В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Великолепният храм "Св. св. Константин и Елена”

Рисунка на новата църква с патрони Константин и Елена, направена от немеца Обербауер, чиновник в железниците.
В "Пътеводителя на Велико Търново от 1907г." пише: "Църквата Св. св. Константин и Елена, въздигната 1872-73 год. по плана и под надзора на майстор Колю Фичето. Тя е една от най-светлите църкви. Има три храмови празника: Св. св. Константин и Елена, Св. Четиредесет мъченици и Св. Димитрий Солунски. Под църквата има параклис Св. Архангел Михаил. Тази църква е въздигната, след като бе съборена малката, тъмна и ниска паянтова църква, която бе малко по на изток от сегашната. В артиката на тази църква се намира гроба на покойният Погониански български владика, Панарет Рашев. Върху гроба му е въздигнат великолепен мраморен паметник, представящ владиката в черковно одеяние и благославещ". Църквата "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново е завършена през 1873г. За нея Първомайстор Кольо Фичето споделя, че му харесва най-много от съградените църковни сгради в града. Най-голямата ѝ отлика е осемстенната камбанария. На 7 октомври 1873г. в изключително тържествена обстановка е осветен новият храм от първия български владика Иларион Макариополски. Първото църковно настоятелство, призвано да осъществи постройката е учредено на 20 юни 1872г. Църковни настоятели са Иван Пилев, Илия Иванов и Сава х. Йоргов. Сградата е трикорабна, вътрешността и е светла и красива. При изграждането ѝ самобитният майстор успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки, както и прочутата фическа кобилица - все елементи, които служат като визитна картичка на самоукия майстор архитект. През XIX век тя се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Храмът е построен между три улици, разположени между жилищни сгради, на стръмен склон с тераси - един много труден дори и от днешна гледна точка терен за застрояване. В голямото за времето си вътрешно пространство от 250 кв.м., такова каквото е било, преди катастрофалното земетресение от 1913г., имало само четири колони с височина от 10 метра. При това притворът е бил отворен към наоса, засводяванията- преливащи едно в друго, стълбищата за емпорията скрити, и се е създавало впечатление за зално пространство, в средата на което се извисявал купол, стъпил върху висок барабан, пробит от многобройни прозорци. При главния вход на храма, от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на сградата при евентуално слягане на земната основа. Майстор Колю Фичето казвал: „Когато колоните престанат да се въртят това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Колоните отдавна са демонтирани и ако искате да ги видите, ви препоръчвам да прочетете "По следите на изчезналите колони".
Сред култовото богатство на храм „Св. св. Константин и Елена“ са иконите, рисувани от Папа Витан от тревненска школа, от школувания художник Николай Павлович и др., които се съхраняват в Регионален исторически музей. По неповторим и изключително красив начин Колю Фичето успява да изгради и обедини храма и камбанарията. Той постига голям успех и в живописната монументална архитектура, съчетана с околната среда. Това е последният храм, който Колю Фичето строи през своя живот, но за сметка на това пък той минава за един от неговите архитектурни шедьоври в областта на християнското изкуство, в областта на строежа на източно православни храмове. Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на хаджи Минчо Цачов. Тук е и гробницата на митрополит Панарет Рашев. Върху гроба му е издигнат мраморен паметник, представящ владиката в черковно одеяние и благославящ - дело на румънския скулптор Йон Джорджеско. В гробницата е погребано тялото на митрополит Панарет Рашев в седнало положение, както подобава за митрополит, с почести и според канона на Българската православна църква. Владиката Панарет Рашев е един от най-щедрите дарители на Търново. В завещанието му е казано:" На църквата „Св. Константин” в Търново оставям 5000 лв., „дето да се погребе тялото ми, за споменуване името ми при света литургия”...Короната ми, патерицата ми, както и всичките черковни венци и одежди, които ми принадлежат, моля да се разподелят между българската капела в Букурещ и църквата „Св. Константин” в Търново”. Днес обаче никой не знае какво е станало с тези одежди, с короната или патерицата на митрополита. Реставрирана е фигурата на Панарет Рашев, която стои в заключената църква. На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи. От двете страни на входа са две гробници. Едната е на хаджи Николи Минчоолу - борецът за черковна независимост и неговата съпруга. Другата е на сина на Уста Колю Фичето. При земетресението от 1913г. сградата претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век храма е възстановен под името „Св. цар Борис“ (имало се е предвид Борис I Покръстител). В кондиката е записано, че първите настоятели на храм „Св. цар Борис“ са: Елефтер п. Димитров – председател, Хараламби Кулелиев, Димитър Димитрушков, Александър Хаджицанев, Тодор Кабакчиев и Димитър Багрилов. През 1929г. настоятелството при църквата „Константин и Елена“, която била възстановена от земетресението през 1913 и преименувана при освещаването ѝ през 1926г. от търновския митрополит Филип на „Св. цар Борис“, организирало чрез подписка енориашите да дадат необходимите средства за подновяване на иконостаса и иконите по него. Новият иконостас бил направен от търновските майстори дърводелци братя Коларови, а иконите изписал в 1931 и 1934г. по договор с настоятелството художникът иконограф от грузински произход Арчил Йосифов Кикодзе. Още тогава някои от старите икони били предадени на съхранение по настояване на уредника на музейната сбирка при читалище „Надежда“ Тодор Иванов Николов и двамата видни общественици Йордан Кулелиев и Леон Филипов.

С храм „Св. св. Константин и Елена“ са свързани и божествени проявления. Едно от най-загадъчните се е случило в началото на XX век. В полумрака на храма, осветен от свещи, възрастна жена от Велико Търново се молела, с вяра и раболепие пред иконата на Божията майка. От очите на жената се леели сълзи върху жълтата рогозка пред иконостаса, разказват по-късно свидетели. Тишината в храма била нарушавана единствено от стъпките на богомолците, които не обръщали внимание на сгушената пред иконата на Божията майка старица. Света Богородица откликнала на молбите на жената и проговорила. Мигом жената побеляла и паднала в несвяст. Миряните и служещите в храма ѝ се притекли на помощ. Жената и дума не промълвила пред тях за случилото се, но на следващият ден се отправила към новата столица София за среща с тогавашният патриарх на Българската Православна Църква - Екзарх Йосиф I Български. Какво точно е казала Богородица на избраната християнка знаят само шепа хора и точното съдържание на пророчеството се пази в тайна. Разположена в края на улица „Гурко“ (срещу Самоводска чаршия), в нея са се венчавали, кръщавали и били опявани първенците на Търново през XIX век. През 2012г. започна външна реставрацията на храма, а едва през 2017г. местната Строителна камара, общината и Великотърновската митрополия сключиха тристранно споразумение за цялостен ремонт на храма. Дано в скоро време започне реставрацията, защото църквата се руши и може да стане късно.. Прочетете още: История на църквата из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
Източници: Иван Радев, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „История на църквата „Св. св. Константин и Елена”, http://strannik.bg , http://bg.wikipedia.org, Пътеводител на В. Търново от 1907г. 
Грета Костова- Бабулкова
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN