченици“, църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ (в двора на днешната митрополия) и покрай пътя за Арбанаси — полуразрушената църква „Св. Димитър Солунски", както и три старобългарски къщи на десния бряг на Янтра. Това са остатъцитe от второто българско царство, за които ще стане дума по-насетне.
*
Надясно от този площад, между две минаващи долу улици и пред малък площад, се издига грамадната и красива сграда на мъжката гимназия „Св. Кирил“. Тук, вляво на подпорния зид на горния, току-що описан, площад, се вижда барелефно изображение — лицето на търновеца, бившият м-р Янко Стоянчев, вече отдавна покойник. Паметта му е почетена с този скромен споменик за неговите старания за доизкарването на гимназията, която години подред, след земетръса в 1913 г., бе започната и недовършена. Член на видно търновско и заслужило семейство, уместно е да кажа няколко думи, както за него, тъй и за семейството му. Баща му, Димитър Стоянчев беше виден търговец, честен и благ, всеобщо уважаван човек. Дългогодишен училищ. настоятел, той беше обичан и от учениците, в числото на които беше и пишущият тия редове. Той често посещаваше училищата, а през време на годишните „изпитания“ изпитваше. Умеещ да се приспособява към психологията на децата, той успяваше със своите благи обноски да прогонва уплахата и стеснението им, като сполучваше да открива познанията им. Всеки ученик желаеше да бъде изпитан от „Стоянчето“, както обикновено го наричахме. Голям привърженик на просветата, той даде и на тримата си синове отлична домашна отхрана и образование. Най-големият му син свърши медицина в Париж, след което я практикува в родния си град, ползуващ се с добро име на лекар и благовъзпитан човек. Но сравнително рано почина. Вторият му син, Янко, свърши по правото, служи по съдебното ведомство, след което се посвети на адвокатство. Способен, честен и трудолюбив, той достигна до министерски пост, в която длъжност можа да развие своите способности. Но и той в разцвета на своята възраст, скоропостижно почина. Третият му син, Любомир Стоянчев, свърши Военното училище и взе участие във войните. Днес той живее в София като запасен офицер. Това семейство е дало и един доволно просветен за далечното минало човек, който има своите заслуги във Възраждането: това е Стоянчо Ахтар.

Продължавайки в улицата покрай северното крило на гимназията, връщаме се в предосвободителната епоха, когато тя беше една от главните улици в тая тогава турска част на града. Тук се намерваше, приблизително, дето е сега гимназията, в съседство с една казарма—старо паянтово здание—най-голямата и най-красивата в града джамия. 

Прочетете още спомените на Т. Янков за Куршумлия джамия

➡ Продължение

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Become a Patron!