ЩО Е МАСОНСТВО

 Статия от 1936 г.
Геният на Фридрих Велики прозря грамадната опасност за Прусия от масонските ложи на континента и в неговата държава, основани с умисъл и план от англичаните и той реши да ги обезвреди и същевременно да ги използва, както ги използваха англичаните за разпространението на английското политическо влияние и за световно владичество. Фридрих Велики е бил лишен от възможността да встъпи с него в борба. Той е бил принуден, според неговите разбирания, да държи сметка за сравнителната вънкашна слабост на тогавашна Прусия, която слабост не ѝ позволявала да влиза в конфликт с Англия. Пред него е застанала трудната задача: — от една страна необходимо било да се обезвредят ложите на всяка цена, а от друга страна се е представлявала възможността да бъдат използувани за интересите на Пруската държава.
Ако не е било възможно да бъдат унищожени ложите, то необходимо било незабелязано да бъдат те приспособени и използувани за цели обратни на ония, за които вънкашни агенти са ги създали. Необходимо е било да бъдат превърнати те в оръжие за закрепване и разширение на пруското влияние между другите германски държави. А след това, когато това бъде достигнато, то ще може да се пристъпи към унищожаването на тяхното иго.
И така, Фридрих Велики започна двойна игра. С голяма хитрост той достига да стане Велик майстор на Германските ложи и ревностно се грижи за разпространението им. Съсредоточавайки в своите ръце цялото наблюдение над ложите, той им дава непрекъснато потребните директиви и по този начин си обезпечава тяхната поддръжка в своята вътрешна и външна политика. Получава Фридрих Велики, доколкото неговата политика е в унисон с английската и подкрепата на главния център на континенталните ложи в Англия, който център простира своето невидимо влияние и директиви върху всички страни, гдето са успели да се настанят неговите клонове и отделни агенти.
Като се има предвид, че всички братя от ложите, независимо от тяхната обществена служба и класова принадлежност и независимо от високото място, което заемат в държавата са длъжни, съгласно масонската клетва да нямат тайни пред своите почтени (първомайстори) и че трябва да им съобщават всичко, което им е известно и което има какво и да е отношение в частния, обществен и държавен живот към масонството (а кое ли няма това отношение?), то става повече от ясно, с какъв готов разузнавателен и шпионски апарат са разполагали ложите и техните ръководители. В ония времена, когато чувството на патриотизъм е било по-чисто, отколкото по-късно и в нашите космополитични и интернационални времена, и когато е било много по-рискувано да се правят предложения за измяна на разните държавници и военачалници открито, необходимо е било да се заобиколи използуването на явното предателство. „Братята от ложите безсъзнателно са откривали най-уязвимите места на своята родина и са я излагали на рискове, сътресения, революции и катастрофи, мислейки, че с това изпълняват своята масонска клетва, като служат на високите цели на братството, което, според както упорито им се внушава в ложите, не се „занимава с верски и политически въпроси (?)“. Примери за това има много в историята. Ще спомена само няколко от по-новите: ролята на масонството в младотурската революция; ролята на масонството за подпалването на общо-европейската война; убийството на австрийския престолонаследник. Ролята на масонството в руската революция — роля, която то игра при сключването на договорите в Версай, Сен-Жермен, Ньой и Трианон. Ролята му за приеманието на съветска Русия в Обществото на Народите и в сключванието на френско-съветският съюз. Не е уяснена още добре ролята му в убийството на Югославянекия крал.
По отношение убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и избухването на общо-европейската война в свръзка с масонството, голям интерес представляват процесите във Виена, по самото убийство, и в Берлин между фелдмаршал Лудендорф и граф Дона. Известно е, че Фелдмаршал Лудендорф обвини чрез пресата — публично Великият майстор на германските ложи граф Дона в предателство, че той предварително е знаел за убийството на австрийския престолонаследник, но свързан от масонската клетва не е съобщил за това на своето правителство. Лудендорф бе оправдан. Този процес се гледа при закрити врати преди пет-шест години, още при Ваймарската конституция, когато масонските ложи не бяха унищожени. Ложите, както е известно, се разтуриха от Хитлер. Също така се знае ролята на масонството в атентатите против Мусулини, който издъно унищожи масонството в Италия и в детронирането на испанския крал и болшивизирането на Испания. Най-новото, което сега имаме пред очите си, това е, че масонството наместо да подпомага помирението между Франция и Германия, то в съюз с еврейството и болшевизма, (едно същество в три лица) върши всичко възможно, за да се раздухват страстите и да се дойде до въоръжен конфликт.
Опирайки се по този начин на скритите сили, без да подозира опасността от това взаимно сътрудничество, след неговата смърт и при други обстоятелства, Фридрих Велики жъне успехи в дипломатическата и стратегическата области. Разбира се, че личните му качества в тези успехи са играли голяма роля, но безспорното е, че постояният, успешен изход на неговите начинания се дължи и на неговите тайни сътрудници. В случая Фридрих Велики може свободно да се оприличи с Фауста, а масонството с Мефистофеля.
Ползвайки се, обаче от ложите за политиката на своята държава в международните работи, Фридрих Велики нито за момент не е изпускал от очите си другата важна задача: обезвредяването на масонското учение в средата на собствения народ. Неговата игра е била двойна, а тази игра не е по силите на всеки държавник, особено пък що се отнася до малките и слаби държави и народи. Като противовес на масонската отрова, вътре в държавата си, Фридрих Велики започва усилено и планомерно да работи за събуждането във всички класи на немския народ съзнателен национализъм и патриотизъм, за да парализира интернациолизма и убийствения либерализъм на ложите: "Трите рози“ „Палма", „Розенкрайцерите" и многото други. Територията отначало на Прусия, а по-късно и на другите немски държави, започва в негово време да се покрива от разни патриотически и националистически съюзи, които отначало работили наивно и разединено, но постепено стават истински отпор на масонската интернационална отрова. Принципът на Фридрих Велики е бил, че когато работиш с известна отрова, която по една или друга причина ти е необходима, потребно е да разполагаш и с противоотрова, за да предпазиш собственият си организъм от отравяне. Така във времето на Фридрих Велики е била положена основата на онова, което впоследствие израсна в така наречения германизъм, а по-късно в следното стъпало — пангерманизъм. Из вестник "Пастирско дело"-1936 г.

Прочетете още-:

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron! © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в