Масонството в Русия срещу православната църква

 Статия от 1936 г.
Деветстотинте години — ерата на войнствующия атеизъм с неговите лозунги: „Религията е опиум за народа“, „Бог е измислен от поповете“, „Християнството е религия на робите“, „Религиозната нравственост и срама са буржоазни предразсъдъци“, — са били последната подготвителна работа за развихренето на „великата безкръвна революция“ в 1917 г., сигнал за която е послужила европейската война. Православната вяра в народа била разколебана, църковната йерархия и духовенството — унижени в очите на масите, интелигенцията, водачите, отдалечили се от Църквата, увлекли своя народ на поклонение пред златния телец и пред земните съблазни... Заедно с падането на религиозното чувство, народът погубил и националното си самосъзнание, усета за държавност и патриотизъм, а егоизмът и животинските му чувства надделели в общежитието и разгромили руската държава. Смъртната присъда на Русия била произнесена от масонството много по-рано преди революцията — 1917 год. Но най-страшното е това, че тази смъртна присъда, под хипнотизма и диригенството на лъжите, била приведена в изпълнение от собствените деца на родината. Така рисува разложението на Руската империя авторът на книгата — „От Петър първи до наши дни“. (Руската интелигенция и масонството — В. Т. Иванов).
„Великата безкръвна“ революция е изпълнение на присъдата, произнесена върху Русия в тайните свърталища на масонството. Затова две мнения не може да има. Световната масонска воля е насочвала безспирно неуморно руските либерали, социалисти и комунисти към една цел — изкореняването на православието и унищожаването на руския народ като нация. Смяната на либералното правителство на княз Львов с радикал-социалистическото на Керенски и последното с болшевишкото на Ленина, не е изменяло с нищо предначертаната съдба на Руската империя и изобщо на руската държава. Необходимо било за масонството да извърши веднъж най-трудната работа, да дискредитира императорското правителство, да предизвика абдикацията на императора и да бутне след това държавата по наклонната плоскост, а останалото ще дойде само по себе си. Пропастта не може да бъде избегната. Т. М. Достоевски, безспорният пророк на руската революция, с гениална прозорливост усетил и разкрил преди повече от шестдесет години нейният вътрешен смисъл и описал нейните външни форми. Въпреки надеждите на руските либерали, които мислели, че революцията ще бъде безкръвна, Достоевски предвидил нейния кървав ужас, помрачаване на съвестта и потъпкване на всякаква човечност. По предсказанието на великия писател, руската революция щяла да бъде жестока и мъчителна. Желаейки да достигнат на земята всеобщо единение, хората ще завършат с междуособна война, анархия и глад. Агитаторите ще призовават към грабеж, ще приказват за общо земно щастие и ще почнат да строят гордата Вавилонска кула, а ще свършат с човекоядство. Но сърцевината на революцията, — твърдял Достоевски, това е нейната атеистическа същност. Революцията в Русия ще бъде не социално движение и не движение политическо, а движение противорелигиозно, противонародно, противоруско. Въстание против Бога и борба с християнската православна църква е основната програма на революцията. В 1917 г. емблема на разгромената Русия стана петолъчната масонска звезда, която, според масоните, трябва да събори кръста Христов, да изгаси светлината на православната християнска вяра и да хуманизира и осветли с „масонска светлина“ руския народ. От същата 1917 г. насам по цялата руска необятна земя царува глад, мор, изтребване на милион невинни хора и люто гонение на православието. Спрях се повече на гонението на православието в Русия, защото това гонение там най-ясно и характерно дава да се види масонската планомерност и упоритост в работата по разложението на християнската църква, както и нагледни са резултатите от продължителната разрушителна дейност на тази мафия, която, в продължение на две и повече столетия, не се е спирала пред нищо за достигане на своите цели. Тя е привличала в своята среда императори, велможи, учени, професори, владици, царедворци, писатели, художници, банкери, общественици, журналисти, управници, военни, хора на труда и разни безделници, с единствена цел да ги използува всекиго в неговата област, и да си послужи с тях, когато стане нужда, за осъществяването на своя сатанински план.
Издаденият на 1 август 1822 г. височайши указ за закриване на масонските ложи и запрещаването им на каквато и да е връзка и преписка със задграничните ложи и „братята“ масони, е ударил само по-явните, т. е. низшите ложи на така нареченото Иоаново масонство. Тайните капитули и ареопази не са били засегнати от този удар, като дълбоко скрити в тъмнината на тайната. Все пак, този указ силно разтърсил масонството, защото дейността на явните низши ложи е била потребна за широка пропаганда и спечелване на нови агенти-масони. Явните ложи са служили за удобно прикритие на тайните капитули и ареопази. Така, например зад военно-морската ложа ,,Нептун“ се е скривала тайната ложа на Хипократ. Зад военните ложи се е скривал и масонският „Съюз на благоденствието“, в който са влизали почти всички бъдещи „декабристи“. В 1823 г. в Киев се е състоял тайният събор на „Съюза благоденствие“. Парадът е бил отменен своевременно. През април 1824 г. е било решено да се дигне бунт през време прегледа на войските от третия корпус в Бяла Черква, но и този преглед не се е състоял. (Гледай „Записки декабриста”, стр. 68).
В 1825 г. „Съюзът благоденствие“ се съединил с капитулите на „Съединените славяни“ и на „Полското патриотическо общество“. Най-после внезапната и загадъчна смърт на император Александър I е дала удобен предлог за започване на революцията. Масоните се възползвали от общата бъркотия, настъпила поради неочакваната промени в престолонаследието и дигнали в Петербуг военен бунт, уж в защита правата на Великия  княз Константин Павлович, който сам се отказал от престола, а в действителност с намерение да прогласят република, както във Франция, откъде бяха донесли заразата (гледай барон Корф: „Възшествието на престола на император Николай I, стр. 89).
— Да живее Константин Конституция! — викали, излъгани от своите офицери-масони, войниците, уверени в своята простота, че конституция е името на съпругата на Константин. Само извънредното мъжество в решителността на младия император Николай Павлович са спасили Русия от кървавите ужаси на революцията, която разбира се щеше да смете всички тези аристократи — декабристите и щеше да премине в пугачевщина, която да изтреби като мухи всички „господа кабинетни революционери“, което всъщност влизало в сметките на скритите ръководители на масонството. Документално е известно, че декабристите са били готови да убият не само императора Николай I, но да избият цялото царско семейство. Това е било уговорено преди започването на бунта.  През царуването на император Николай I масоните се заровили дълбоко в своите скривалища, но не престанали да работят. Даже ония от декабристите, които великодушният император, наместо смъртно наказание за военен бунт с убийство на генерали и офицери, се задоволил да изпрати в Сибир само на заселване, продължавали от там да поддържат своите революционни връзки. Така, заловени са техни писма, разменявани с италиянския масон — евреина Пиколо — Тигър (Гледай Шарл — „Разрешаване на еврейския въпрос“, стр. 117). Когато изпратените в Сибир декабристи се научили за Юлската революция във Франция през 1830 г., те цяла нощ пели песни и викали „ура“. (Гледай Оман — „Французката култура в Русия“, стр. 404). Впоследствие тези политически наивници, надъхани от тъмните сили, били възведени от масонската преса и литература в мъченици и герои, и представени пред невежественото по тези въпроси потомство, „като рицари-патриоти и борци за някакви си народни правдини", а в Русия се изкопали в 1017 година костите на четирима декабристи, наказани със смъртно наказание навремето. Тайната борба на масонството против Русия е продължила и след бунта на декабристите. В 1848 г. когато цяла Европа е била разтърсена от масонска конвулсия (Дасте — „Мария Антуанета“, стр. 348), в Русия е бил разкрит широк заговор, воден от Петрашевски, в който за голямо прискърбие е бил замесен и великия руския писател Достоевски, който платил за това свое лекомислие със заточение. Но това му дало възможност да вникне по-дълбоко в същината на воюващия с човечеството юдаизъм и неговите оръдия. От „ Дневника на писателя“ ние знаем, какви са заключенията на Достоевски за разрушителната дейности на скритите сили, на които той станал неволно оръдие на младини. Важно е да се отбележи, обаче, че тия страници от „Дневника на писателя“, в които Достоевски с пророческо предсказание е описал каква разрушителна роля ще играе юдомасонството в съдбата на неговата родина, при преводите на чужди езици се изпускат все някак си така „случайно“ и малко са ония, които са се запознали с това велико пророчество, което с удивително ясновидство предсказа болшевизма и посочва авторите му.

Православното духовенство мълчало. Всички силни на деня били послушни оръдия на масонството. Императорът, когото лъжливо осведомявали княз Голицин и другите царедворци масони за дейността на ложите и на Библейското общество, давал своето съдействие на последното. Само Архимандрит Фотий мъжествено и открито водил борба против всесилното тогава масонство. Той отворили очите на Императора и му посочили тъмната разрушителна работа на масоните и ролята на отделните масони, каквито са били княз Голицин, Кошелев, Попов, Рунич, Тургенев и други. По пътя на откритото изобличаване на масонството от амвона на църквата и с перо, Архимандрит Фотий достигнал да бъдат закрити масонските ложи, въпреки упоритата съпротива на разни велможи, принадлежащи към масонството. Министерството на „Духовните работи начело на което стояли Голицин, било също закрито, а разните чужденци—масони, дошли в Русия да ръководят разрушителната масонска работа, били принудени да напуснат Русия и, според думите на огнения защитник на православието Архимандрити Фотий: — „Нечестiе пресяклось, армiя богохульная дiавола паде, ересей и расколовъ языкь онемялъ, общества же богопротивныя, якоже адъ, сокрушились“.
На масонството били нанесен силен и съкрушителен удар. Тъмната масонска сила била разбита, но не окончателно победена. „Нощните братя“ — братята масони — се скрили в подземията, за да излязат отново на борба с Бога, Христа и светата православна църква при други благоприятни обстоятелства и случаи. Масоните жестоко отмъстили на Император Александър I. До днес не се знае нито, при какви обстоятелства е починал победителят на Наполеона, нито къде се намира неговия гроб. Също така ни е добре известно, каква предателска и съзаклятническа роля са играли масоните спрямо династията и държавния строй и в подготовката на декемврийския бунт през 1825 г. Знайно е, че всички ръководители на този заговор, включително и военните лица, били масони, и че плана за преврата били изработен в масонските ложи. През царствуванието на императорите Николай I и Александър II, под силното влияние на дълбоко скритото и конспиративно масонство, съзнанието на интелигенцията, съставена от всякаква сбирщина на нихилисти, марксисти, евреи, разни инородци със сепарастични стремежи, кариеристи, провокатори, чужди пропагандатори и други всевъзможни тъмни хора, без род, националност, вяра и местожителство, бива обхваната от философски, безрелигиозни насоки, враждебни на православието. Едни били безверници и насаждали безверието от една интелигентска надутост и превзетост на всезнание, но по-голямата част вършила това разложение умишлено и планомерно, за да раздруса държавата, да убие авторитета на църквата и престола и да разложи морално народа, като го направи пригоден материал за бунтове, изтъпления, убийства, грабежи и всички изобщо действия, необходими за прокарването на една революция. Стар масонски занаят. Тук се е прокарвала философията на Кант, Литре и Спенсер, а постепенно се дохажда и до чистия славянска нихилизъм, отрицание на всичко, което става господствующа насока и завладява болните мозъци на разгащената до крайност псевдо-интелигенция и папагалска полуинтелигенция. И едните и другите стават напълно оръдия на вънкашни влияния и чужди държави, които ги насъскват и след това използуват за своите политически планове и цели. Така се достига и до убийството на най-просветения, най-кроткия, най-доблестния и човеколюбиви монарх, християнин и велик реформатор на деветнадесетия век—Император Александър II. Към края на царуването на този велик император е била напълно оформена вече своеобразната философия на безбожието и подготвени кадрите на войнствуващия атеизъм и на убийците и бомбохвъргачите. Руските масони оправдали оказаното им от световното масонство доверие. Те „добросъвестно“ били изпълнили предписаната им програма: — От рационализъм (отхвърлянието божествеността на Христа), чрез пантеизъм (унищожаването съзнанието за Бога) към атеизъм (отричането съществуванието на Бога). Проповедта на атеизъма се редувала с пропаганда политическа и тая на социалистическите идеи. Либералните течения се борили за конституционна монархия, радикалите — за демократическа република, социалистите — за социалистическа революция, а Бакунин, Херцен и Нечаев проповядвали кървав социалистически преврат, който да погребе „този остарял свят, потискащ новия човек, който му пречи да живее, който не дава да се въдвори ни прекрасното и щастливо бъдеще“. През царуването на императорите Александър III и Николай II, масоните завършват своята двеста годишна работа. Масонските идеи на скептицизъм и неверие, които били насаждани столетия и които господствували във висшето аристократическо общество, проникнали от него чрез гимназиите, университетите, книгите, пресата и театъра в средата на интелигентската сбирщина, а от тук — мътната вълна се разляла в народните маси. Като помощници на разложителите се явили писателите-утописти, като Толстой и много други. Деветдесетте години може да се охарактеризират като време на най-напрегнатата работа на антихристиянските сили. Толстоизмът, социализмът и сектанството, макар и по разни пътища, всички заедно вървели към една определена цел, — към изкореняване на православната вяра и разгромяване, чрез революция на грамадната руска държава. Масоните използували всички недоволства и нередовности, възможни във всяка държава, използували сепаратизма на руските писатели и интелигенти и всичко това концентрирали в един общ център — масонските ложи — откъдето изхождали директивите на разложението, както се спомена и по-горе.

Become a Patron! © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи