Статия от 1936 г.
Не рядко се случва да слушаме разсъждения върху това, че съществува „добро" и „лошо“ масонство. Хора, запознати повърхностно с масонския въпрос, считат масонството от латинските страни за безбожно и революционно тогава, когато английското и американско масонство считат консервативно в политическия смисъл и към религията отнасящо се с дължимото уважение.
Но това мнение в корена си е погрешно. Наистина, англо-саксонското масонство по-малко рязко показва своята антихристиянска същност особено в низките, така наречените сини ложи, малко проявява своето безбожие, но идеологията на висшите ложи на Англия и Америка с нищо не се отличава от идеологията на французкото или испанското масонство.
В какво се заключава антихристиянската същност на масонското учение?
Масонството, казва видният идеолог на американското масонство доктор Макей (Масонска енциклопедия стр. 70) е религия, но тая религия е нито еврейска, нито християнска, нито мохамеданска".
„Неговата (на масонството) религия е обща за всички, религия на природата“ (стр. 641).
Обожествяването на природата, обожествяването на човека, като най-високо нейно проявление — ето основата на масонската религия. Нека отбележим, че далеч не на всички масони тази „тайна се открива, за да не се отдалечат тези от тях у които се е запазило още някакво християнско религиозно чувство.
„Масонството е наука за морала, забулено с алегории и осветена символика", пише масонът Албер Пайк в своя труд Символизъм (стр. 310) и на алегориите и на символиката той дава обяснения, съвършено различни, в зависимост от степента на посвещението на дадено лице и в зависимост от неговата подготовка за възприемане истинските обяснения.
Пайк прави следното признание, достойно за отбелязване:
„Сините степени“ казва той, са само открития двор, портиката на храма. Освен част от символите, показани на новопосветения, той нарочно се въвежда в заблуждение с лъжливи обяснения. Задачата се състои не в това да ги разбере, а в това да си въобрази, че ги е разбрал. („Морал и догма масонства“, стр. 819).
По такъв начин тази своеобразна масонска „религия“, масонска „наука за морала“ се започва с позната лъжа. Излъганите новопосветени, запълващи „двора на масонския храм“, даже не подозират това, къде и за какво ги водят техните лъжеучители като покорно стадо, те не виждат антихристиянската същност на масонските учения, не чувствуват в каква пропаст ги тласкат главатарите на безбожната секта.
Масонската „религия", както и всека друга религия, има свое божество — «Великият архитект на Вселената“, но видният масон Освалд Вирт предупреждава: („Ливръ де метр“, стр. 122)
„Пазете се от тази ленива мисъл, която смесва Великият Архитект на посветените с Бога на верующите християни“.
Както у латинските, така и у англосаксонските масони всеки може да си представи Великия Архитект, както му е угодно. Не само названието, но и самото понятие за масонското „божество“ са съвършено безразлични, и самите официални идеолози дават съвършено различни тълкувания в зависимост от това, за коя категория от посветените са предназначени тези тълкувания.
Така едно от украшенията на масонските ложи във всички страни се явява петоъгълната звезда, символ на Великия Архитект, в средата на която звезда е начертана латинската буква Г.
За масоните от низките степени тази буква означава думата „God“ (по английски Бог) или „Gott“ (по немски)
Французите казват, че е запазена английската буква (вместо французката Д — Dieu), защото във Франция масонството е проникнало от Англия. В по-високите степени обяснението на буквата Г е друго: тя означава думата "Геометрия", защото тази наука се явява в най-висока степен божествена наука, благодарение на която е можало да бъде създаден този съвършен свят, в който ние живеем.
Но има и друго обяснение на символа на масонското божество: думата „год“ представя от себе си транскрипция на главните букви на трите еврейски думи : гомер— мъдрост, оз — сила и дабар — красота.
Накрай в най-високите степени на посвещението латинската буква Г се заменява с еврейската ioд — първата буква на името Яхве (юд—хе—вау—хе), поради което обяснението на тия букви е същото, което е и в еврейската каббала.
Тук буквата Г или ioд не означава нищо друго, освен мъжкото начало в природата (генезис) или физиологическия принцип на размножението.
И така, даже съвсем повърхностното (запознаване със символиката на масонството ни показва, колко далече е идеологията на тая секта от учението на християнството. Масонското божество е хармония, сила, красота, природа и физиологическа способности на тварите да се размножават.
Масонските идеолози споменават и някои християнски символи и даже Самия Иисуса Христа, но само затова, за да кощунствуват с тях. В това се схождат добрите американски, ангийски и немски масони и техните лоши французки събратя (Пайк, Макей, Фриндел, Расон).
Животът, страданията и Възкресението на Христа — по тълкуванието на горепоменатите масони — не е нищо друго, освен нова вариация на слънчевия мит на езичниците. Христос — Слънце се ражда, умира (зимата) и възкръсва на пролет. В ложите на 18-а степен (Резенкройцерите) фигурира в качеството на задължително символично украшние кръст с роза по средата, на който е поместен латинския надпис: J. H. R. J.
Както и при другите случаи, дават се на посветените различни обяснения на тоя надпис (гл. Пайк, „Морал и Догма“'), в зависимост от това, доколко далеч са отишли от християнството. Едни казват, че тези букви означават, както и у християните — надписа на Кръста Господен — Исус Назареянин Цар Иудейски ; за други — това е формула на алхимиците: „с огън природата се възражда в пълнота. (Игне Натура Реноватур Интегра), или - четири основни елемента: Иаммин (по еврейски вода) нур (огън) руах (въздух) и iебеша (земя). А за тези, чиито политически убеждения са достатъчно революционни, че признават необходимостта от промяна на терора, надписът на кръста в ложата на розенкройцерите означава: Иустум Некаре Регес Импiос — справедливо е да убиваш нечестивите царе!
Признавайки своето своебразно божество толкова отлично от християнския Бог, висшето масонство вярва и в съществуванието на безсмъртна душа, но и в това, както и в всичко друго, масонското учение се явява учение анти-християнско. Душата, по учението на Алберт Пайк е "искра на великото централно огнище на светлината" и се явява действителна "частица на божеството", а в качеството на такава, човешката душа е безгрешна, както самото Божество („Морал и Догма“ стр. 533).
Но човек става безгрешен само тогава, когато той види „светлината“ на масонското посвещение. Встъпвайки в ордена, той се отказва от всички предишни „предразсъдъци“, т е. по масонската терминология — вярвания, понятия, привички, той „умира“ за прежния живот и като получи масонското „знание“, той достига „божественото съвършенство“ (там стр. 373).
Нека тези, които вярват в съществуването на някакво си не безбожно масонство, съпоставят гореприведените заявления на „добрите“ американски и английски масони, идеалози и учители с думите на змията изкусителка, която някога бе казала на Адам и Ева: „и вие ще бъдете като Богове, познаващи добро и зло“ (Битие гл. 3'5)„
Няма в света „добро“ или „лошо“ масонство! Има само една масонска секта, под различни образи, скриваща своето безбожно лице!
Бесовското знание и бесовската масонска гордост води неминуемо към гибел; не бива никога да забраваме, че крайната цел на масонската змия — измамница се явява разрушението на Христовата Църква, унищожение на християнската култура и поради това, между тях и нас не може да има никакво общение, никакъв сговор, никаква сделка, а само люта борба.
(Из сп. „На страже православiя“) бр. 2 от м. май 1936 г. — Париж.
Из вестник "Пастирско дело"-1936 г.
Прочетете още:Из вестник "Пастирско дело"-1936 г.
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар