В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Масонството в България, публикувано 1936 г.

От 1900 г. Grand Orient de France започва да проявява към вътрешните работи на Турция не по-малък интерес, отколкото Английската Велика Ложа. Поради запрещаването и преследването от Абдул Хамид на тайните сдружения изобщо, ложите стават още по-скрити. В този период до 1910 г. в Солунските и някои други турски ложи биват посветени като масони и няколко български генералщабни офицери които, впоследствие стават възобновители на третото масонство у нас. В Русе е основана ложа № 134, учредена с грамота № 1831 от 18 март 1879 г. от Grand Orient Lusitano Unido — Португалския велик изток. Ложата се е помещавала в собствената къща на Ив. Ведър, който бил и първомайстора на ложата. Около 1882 — 84 г. се образуват масонски огнища в Свищов, Варна, Търново, Плевен и редовна (права) ложа № 162, под името „Братство“, в София, която е била също под послушенството на Португалския велик изток. Под това послушенство е била и първата велика ложа на България, която имала учредителното си събрание в Русе, а първото редовно занятие в гр. Варна на 14 януари 1884 г. В образуването на ложата „Братство" А 162 са взели участие само двама българи, като останалите са евреи и чужденци, след образуването на ложата в нея са влезли и други българи. Имената ми са известни. Но, понеже избягвам да се занимавам с личности и да назовавам имена, и в тази своя статия не ги споменавам. Ложата „Братство“ в София е била разтурена в 1887 г., понеже по-голямата част от нейните членове са били в остър конфликт помежду си по партизански причини и интриги. В Русе през 1881 год. е била образувана една чужда ложа от Морйо, Б. Монторяно и М. Капуто, която се е разтурила в 1882 г. След 1887 г. масонството в България, като организация, заспива. Остават да работят за масонството и да му служат отделни „братя“, посветени и числящи се в разни чуждестранни ложи. Били са открити зидарски ложи от българи, след Хуриета 1908 г., в Македония, Солун, Битоля и Кукуш, под румънско, италианско и френско послушенства. Поради войната 1912—13 г. тези ложи също са били разтурени. Когато в Европа, вследствие на Балканската и междусъюзническа войни в 1913 г., се заговорва за възможна европейска война, масонските ложи във Франция и Англия от два и повече века насам, скрити ръководителки на вътрешната и външна политика на тези страни се раздвижват и подготвят почвата за създаването на ложи под тяхно влияние в ония страни, които те смятат да привлекат на своя страна. Така, в 1914 г. се появяват отново ложи в Русия и България, основателите на които са братя от английски и француски ложи. Основателите на новото масонство у нас са: двамата „братя“ (българи) членове на ложа А 135 „Tolerance et cordialite" и "Lumier et Justice reunies" в Лион — Франция и друг един на английската ложа „Affabilety", както и шест души, посветени в Солунската ложа „Etoile de Salonique" и един посветен в италианската ложа в Битоля „Тега i Sole". Тези 10 души на 7 януари 1914 г. се събират и образуват в София масонско огнище, което на 19 януари същата година се оформя във временна ложа под наименование "3аря". Тази временна ложа на 2 март 1914 г. бива приета като редовна ложа № 463 под послушенството на Великата ложа на Франция, а тържественото ѝ настаняване се извършва на 28 април (нов стил) 1914 г. Всички тези въпроси ги е уредил члена на Съюзния съвет на великата ложа на Франция Леон Франкфор (евреин). Но най-страшното е това, че, когато ние се намирахме във война с Франция и когато ставаха най-лошите боеве на южния фронт и се решаваше съдбата на България, нашите масони по околен път, чрез Швейцария, поддържаха своите връзки с Великата ложа на Франция и се водиха преговори за образуването в България на Велика ложа. На 20 и 24 ноември 1917 г. от ложата „Заря" се образуват две ложи — „Зора“ и „Светлина на 27 ноември 1917 г. става провъзгласяването на великата ложа на България. Плочата (писмото), с което Великата ложа на Франция признава Великата ложа на България, е от 9 юни 1917 година, веднага след това новообразуваната велика ложа на България изпраща своята декларация на всички свободно-зидарски сили в света. В тази своя декларация великата ложа на България признава основните принципи на всемирното масонство, които се задължава строго да изпълнява. И признава девиза на масонството: „Свобода, равенство, братство, с помощта на които девиз еврейството взема оная преднина в живота на народите, която го направи господари на света и който девиз за него е практическо училище, учебен храм на тия три основни начала. Как използуваха масоните и евреите този девиз практически в живота, ще се повърнем да обясним по-нататък, когато ще докажем нагледно, че едните и другите са тъкмо образец на терор, неравенство и омраза. По-нататък в декларацията нашите масони споменават всички залъгалки на масонството, с което то си служи, за да приспива профаните и под маската на тези залъгалки да върши своята спекулативна работа в политиката и в прокарването на лични цели.
На 25 май 1919 г. се основава трета ложа в София — „Сговор“. На 6 май 1921 г. се основава ложа в гр. Пловдив с наименование „Слънце“. Основана е в София акционерното профанно дружество „Подем“, с цел да построи масонски храм. С помощта на „братя“ масони, седящи на министерски и сановнически кресла за Великата ложа на България успява да получи утвърдяване на устава от Министерството на просветата, със заповед № 5225 от 20 октомврий 1921 г., въпреки изричните текстове на конституцията, която забранява всякакви тайни сдружения. В същата 1921 г. се взема решение в ложите „братята“ да навлизат в настоятелствата на разни културно-просветни и други организации, за да ги превземат по този начин отвътре и да ги направят оръдия на масонството. В 1921 г. се основава „Триъгълника за братска подкрепа“ — за подпомагане и оказване помощ на „ братята“ във всички случаи на нужда. На 18 юний 1922 г. се основава в Русе нова ложа „ Дунавска звезда". През 1923 г. в Брюксел се състоя втория свободно-зидарски конгрес, на който българското масонство взе участие. През 1929 г. бе приета в окончателна форма декларацията на Великата Ложа на България, относно основните начала на свободното зидарство, измени се устава и общите наредби на Великата Ложа на България и се преработи обредника за посвещаването в първите три степени. За самата декларация и за посвещаванията в разните степени ще пиша по нататък, когато ще разглеждам отделно тези въпроси.
На 8 май 1929 г. се извърши настаняването на почетната ложа „Св. Климент Охридски“ в „изток“ Бургас от една група съюзни съветници. Същата година, в отговор на моите статии във в.„Мир“ и „Родна Защита" — Beликата Ложа на България напечата в брой 8489 на в. „Мир“ от 17 окт., и го препечата във вестник „Отечество“, едно изложение, озаглавено: „Що е Масонство и Масонството в България". В това изложение, както и във всички писания в полза на масонството, читателят никога не може да намери ясен и категоричен отговор на поставените въпроси. В своите отговори масоните много рядко си служат с факти и доказателства. Обикновената тактика в словесната и печатната им борба е да нарекат още в началото своите противници: несериозни, несведующи, заинтересовани, подкупни, антисемити, фанатици, маняци, реакционери, ако щете и глупаци. Що се отнася до писаното против масонството, то за тях е винаги невярно, несериозно заблуждение, фантастично или тенденциозно. Никога масоните не разглеждат изнесеното против тях по същност, а се задоволяват само да гризят кориците на подвързията, без да прелистят съдържанието, като едновременно злословят против писаното и автора му и се стараят да ги подценят пред читателя и обществото с разни пренебрежителни подмятания. Тази тактика масоните са усвоили от своите първосвещеници-евреите, които и най-сериозното научно съчинение, насочено против тях, веднага затрупват с цял арсенал злословия, като: антисимитизъм, реакция, фашизъм, потисничество, тирания и безкрай други. И едните и други са сеизмографно чувствителни към всяка истина, засягаща тяхната скрита дейност и същност, и затова реагират така нервно и злобно против всяко вдигане завесата на техните лаболатории, в които се подготвя минирането на християнството и начините за експлоатирането на „профанния свят".
За да могат да водят печатна борба между „профанния свят", в 1929 г.се създаде специално масонско списание „Заря“, без да е упоменато върху кориците му, че е масонско. Това списание се явяваше като орган на „Възпитателният институт Заря", който бе масонска организация в „профанна“ кожа. През същата година излязоха от печат следните две масонски издания, предназначени за свободния пазар: „Свободното зидарство“ от Август Хорнефер № 1 от новата библиотека „Четиво за мислители“, в който имаше няколко статии в полза на масонството. В 1929 г. Великата Ложа на България влезе в споразумение с чужди масонски ложи за приемането в тези ложи на българи и за приемането в Българските ложи на чужденци да става само след получаване съгласието съответната ложа. На 19 октомврий 1929 г. се е състояло тържествено извънредно занятие на великата ложа на България, в което са били посрещнати пет души видни масони-чужденци, минаващи през България на връщане от Атина, гдето са били делегати на международния конгрес на мира, станал на 6 октомврий. Тези масони-чужденци са били: „брат“ Henri La Fontaine, адвокат, председател на Международното дружество за мир, почетен член на Великата Ложа България; „брат“ Lucien La Foyer—секретар на Международното дружество за мир, Велик Майстор на Велика Ложа на Франция; „брат“ Heberlin, бивш Велик Майстор на Великата Ложа на Швейцария — „Alpina“; „брат“ Favre Luis, — първомайстор на една Женевска ложа; „брат“ Bur lot Bural, — почетен първомайстор на ложата „Droit et Devoir“ в „изток“ Париж. На тържественото занятие, ръководено от първият Велик заместник на Великият Майстор, последният е приветствувал гостите с реч, първата част от която предавам по-долу текстуално:
Драги братя гости,
С особена радост и задоволствие Ви поздравлявам от страна на Великата Ложа на България и от моя страна с добре дошли в нашето Отечество и между нас. Ние сме Ви много признателни, че във Вашата умора и колосална работа отделихте от скъпото си време и ни давате възможност да Ви видим и чуем в наша братска среда. Присътствието между нас на братя Масони от извънбългарско послушенство винаги ни е радвало и ободрявало, защото в тяхно лице винаги сме виждали жив израз на всемирието (оргиналния текст е без курсив) и величието на Масонската идея и организация, надеждите ни в която за човешкото издигане са големи. Българската Велика Ложа чувствува особена нужда и дълг във Вашето лице дa засвидетелствува Вам и на Великата Ложа на Франция своята дълбока признателност за дадената ни от Вас първа Масонска светлина преди 15 години. Чувствата ни на признателност към Майката Ложа са и ще останат завинаги неизменни...
 
Тази реч продължава до края в същия дух.
Едно само забравят българските масони, че хубавите думи, съблазнителните програми, декларации и обещания изобщо демагогията винаги са служили за параван, зад който се крият най-грубите интереси и най-хитрата и подла политика на заграбване и експлоатации. За никого не е тайна вече, че от два века насам (такова то е било и по-рано, но много скрито) Масонството е оръдие в ръцете на тъмните сили, които боравят с големия спекулативен материал, а също оръдие на политиката на някои големи държави, които си служат с него за превзимане крепостите отвътре.
И безграмотните знаят вече, че във Версайл—Ньой, Трианон и Сан-Жермен заседаваха изключително масони от най-високи степени, съдбата на цялото човечество беше в техни ръце, но тъкмо това всевластие и пълна възможност на масонството да разрешава съдбините на света показа неговия истински лик и скритите му попълзновения. Във Версайл, Ньой, Трианон и Сан-Жермен, след обещаните четиринадесети точки, които послужиха като залъгалка за оттеглянето от бойните позиции на лековерните, висшите представители на Масонството, неговият елит написаха драконовските договори, които са образец на потисничество, злоба, насилие и крайна безчовечност. Къде изчезнаха „великите хуманни“ принципи на масонството за равенство, братство и свобода, написани от предната страна на паравана?
На 6 ноемврий 1929 г. било свикано второ извънредно тържествено занятие на Великата ложа на България, ръководено също от 1-вия Велик Заместител на Великия Майстор, в което занятие бил посрещнат и чествуван Масонския френски писател „брата“ от 33 степен Osvald Wirth. При това свое идване, Освалд Вирт имал назначението да „повиши надниците на братя“ от 3 степен в по-високи степени, 18-а и по горни. Известно е, че Старо-Шотландският възприет обред, към който принадлежи и Великата Ложа на България, има 33 степени, разпределени на четири групи: символически степени от 1 — 3; капитални степени от 4—18; философски степени от 19-30; висши или правни, административни степени от 31—33. Когато ще пиша специално за посвещаването и за степените, ще се спра подробно върху всяка една от тях. Споменах по-горе, че в заседанията на Великия Събор на 21 септемврий 1929 г. се приеха в окончателна форма преработените устав и общи наредби на Великата Ложа, като се оповести това с окръжна „Плоча“ № 1584. Също така се измениха обредниците за посвещаването в I, II и III степени. Към края на м. ноемврий 1929 г. численото състояние на масонските ложи в България е било следното; ложа Зора - 145 души ; ложа Светлина — 96; Сговор — 71 ; Слънце (Пловдив) — 45 ; Дунавска Звезда (Русе) 36 ; Черноморски приятели (Варна) — 39; Македония (Кюстендил) — 11 ; Правда (Плевен) — 17; Кабиле (Ямбол) — 23 и Св. Климент Охридски — 14. Или всичко 487 души. Някои от читателите ще изпаднат в недоумение, като прочетат, че има ложи, които носят името на наши светци. Това тяхно недоумение ще се разсее, когато ще говорим отделно за масонството и религията и за масонството и християнството.
До 1-ви декемврий 1929 г. във всички ложи общо били прочетени през годината 69 "градежи“ (сказки) от масонски и общ характер. Понеже болшинството, от тези градежи били на немасонски теми, съюзният съвет с обърнал вниманието на ложите, че е желателно да се четат „градежи“ на немасонски теми, това да става в предверието на храма, а не в самия храм. В същата открита „плоча" (писмо) на съюзният съвет, изпратена до ложите след заседанията на Великият Събор, срещаме и следните две точки, от които ние, профаните, трябва да си вземем забележка :
Точка 3 — „Всички „братя“ трябва да се проникнат от съзнанието да влагат смисъл в понятието „брат“ и да не забравят клетвата, що дават още при приемането, с която се задължават да се притичат на помощ на братята всякога и при всички случаи“.
Както виждат читателите, братята масони са се застраховали по между си с клетва всякога и при всички случаи да се притичат един друг на помощ. Масони има по всички високи и отговорни места
Това само е достатъчно да се разбере, защо евреите са създали масонството и защо го крепят със зъби и нокти. Ще стане ясно и това, защо в уставите му, като червена нишка, преминава основното положение да не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, племе, вяра, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. Ще стане най-после още по-ясна клетвата за притичване на помощ на „братята" всякога и при всички случаи за защита на взаимните си интереси и осигуряване на повече облаги и богатства.
Точка 6 от окръжната „плоча“ на съюзният съвет има следното съдържание:
Мнозина братя влизат в настоятелствата на разни профанни дружества, но има и такива настоятелства, които са всецяло заети от наши братя. Желателно е да се припомни на тия братя, че те трябва ревностно да изпълняват доброволно поетите длъжности в тия сдружения, защото тяхната дейност е и наша — общо за цялото зидарство, и колкото тя е по-плодоносна, толкова по-добре ще бъде за името на нашето сдружение.
Като Ви препоръчваме горното, надяваме се, че ще сторите Вие и всички братя възможното за изпълнение на тия пожелания и така ще допринесете за добрата бъднина на нашето младо свободно зидарство.
Естествено е, че който не познава масонството, неговата скритост, неоткровенност, мъглявост в изразите, символите, делата и който не умее да чете между редовете на препоръките и пожеланията, които прави то, и които не са друго, освен безпрекословни заповеди, той криво ще разбере съдържанието на горната точка шеста. Пита се, каква е работата на една тайна, интернационална организация, в основните начала на която е казано дословно: „Свободното зидарство е всемирен съюз, почиващ на солидарността"
— да завзема настоятелствата на разните сдружения, а особено тия на националистическите, и да се бърка в техните работи? Защо масонството така упорито се бори за влияние в държавата, във всички учреждения и организации? Тези въпроси сега само поставям, за да се позамислят читателите върху тях, а когато стигнем до тях, по реда на изложението, ще дам изчерпателни обяснения. Достатъчно е засега само да се добави към гореказаното, че Алберт Лантоан, един от видните масони, който е авторитет и учител за нашите масони, в своите бележки за Свободното Зидарство на Балканите дословно казва на едно място: — „Един брат, като гражданин е служител на своето отечество, в качеството си на масон той не е и не може да бъде, освен служител на човечеството...
Предлагам на читателите да вникнат по-внимателно в тази крайно противоречива философия на масонството. Как е възможно човек да бъде едновременно и националист и интернационалист, болен и здрав? Възможно ли е да бъде една вода студено-вряла? Да, и ние националистите служим на човечеството, но дотолкова, доколкото това допуска нашият национализъм. Щом се изправим пред най-малкото противоречие на интересите, у нас не става и дума за избор между едното и другото, а веднага определяме своето поведение като националисти. А Алберт Лантоан ни казва: — „ .. в качеството на масон, той (гражданина) не е и не може да бъде, освен служител на човечеството... И за тези свои разбирания „брата“ масон дава ред страшни клетви пред масонството, че ще ги изпълнява безрезервно. Тогава! — При случай на противоречие между националните и интернационалните (общочовешките) интереси, къде ще застане масонът? Ние имаме много факти и примери от историята изобщо, дори от нашата близка история, дето масоните при такова раздвоение са оставали верни на масонската си клетва.    
Баярд
Из вестник "Пастирско дело"-1936 г. 
Масонството в Русия срещу православната църква 
 Грета Костова- Бабулкова 
 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в