Статия от 1936 г.
От доста дълго време комунистическото учение със своите чудати измислици, смущава човечеството! Обещава му непостижими неща, сочи му миражи, които само мислят без да са в състояние да дадат действително успокоение и облекчение на мъките му. И в тоя случай, за да преценим колко пари струва комунистическата заблуда нужно е да се прибегне към посредничеството на практическия живот! Доскоро комунистите все пак можеха да залъгват някои наивници със своето учение, можеха да им замайват главите. Но от 1917 год., годината в която почнаха да прилагат на практика онова, що по-рано само умуваха, не могат вече да заблуждават никой здраво и честно мислещ. С болшевишката революция от 1917 година самите комунари изправиха своето учение пред най-строгия, но и справедлив съдия— живота. Той поне не се влияе от подкупи и право съди! Ето само едно свидетелство за паническото отстъпление на комунизма от по-раншните позиции. Комунизмът, в своята безогледна агитация да спечели повече привърженици не знае мярка и граници на своите обещания. И затова в своята програма е поставил: абсолютно еманципиране на жената от всички „окови“, в които била я стягала буржоазията! Комунизмът обеща да „освободи“ жената от „тиранията“ на мъжа,—да я направи „равноправна“ членка на обществото, — да я „епанципира“, да я „освободи“, от буржоазните окови на семейния буржоазен живот и брак! Комунизмът обеща да даде равни права на жената с тия на мъжа: жената да участвува във всички сдружения и служби, които дотогава „буржоазните“ мъже били „монополизирали“ само за своя пол! И трябва да се съгласим и да признаем, че комунизмът удържа думата си, изпълни тия свои обещания. Той напълно „освободи“ жената от „буржоазните“ окови на семейството и брака и я допусна до всички служби, на които по-рано само мъжете са се приютявали. Те допуснаха жената и в полицията, и в редовете на червената армия. В последната бидоха сформировани специални женски полкове. Така „благополучно“ жената биде изведена и „освободена“ от тесния кръг на буржоазното и капиталистическо семейство, биде „освободена“ от „тиранията“ на мъжа-буржоа и от „унижението“ да гледа своите собствени деца, да готви вкъщи и да кърпи чорапи. Това било „унижение“ за жената и комунизмът напълно я „освободи“ от това „унижение“! Какво по-хубаво от това, ще възкликне някоя равноправна! Така, може би, да са бълнували и много наши равноправни! Ала това възклицание и бълнуване беше възможно само до вчера, а днес не е така! Днес дори и в болшевишка Русия никого не радва това пълно еманципиране", и там вече са против. Каква жестока ирония и подигравка от страна на съдбата с това проглушило целия свят комунистическо учение за пълна "еманципация" на жената? Над онова, което комунарите и всички екзалтирани равноправки считаха за най-висш идеал, животът жестоко се подигра и надсмя! Тъкмо това животът най-категорически отрече и хвърли в бездната на забравата, или по-добре, записа го в историята, като позор на комунистическата партия. И учението за пълна еманципация животът отхвърли като най-хилаво недоносче! Самите тия, които прогласиха началото на „еманципирането“ на жената от буржоазното семейство и брак, животът принуди, с една желязна необходимост да осъдят категорично вчерашните свои глупави и прибързани теории. Ето необходими факти, та всички да повярват в казаното:
От доста дълго време комунистическото учение със своите чудати измислици, смущава човечеството! Обещава му непостижими неща, сочи му миражи, които само мислят без да са в състояние да дадат действително успокоение и облекчение на мъките му. И в тоя случай, за да преценим колко пари струва комунистическата заблуда нужно е да се прибегне към посредничеството на практическия живот! Доскоро комунистите все пак можеха да залъгват някои наивници със своето учение, можеха да им замайват главите. Но от 1917 год., годината в която почнаха да прилагат на практика онова, що по-рано само умуваха, не могат вече да заблуждават никой здраво и честно мислещ. С болшевишката революция от 1917 година самите комунари изправиха своето учение пред най-строгия, но и справедлив съдия— живота. Той поне не се влияе от подкупи и право съди! Ето само едно свидетелство за паническото отстъпление на комунизма от по-раншните позиции. Комунизмът, в своята безогледна агитация да спечели повече привърженици не знае мярка и граници на своите обещания. И затова в своята програма е поставил: абсолютно еманципиране на жената от всички „окови“, в които била я стягала буржоазията! Комунизмът обеща да „освободи“ жената от „тиранията“ на мъжа,—да я направи „равноправна“ членка на обществото, — да я „епанципира“, да я „освободи“, от буржоазните окови на семейния буржоазен живот и брак! Комунизмът обеща да даде равни права на жената с тия на мъжа: жената да участвува във всички сдружения и служби, които дотогава „буржоазните“ мъже били „монополизирали“ само за своя пол! И трябва да се съгласим и да признаем, че комунизмът удържа думата си, изпълни тия свои обещания. Той напълно „освободи“ жената от „буржоазните“ окови на семейството и брака и я допусна до всички служби, на които по-рано само мъжете са се приютявали. Те допуснаха жената и в полицията, и в редовете на червената армия. В последната бидоха сформировани специални женски полкове. Така „благополучно“ жената биде изведена и „освободена“ от тесния кръг на буржоазното и капиталистическо семейство, биде „освободена“ от „тиранията“ на мъжа-буржоа и от „унижението“ да гледа своите собствени деца, да готви вкъщи и да кърпи чорапи. Това било „унижение“ за жената и комунизмът напълно я „освободи“ от това „унижение“! Какво по-хубаво от това, ще възкликне някоя равноправна! Така, може би, да са бълнували и много наши равноправни! Ала това възклицание и бълнуване беше възможно само до вчера, а днес не е така! Днес дори и в болшевишка Русия никого не радва това пълно еманципиране", и там вече са против. Каква жестока ирония и подигравка от страна на съдбата с това проглушило целия свят комунистическо учение за пълна "еманципация" на жената? Над онова, което комунарите и всички екзалтирани равноправки считаха за най-висш идеал, животът жестоко се подигра и надсмя! Тъкмо това животът най-категорически отрече и хвърли в бездната на забравата, или по-добре, записа го в историята, като позор на комунистическата партия. И учението за пълна еманципация животът отхвърли като най-хилаво недоносче! Самите тия, които прогласиха началото на „еманципирането“ на жената от буржоазното семейство и брак, животът принуди, с една желязна необходимост да осъдят категорично вчерашните свои глупави и прибързани теории. Ето необходими факти, та всички да повярват в казаното:
„На в. „Морнинг пост“ съобщават днес, че по заповед на Маршал Ворошилов всички полкове, състоящи се от жени, ще бъдат незабавно разпуснати. Споделяйки мнението, че подобни полкове имат малка военна стойност и че по-скоро имат значение за военните паради, комисарят на народната отбрана Ворошилов поддържал отдавна, че мястото на жената е в семейството, а нейното предназначение — отглеждането на деца, кърпенето на чорапи и приготовляването на ястия. Нещо повече, животът на една секция жени офицери бил такъв, че ги правел недостойни да носят униформата на офицера, Ворошилов настоявал постоянно за разпускането на амазонските полкове, но срещал досега твърде голяма опозиция от страна на Ягода“, (в. Зора, бр. 5348., 24. 4. 1937 г.).
Вестник „Пари миди“ потвърждава наново съобщението, че женските полкове в Съветска Русия ще бъдат разпуснати. Комисарят на войната Ворошилов решил да разпусне всички женски полкове, понеже те се оказали добри само за военни паради и по никакъв начин не могли да се използуват във време на война. Маршал Ворошилов съобщил, че това решение било взето вследствие скандалния живот, който са водили жените — офицери. Между населението от градовете в които се намират женски полкове, съществували от дълго време фантастични слухове за скандални оргии, които устройвали жените-офицери“ (В. „Зора“, бр. 5366., отъ 18. 5. 1937 година).
Ако на нашите еманципаторки по-рано някой се осмелеше да каже, че е глупаво да се отива до такава крайности, та да оставят своето семейство на произвола на съдбата и друг да възпитава техните собствени деца, а те да отиват да бият крак по първомайските паради, щяха да кажат, че такъв опонент е изостанал умствено назад с цели векове!
И не само по въпроса за еманципацията на жената комунистическата доктрина е отишла в пълен разрез с живота! Не! Това нещо се наблюдава по всички посоки и линии на комунистическото учение! Всичко онова, което комунистите до вчера клеймяха като „буржоазно“, като нещо „отживяло" - времето си, като „наследница от капиталистическото време“, сега те наново възприемат и усвояват , т. е. отново прегръщат „старото", „буржоазното-„капиталистическото“. Приведените по-горе думи удостоверяват това!
„Заден ход е даден във всички области. Болшевиките изгарят онова, на което се покланяха и се покланят на онова, което горяха! Банкрутството на съветската система и доктрина е пълно. Възвръщането към култа на родината, семейството, индивидуалното усилие, даже частната собственост, и въобще към всички поругани от комунизъма ценности, става със сто километра в час!“ (к. м. — „Жив ли е още комунизмът“, Б. п. Стоименов, страница 44, София, 1936 г.). Така болшевишкият опит категорически опроверга комунизма!
„Той—животът, този „велик критик“, който със своите могъщи крила на орел провява всички човешки дяла, като изважда от тях много малко зърна, а развява твърде много плява, издуха и изобилната плява в марксическата доктрина, като остави само няколко незначителна зрънца от нея!“ (к. м. Пак там, 5. стр.).
Сега животът е повалил комунизма на земята, за да го умъртви! Комунизмът лежи в положението на неминуема смърт! Комунизъмът, в лицето на своите довчерашни първи водачи и идеолози, е осъден на разстрелване от самите комунисти. Така животът се подигра с комунизма. Така болшевишкият опит най-категорически опроверга и безвъзвратно отхвърли комунизъма. Много право пише един автор: „Никой не е предсказал така точно съдбата на октомврийската революция, както онзи безименен автор, който скришом една нощ бе написал върху паметника на Карл Маркс, въздигнат от болшевиците в Москва: „Родил се в 1818 год. в Германия, починал в Русия на 7. 11. 1917 г.“ С тази кратка епиграфия, авторът е изразил алегорично най-просто и вярно, какъв ще бъде краят на така наречената социална революция“. (Тл. в-к Мир“, брой 11020, от 15. 4. 1937 год.
И наистина, „комунистическият опит в Русия завърши катастрофално. Заедно с него умира, може би, завинаги и една утопия, която отдавна терзаеше човечеството. Заглъхва постепено тържественият звън на революцията, като бавно, но сигурно, се превръща в нейн погребален напев. Руският народ стана жертва за греховете на много народи. Може би, тия народи ще се поучат в нещо от нещастието на тоя велик народ и няма да повторят неговите увлечения!“ (Жив ли е още комунизмът? стр. 81.)
Дано, дано Господ Бог вразуми народите за да не става нужда да се леят нови потоци братска човешка кръв!
Д. Р.
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар