Туряйки началото на тази двойна и опасна основа за вътрешна и външна политика в своята държава, Фридрих Велики не забрави да остави едно тайно политическо завещание на своите наследници, в което им дава подробни съвети, как да използуват ложите за своята външна политика и как същевременно да неутрализират тяхното отровно действие. Ето защо, да не ни се вижда чудно, че няколко души пруски крале, след Фридриха, бяха велики майстори на ложите. Друг е въпросът, дали те съумяха да използуват това оръжие с два остри върха, както им бе завещал Фридрих. За това ще говорим друг път. Засега ще кажа само едно, както беше казано в началото на тази глава, че либералните и масонски теории се плъзгаха, като че ли, по повърхността на немския мозък, или засягаха само областта на знанията му, без да оказват каквото и да е влияние върху чувствата и убежденията на добрите немци, които поставиха най-високо от всичко идеята: „Deutschland uber alles". Това явление е подобно, например, на онова, когато убеденият християнин изучава будиската или мохамеданска религии. Той напълно разбира и усвоява цялото тяхно учение и всичките им догми, но неговата душа си остава към тях хладна и той не чувствува никакво влечение към тази религия. Нещо повече, в известни случаи той даже може да чете лекции по тези религии, но сам не се съблазнява от тях. Така ли е у нас? Достатъчно е да се яви някакво протестантство, адвентизъм, теософия, масонство, марксизъм и пр., за да захапем въдицата и да станем по-големи папи от папата, да станем люти врагове на бащината си православна вяра, да се опълчим и озверим срещу всички, които бранят народните традиции, обичаи и достойнство заради възприетата от нас, подхвърлена ни чужда идея, предназначена да служи на чужди, противоположни нам интереси. И ние достигаме до такова озверяване, че братската кръв проливаме за тези чужди, убийствени за нас интереси. В петдесет годишния свободен живот третото българско царство има достатъчно доказателства за тази наша слабост да възприемаме чуждото, да му служим и да го браним с фанатизъм, игнорирайки и подценявайки своето.
Религията на социалното разрушение, създадена от Карл Маркс (Мордохай) също така е чужда за душата на съвремения добър немец. Даже в работническите среди, гдето проповедта на либерализма и класовата омраза и завист, — водена изключително от евреи, намираше добра почва, даже там бунтовническите настроения на болшинството не носят онзи отровен характер, както между другите народи. Тази е причината, че евреите не можаха да разрушат Германската империя, макар че употребиха за това всички усилия и средства. Но да оставим другите подробности и да се спрем малко и върху европейската война. Как се дойде до тази война, ще имам случай да пиша други път. Войната, обаче, се разгоря. За хората, които знаеха истинския смисъл на събитията и които бяха запознати с тайните ръководители на световната политика, беше отначало ясно, че ще победи тая страна, с която е Англия, а следователно и оная скрита световна сила, която си служи обикновено с Англия в качеството на свой авангард.
Когато вече Германия беше разгромена и понесе възмездието за своята „измяна“ на масонството, в което тя беше ангажирана от Фридрих Велики и другите короновани след него, то интернационалната сила почти вече не се скриваше и взе в своите ръце браздите на по-нататъшната съдба на европейските държави - и победители и победени.
Естествено е, че тази сила, която провокира войната и която тайно я ръководеше, трябваше да играе доминирующа роля при уреждане и на резултатите ѝ. Тъй като тези резултати трябваше да се излеят именно в ония форми, които ѝ бяха нужни и които трябваше да бъдат нищо друго, освен ново звено във веригата, кована от нея за заробването на света.
И действително, ние виждаме, че главната роля, диктаторската роля, при изработването на мирните договори, играха масоните от високи степени Уилсон, Лойд-Джордж, Клемансо, чиито фигури, като видни представители на масонството са изяснени вече с достатъчна пълнота не само от невъздържаната откровеност на близките им сътрудници, но и от цялата същност и от смисъла на предизвиканите от техните действия в политическия живот на Европа последствия. Вярно е, че почти всички останали участници в мирната конференция бяха повече или по-малко големи функционери на ложите, зад гърба на които стои диригентът „Великият интернационал“, но без съмнение е, че Уилсон беше много по-дълбоко посветен в тайните планове и цели на Световното свърхправителство, отколкото който и да е от неговите сътрудници, кроили заедно с него новата географическа карта и диктували на света новите политически и стопански условия на живота. Общността, обаче, на идеологическите основи, с които бяха пропити всички действуващи лица на Версайската конференция и подготвеността им да възприемат директивите, които изхождаха от общия за всички ложи невидим център, облекчаваха на Уилсон задачата му. А тази задача се състоеше в това, да се създаде от Европа един кипящ котел от политически, национални и всякакви други страсти и да я подготви за хаоса, който ще трябва да настъпи, като пореден етап по победоносния път на Великия интернационал.
В частност, на Германия в тази-стратегическа задача беше предназначена специална роля, която никъде досега в световната история не се е срещала. От всичко до тук казано става ясно, какъв е тайният план на Интернационала. За да възтържествува неговият империализъм, необходимо е било постепенно или чрез силни удари, какъвто удар се явява войната и революцията, отначало да се разрушат всички основи на съществующия държавен ред и народен бит и след това вече върху техните развалини да се създаде онзи общ строй, при който всички народи ще бъдат подчинени на един общ център, съставен от Сионски мъдреци. Една подобна работа беше свършена вече в Русия, която първа падна под властта на Интернационала, който там бе надянал върху своите агенти маската на комунистите и болшевизма. В Русия се започна първата част на разрушителната програма, след една усилена работа в света, в продължение на няколко столетия. Останалите народи, обаче не бяха още достатъчно подготвени за инфектирането им с болшевишката зараза, т. е. за превръщането им в едно побесняло стадо от двуноги животни, унищожаващи един другиго и всичко около себе си по наставленията на третия интернационал. Макар, по това време, объркванието на умовете на „културните“ народи да бе достигнало големи размери и самото понятие „културност“ не означаваше друго, освен мъгла и хаос в умовете на самите управници на народите, почвата за паневрейския болшевизът още не бе назряла. Потребно беше още да се натори и обработи. Наложените от Версайския, Сенжерменския, Трианонския и Ньойския договори репарации, права на меншенства, обединяване на народите, които никога не са били обединени, разединяване на народите, които дотогава мирно, благополучно, обединено са живели и образували едно цяло, отнемане от народните територии, без които не могат да съществуват, присъединяване към други народи на територии, с които те не са в състояние да се справят — всичко това представляваше такова наторяване с ферменти, които неминуемо трябваше да предизвикат ферментиране и събиране на избухливи газове. При това особено сериозни грижи бяха употребени за създаването на такова положение, при което стопанската (икономическата и финансовата) страна на живота у народите неизбежно трябва да дойде до разстройство, но и до безизходност и да ги накара да се отчаят и озлобят, усилвайки чрез това напъна на избухливите елементи.
Всичко това става пред очите на целия свят и световната дипломация мълчи и се прави, че не вижда дейността и маневрите на скритите ръководители на световните събития. Пресата, която още не е в ръцете на синедриона, високо вика и сигнализира за приближаващата световна катастрофа, но всички, от които зависи да се вземат мерки за избягването на тази катастрофа, мълчат и не предприемат нищо, като че ли да са сковани от една страшна клетва.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МАСОНСТВОТО
(Австрия, Унгария, Швейцария и Испания)
В Австрия франкмасонството е проникнало в 1726 г. и първата му ложа е била основана в Прага. Във Виена и около Виена то се е появило в 1742 г. покровителствувано е било от император Франц I, който бил посветен в първата Виенска ложа ,,Zu den drei kanenen“. Издаденият в 1764 г. от императрица Мария Терезия указ за разтурянето на ложите не е бил изпълнен. В 1870 г. ложи е имало в Инсбург, Грац, Герц, Клагенфурт, Линц, Насау, Триест, Зибунбюрген, в Унгария, Буковина и другаде. Всички тези ложи в 1784 г. се подчинили на „Австрийската имперска ложа и известно време вършили своята пакостна разлагающа роля при слабото управление на император Йосиф II. Този монарх не е бил масон и на 11 декемврий 1785 г. е бил издаден указа, с който се запрещавали всички тайни сдружения, които насаждали разврат. В 1785 г. последвал втори указ от император Франц II и ложите били принудени да се скрият от повърхността. Както навсякъде, така и в Австрия, в ложите са били привличани видни и влиятелни хора и чрез тях масонството е наблюдавало, какво става в правителствените кръгове, а в същото време е прокарвало своите желания и своя план, без да могат да усетят това ония, които са запрещавали масонството и които са вземали всички вънкашни мерки, за да предпазят обществото и народа си от зловредното му влияние. Като правило, масонството винаги е превземало крепостите отвътре — с помощта на „Троянския кон", а наивниците са били убедени и са вярвали, че като издадат указ и като вземат известни мерки, злото е отстранено. Хайден и Моцарт също са били масони и чрезъ музиката са пропагандирали масонството. Моцартовата „Вълшебна флейта“ е музикален израз на масонските идеи, според самият Моцарт. Масонството е заглъхвало на няколко пъти в Австрия, но то никога не е прекратявало своето съществуване там.
Първата ложа в Унгария е открита през 1763 г. в гр. Пресбург. Въстанието в Унгария в 1849 г., водено от Людвиг Кошут, е чисто масонско дело. След смазването на въстанието — Кошут, Клайка, Пулски и другите сътрудници-масони, избягали в Италия, Франция, Англия и Швейцария, гдето вземали живо участие в политическата и бунтарска работа на масонските ложи.
Първата ложа в Швейцария е била основана от англичани в Женева. В 1740 г. се открива ложа в Цюрих, а в 1745 г. тайните сдружения и масонството биват запретени в Швейцария. Масоните е трябвало да разтурят своите ложи. Но окончателно да се унищожи масонската дейност не се е удало тук, както и в другите страни. Когато едни ложи уж биват закривани, други изниквали. С най-голямо влияние в Швейцария се е ползувало французкото масонство със своите висши степени. И няма защо да се чудим тогава, че през целия деветнадесети век Швейцария е била средище и свърталище на анархисти, комунисти, социалисти и всякакъв вид революционери и терористи. Всичката тази сбирщина, чрез невидимо влияние, е била покровителствувана от масонството в нейната неприкосновеност, като ѝ била осигурявана спокойна съзаклятническа работа. Много революционни планове са изковани тук. Тук, в кафенетата на Женева, е бил обработен, усъвършенствуван и шлифован от агентите на Кaгала — Владимир Илиич Улянов, (Ленин), както и една голяма част от водачите на Руското революционно стадо. Тук пак е останало посвещаването в масонството на Троцки (Борнщайн), Зиновиев (Апфелбаум), Каменев (Розенфелд) и другите подпалвачи на Руската революция. Ложите в Швейцария са менили послушенствата доста често, докато в 1845 г. се основава великата ложа „Алпана“, под послушенството на която се събират почти всички швейцарски ложи. Тази велика ложа е играла значителна роля на посредничество при признаването на великата ложа на България от великата ложа на Франция през време на войната в 1917 г. Успоредно с „Алпина“ работи в Лозана и „Supreme Conseil pour la Suisse“.
Още в 1728 г. изниква в Испания масонска ложа под покровителството на Английската велика ложа. В 1740 год. крал Филип V изгонил от Испания всички франкмасони, а някои от тях, за революционна дейност, изпратил на заточение. Макар Фердинанд II в 1751 г. и да потвърдил указа на Филип V и най-строго да преследвал масоните, много ложи продължавали да съществуват под най-голяма тайна и като къртици са ровили под трона на испанските крале и на черквата. А в 1807 г. след навлизането в Испания на революционните французки войски, те изведнъж високо заявили за своето съществуване и умножили числото си. През ноемврий 1809 г. те демонстративно и символично събират на заседание „Grand Orient de Ispana“ в двореца на инквизицията, в Мадрид. В 1815 г., когато Фердинанд VII се връща на престола, масоните отново се изпокриват в своите дълбоки скривалища, за да излязат на повърхността след изгонването на кралица Изабела. В 1885 г. изниква „Националния Велик Изток на Испания. От него се е отделил в 1889 г. „Испанският Велик Изток" в 1893 г. се основава „Иберийския Велик Изток“, успоредно с който съществуват още три провинциални велики ложи: в Галиция, Малага и Мурсия. Масонството в Испания изигра главната роля при изгонването на Алфонс XIII от Испания, при разпалването на революцията, палежите на черквите и образуването на „Единият фронт“, както в Франция.
(Гърция и Турция)
В Гърция масонството е занесено от англичани в 1814 г. Покойният Венизелос беше масон от висока степен и използуваше тази своя принадлежност в политиката. Той си послужи с масонството в 1913 г. при сключването на Букурещкия мир, както и през световната война. Масонството закара гърците в Мала Азия през 1921 г. и то им строши главата там. Не малка роля играха ложите и във вътрешните борби между републиканци и монархисти. Ние знаем, че масонът Венизелос поддържаше републиканското движение и с него извърши бунта през 1935 год.
В Турция масонството се е появило в 1769 г. Едни твърдят, че то е занесено там от англичаните, други доказват, че основателите му са направо евреи, а трети, че е било основано като клон на Швейцарската велика ложа. Знайно е, че в 1784 г. в Цариград е била основана още една ложа от Полския Велик Изток. Знае се също така положително, че преди Кримската война, когато тя се е подготвяла политически, Великата Ложа на Англия е основала ложи в Цариград, Солун, Янина, Смирна, Ефес, Алепо и Йерусалим. В тези ложи, освен привлечените вътре турски големци и влиятелни в политиката хора, са влизали много евреи и разни други чужденци, живущи в Турция. На някои от тези евреи и чужденци е било възложено от командния център да насочват работите на Турция, чрез влизащите в ложите „братя“ турски сановници така, както това е било необходимо на този център.
От 1900 г. Grand Orient de France започва да проявява към вътрешните работи на Турция не по-малък интерес, отколкото Английската Велика Ложа. Поради запрещаването и преследването от Абдул Хамид на тайните сдружения изобщо, ложите стават още по-скрити. В този период до 1910 г. в Солунските и някои други турски ложи биват посветени като масони и няколко български генералщабни офицери които, впоследствие стават възобновители на третото масонство у нас. Успоредно с масонските ложи в Турция, създава се зад границата, при съдействието на европейските масонски ложи младотурският таен комитет „Единство и напредък", водачите на който са изключително масони. Този комитет, с помощта на масонските ложи вътре в Турция, революционизира страната и извърши през м. юлий 1908 г. дворцовия преврат.
Най-главната роля в тази революционна дейност играят Солунските ложи, усилено подпомагани от европейската масонска дипломация (главно италианска и английска). Тук, в Солун се образува революционното огнише: гнездото на младотурските масонски ложи, препълнени с евреи, отчасти гърци, арменци и малко българи. Най-активният деец по подготовката на преврата се явява италианският евреин, „брата“ Емануил Карасо. Пропагандата на "новите освободителни идеи" се насочва във войските на турската македонска армия и цариградския гарнизон.
Между офицерите се образуват "петорки" съзаклятници, които са били озарени от „светлината на истината“. Урежда се специално следение от „братята“ на висшия команден персонал, т. е. на ония големи военноначалници, които не са масони и които не влизат в лигата. Комитетът „Единство и напредък“, — водачите и местата за събиране на който никому не са били известни е бил голяма тайна сила. Така казва председателят на балканския революционен комитет, английският масон „брата" Н. Б., името на когото споменавам изцяло, защото е още жив и продължава да играе специална роля на балканите, сега с още един „брат“ — англичанин, който му помага в работата и се школува при него — Е. Б., защото тази работа без заместници и помощници никога не остава.
През юлий 1908 г. станаха открити безредия в македонската турска армия Австрия присъедини Босна и Херцеговина, България обяви своята независимост, Абдул Хамид се отрече от престола, а журналиста-масон „братът“—Ахмед Риза стана първия председател на новоучредения турски парламент. И всичките висши военни и административни длъжности в турската държава се заеха от „братя“ масони.
След това дойде Триполитанската война. След нея балканската, мира в Лондон, междусъюзническата война, мира в Букуреш, убийството на Австрийския престонаследник насъсквания на Германия против Русия и Русия против Германия, общоевропейската война, разгромяването на Русия и Германия почти едновременно, Версаският и Ньойиският договори, с взаимно-озлобено и непримиримо славянство, разпределено във взаимно-враждуващи лагери, подпомагане на болшевизма и съюзи с него. И ръководството на целия този добре обмислен и строго приложен план, отначало и до край, беше изключително в масонски ръце.
Днес отново се следва по един строго установен план. Втората част на тоя план води към подготовката за едно грандиозно сражение между духа и материята, или както е прието да се изразяват сега, между фашизма и марксизма, между еврейския и арийския мирогледи. Масонството и еврейството внимателно и пресметнато заемат команднате пунктове във всички страни и си подготвят съюзници-роби, пушечно месо.
А всички ние недоумяваме, какво става и в системата и планомерността сме наклонни да виждаме хаос.
Колко сме лекомислени и наивни!
Религията на социалното разрушение, създадена от Карл Маркс (Мордохай) също така е чужда за душата на съвремения добър немец. Даже в работническите среди, гдето проповедта на либерализма и класовата омраза и завист, — водена изключително от евреи, намираше добра почва, даже там бунтовническите настроения на болшинството не носят онзи отровен характер, както между другите народи. Тази е причината, че евреите не можаха да разрушат Германската империя, макар че употребиха за това всички усилия и средства. Но да оставим другите подробности и да се спрем малко и върху европейската война. Как се дойде до тази война, ще имам случай да пиша други път. Войната, обаче, се разгоря. За хората, които знаеха истинския смисъл на събитията и които бяха запознати с тайните ръководители на световната политика, беше отначало ясно, че ще победи тая страна, с която е Англия, а следователно и оная скрита световна сила, която си служи обикновено с Англия в качеството на свой авангард.
Когато вече Германия беше разгромена и понесе възмездието за своята „измяна“ на масонството, в което тя беше ангажирана от Фридрих Велики и другите короновани след него, то интернационалната сила почти вече не се скриваше и взе в своите ръце браздите на по-нататъшната съдба на европейските държави - и победители и победени.
Естествено е, че тази сила, която провокира войната и която тайно я ръководеше, трябваше да играе доминирующа роля при уреждане и на резултатите ѝ. Тъй като тези резултати трябваше да се излеят именно в ония форми, които ѝ бяха нужни и които трябваше да бъдат нищо друго, освен ново звено във веригата, кована от нея за заробването на света.
И действително, ние виждаме, че главната роля, диктаторската роля, при изработването на мирните договори, играха масоните от високи степени Уилсон, Лойд-Джордж, Клемансо, чиито фигури, като видни представители на масонството са изяснени вече с достатъчна пълнота не само от невъздържаната откровеност на близките им сътрудници, но и от цялата същност и от смисъла на предизвиканите от техните действия в политическия живот на Европа последствия. Вярно е, че почти всички останали участници в мирната конференция бяха повече или по-малко големи функционери на ложите, зад гърба на които стои диригентът „Великият интернационал“, но без съмнение е, че Уилсон беше много по-дълбоко посветен в тайните планове и цели на Световното свърхправителство, отколкото който и да е от неговите сътрудници, кроили заедно с него новата географическа карта и диктували на света новите политически и стопански условия на живота. Общността, обаче, на идеологическите основи, с които бяха пропити всички действуващи лица на Версайската конференция и подготвеността им да възприемат директивите, които изхождаха от общия за всички ложи невидим център, облекчаваха на Уилсон задачата му. А тази задача се състоеше в това, да се създаде от Европа един кипящ котел от политически, национални и всякакви други страсти и да я подготви за хаоса, който ще трябва да настъпи, като пореден етап по победоносния път на Великия интернационал.
В частност, на Германия в тази-стратегическа задача беше предназначена специална роля, която никъде досега в световната история не се е срещала. От всичко до тук казано става ясно, какъв е тайният план на Интернационала. За да възтържествува неговият империализъм, необходимо е било постепенно или чрез силни удари, какъвто удар се явява войната и революцията, отначало да се разрушат всички основи на съществующия държавен ред и народен бит и след това вече върху техните развалини да се създаде онзи общ строй, при който всички народи ще бъдат подчинени на един общ център, съставен от Сионски мъдреци. Една подобна работа беше свършена вече в Русия, която първа падна под властта на Интернационала, който там бе надянал върху своите агенти маската на комунистите и болшевизма. В Русия се започна първата част на разрушителната програма, след една усилена работа в света, в продължение на няколко столетия. Останалите народи, обаче не бяха още достатъчно подготвени за инфектирането им с болшевишката зараза, т. е. за превръщането им в едно побесняло стадо от двуноги животни, унищожаващи един другиго и всичко около себе си по наставленията на третия интернационал. Макар, по това време, объркванието на умовете на „културните“ народи да бе достигнало големи размери и самото понятие „културност“ не означаваше друго, освен мъгла и хаос в умовете на самите управници на народите, почвата за паневрейския болшевизът още не бе назряла. Потребно беше още да се натори и обработи. Наложените от Версайския, Сенжерменския, Трианонския и Ньойския договори репарации, права на меншенства, обединяване на народите, които никога не са били обединени, разединяване на народите, които дотогава мирно, благополучно, обединено са живели и образували едно цяло, отнемане от народните територии, без които не могат да съществуват, присъединяване към други народи на територии, с които те не са в състояние да се справят — всичко това представляваше такова наторяване с ферменти, които неминуемо трябваше да предизвикат ферментиране и събиране на избухливи газове. При това особено сериозни грижи бяха употребени за създаването на такова положение, при което стопанската (икономическата и финансовата) страна на живота у народите неизбежно трябва да дойде до разстройство, но и до безизходност и да ги накара да се отчаят и озлобят, усилвайки чрез това напъна на избухливите елементи.
Всичко това става пред очите на целия свят и световната дипломация мълчи и се прави, че не вижда дейността и маневрите на скритите ръководители на световните събития. Пресата, която още не е в ръцете на синедриона, високо вика и сигнализира за приближаващата световна катастрофа, но всички, от които зависи да се вземат мерки за избягването на тази катастрофа, мълчат и не предприемат нищо, като че ли да са сковани от една страшна клетва.
(Австрия, Унгария, Швейцария и Испания)
В Австрия франкмасонството е проникнало в 1726 г. и първата му ложа е била основана в Прага. Във Виена и около Виена то се е появило в 1742 г. покровителствувано е било от император Франц I, който бил посветен в първата Виенска ложа ,,Zu den drei kanenen“. Издаденият в 1764 г. от императрица Мария Терезия указ за разтурянето на ложите не е бил изпълнен. В 1870 г. ложи е имало в Инсбург, Грац, Герц, Клагенфурт, Линц, Насау, Триест, Зибунбюрген, в Унгария, Буковина и другаде. Всички тези ложи в 1784 г. се подчинили на „Австрийската имперска ложа и известно време вършили своята пакостна разлагающа роля при слабото управление на император Йосиф II. Този монарх не е бил масон и на 11 декемврий 1785 г. е бил издаден указа, с който се запрещавали всички тайни сдружения, които насаждали разврат. В 1785 г. последвал втори указ от император Франц II и ложите били принудени да се скрият от повърхността. Както навсякъде, така и в Австрия, в ложите са били привличани видни и влиятелни хора и чрез тях масонството е наблюдавало, какво става в правителствените кръгове, а в същото време е прокарвало своите желания и своя план, без да могат да усетят това ония, които са запрещавали масонството и които са вземали всички вънкашни мерки, за да предпазят обществото и народа си от зловредното му влияние. Като правило, масонството винаги е превземало крепостите отвътре — с помощта на „Троянския кон", а наивниците са били убедени и са вярвали, че като издадат указ и като вземат известни мерки, злото е отстранено. Хайден и Моцарт също са били масони и чрезъ музиката са пропагандирали масонството. Моцартовата „Вълшебна флейта“ е музикален израз на масонските идеи, според самият Моцарт. Масонството е заглъхвало на няколко пъти в Австрия, но то никога не е прекратявало своето съществуване там.
Първата ложа в Унгария е открита през 1763 г. в гр. Пресбург. Въстанието в Унгария в 1849 г., водено от Людвиг Кошут, е чисто масонско дело. След смазването на въстанието — Кошут, Клайка, Пулски и другите сътрудници-масони, избягали в Италия, Франция, Англия и Швейцария, гдето вземали живо участие в политическата и бунтарска работа на масонските ложи.
Първата ложа в Швейцария е била основана от англичани в Женева. В 1740 г. се открива ложа в Цюрих, а в 1745 г. тайните сдружения и масонството биват запретени в Швейцария. Масоните е трябвало да разтурят своите ложи. Но окончателно да се унищожи масонската дейност не се е удало тук, както и в другите страни. Когато едни ложи уж биват закривани, други изниквали. С най-голямо влияние в Швейцария се е ползувало французкото масонство със своите висши степени. И няма защо да се чудим тогава, че през целия деветнадесети век Швейцария е била средище и свърталище на анархисти, комунисти, социалисти и всякакъв вид революционери и терористи. Всичката тази сбирщина, чрез невидимо влияние, е била покровителствувана от масонството в нейната неприкосновеност, като ѝ била осигурявана спокойна съзаклятническа работа. Много революционни планове са изковани тук. Тук, в кафенетата на Женева, е бил обработен, усъвършенствуван и шлифован от агентите на Кaгала — Владимир Илиич Улянов, (Ленин), както и една голяма част от водачите на Руското революционно стадо. Тук пак е останало посвещаването в масонството на Троцки (Борнщайн), Зиновиев (Апфелбаум), Каменев (Розенфелд) и другите подпалвачи на Руската революция. Ложите в Швейцария са менили послушенствата доста често, докато в 1845 г. се основава великата ложа „Алпана“, под послушенството на която се събират почти всички швейцарски ложи. Тази велика ложа е играла значителна роля на посредничество при признаването на великата ложа на България от великата ложа на Франция през време на войната в 1917 г. Успоредно с „Алпина“ работи в Лозана и „Supreme Conseil pour la Suisse“.
Още в 1728 г. изниква в Испания масонска ложа под покровителството на Английската велика ложа. В 1740 год. крал Филип V изгонил от Испания всички франкмасони, а някои от тях, за революционна дейност, изпратил на заточение. Макар Фердинанд II в 1751 г. и да потвърдил указа на Филип V и най-строго да преследвал масоните, много ложи продължавали да съществуват под най-голяма тайна и като къртици са ровили под трона на испанските крале и на черквата. А в 1807 г. след навлизането в Испания на революционните французки войски, те изведнъж високо заявили за своето съществуване и умножили числото си. През ноемврий 1809 г. те демонстративно и символично събират на заседание „Grand Orient de Ispana“ в двореца на инквизицията, в Мадрид. В 1815 г., когато Фердинанд VII се връща на престола, масоните отново се изпокриват в своите дълбоки скривалища, за да излязат на повърхността след изгонването на кралица Изабела. В 1885 г. изниква „Националния Велик Изток на Испания. От него се е отделил в 1889 г. „Испанският Велик Изток" в 1893 г. се основава „Иберийския Велик Изток“, успоредно с който съществуват още три провинциални велики ложи: в Галиция, Малага и Мурсия. Масонството в Испания изигра главната роля при изгонването на Алфонс XIII от Испания, при разпалването на революцията, палежите на черквите и образуването на „Единият фронт“, както в Франция.
(Гърция и Турция)
В Гърция масонството е занесено от англичани в 1814 г. Покойният Венизелос беше масон от висока степен и използуваше тази своя принадлежност в политиката. Той си послужи с масонството в 1913 г. при сключването на Букурещкия мир, както и през световната война. Масонството закара гърците в Мала Азия през 1921 г. и то им строши главата там. Не малка роля играха ложите и във вътрешните борби между републиканци и монархисти. Ние знаем, че масонът Венизелос поддържаше републиканското движение и с него извърши бунта през 1935 год.
В Турция масонството се е появило в 1769 г. Едни твърдят, че то е занесено там от англичаните, други доказват, че основателите му са направо евреи, а трети, че е било основано като клон на Швейцарската велика ложа. Знайно е, че в 1784 г. в Цариград е била основана още една ложа от Полския Велик Изток. Знае се също така положително, че преди Кримската война, когато тя се е подготвяла политически, Великата Ложа на Англия е основала ложи в Цариград, Солун, Янина, Смирна, Ефес, Алепо и Йерусалим. В тези ложи, освен привлечените вътре турски големци и влиятелни в политиката хора, са влизали много евреи и разни други чужденци, живущи в Турция. На някои от тези евреи и чужденци е било възложено от командния център да насочват работите на Турция, чрез влизащите в ложите „братя“ турски сановници така, както това е било необходимо на този център.
От 1900 г. Grand Orient de France започва да проявява към вътрешните работи на Турция не по-малък интерес, отколкото Английската Велика Ложа. Поради запрещаването и преследването от Абдул Хамид на тайните сдружения изобщо, ложите стават още по-скрити. В този период до 1910 г. в Солунските и някои други турски ложи биват посветени като масони и няколко български генералщабни офицери които, впоследствие стават възобновители на третото масонство у нас. Успоредно с масонските ложи в Турция, създава се зад границата, при съдействието на европейските масонски ложи младотурският таен комитет „Единство и напредък", водачите на който са изключително масони. Този комитет, с помощта на масонските ложи вътре в Турция, революционизира страната и извърши през м. юлий 1908 г. дворцовия преврат.
Най-главната роля в тази революционна дейност играят Солунските ложи, усилено подпомагани от европейската масонска дипломация (главно италианска и английска). Тук, в Солун се образува революционното огнише: гнездото на младотурските масонски ложи, препълнени с евреи, отчасти гърци, арменци и малко българи. Най-активният деец по подготовката на преврата се явява италианският евреин, „брата“ Емануил Карасо. Пропагандата на "новите освободителни идеи" се насочва във войските на турската македонска армия и цариградския гарнизон.
Между офицерите се образуват "петорки" съзаклятници, които са били озарени от „светлината на истината“. Урежда се специално следение от „братята“ на висшия команден персонал, т. е. на ония големи военноначалници, които не са масони и които не влизат в лигата. Комитетът „Единство и напредък“, — водачите и местата за събиране на който никому не са били известни е бил голяма тайна сила. Така казва председателят на балканския революционен комитет, английският масон „брата" Н. Б., името на когото споменавам изцяло, защото е още жив и продължава да играе специална роля на балканите, сега с още един „брат“ — англичанин, който му помага в работата и се школува при него — Е. Б., защото тази работа без заместници и помощници никога не остава.
През юлий 1908 г. станаха открити безредия в македонската турска армия Австрия присъедини Босна и Херцеговина, България обяви своята независимост, Абдул Хамид се отрече от престола, а журналиста-масон „братът“—Ахмед Риза стана първия председател на новоучредения турски парламент. И всичките висши военни и административни длъжности в турската държава се заеха от „братя“ масони.
След това дойде Триполитанската война. След нея балканската, мира в Лондон, междусъюзническата война, мира в Букуреш, убийството на Австрийския престонаследник насъсквания на Германия против Русия и Русия против Германия, общоевропейската война, разгромяването на Русия и Германия почти едновременно, Версаският и Ньойиският договори, с взаимно-озлобено и непримиримо славянство, разпределено във взаимно-враждуващи лагери, подпомагане на болшевизма и съюзи с него. И ръководството на целия този добре обмислен и строго приложен план, отначало и до край, беше изключително в масонски ръце.
Днес отново се следва по един строго установен план. Втората част на тоя план води към подготовката за едно грандиозно сражение между духа и материята, или както е прието да се изразяват сега, между фашизма и марксизма, между еврейския и арийския мирогледи. Масонството и еврейството внимателно и пресметнато заемат команднате пунктове във всички страни и си подготвят съюзници-роби, пушечно месо.
А всички ние недоумяваме, какво става и в системата и планомерността сме наклонни да виждаме хаос.
Колко сме лекомислени и наивни!
Прочетете още:
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар