Старите търновски махали

Основни единици на града били махалите. Създадени в различно време, при различни условия, с различен етнически състав, те се различавали по своето местоположение, оформление и облик. Населението се разпределяло по махали, които се числели към енориите на църквите. Българите живеели в 10 махали, разположени на запад от Конака. Две от тези махали били вън от чертите на града — Маринополската махала или село, в която бил лагерът на турската войска, и Долна Махала/Асеновата махала/. От документи на Търновската община и на вписаните продавателни завещания и разводни в Новия и Стар кодекс на Търновската митрополия и от някои турски документи узнаваме имената на  следните махали: Патрик махала — при църквата „Константин и Елена", поп Васил махалеси — при църквата „Свети Спас", Анатик махала, поп Йоргоса и Болярската махала при църквата „Света Богородица", Новата и Дервентската махала при църквата „Свети Никола". 
 Старите търновци наричали днешният площад "Цар Асен I"- Кая баш (Голямата скала), той бил в Болярска махала, понеже в българско време тук живеела голяма част от търновското болярство. Тук били разположени няколко чаршии- абаджийска, кожухарска и сарашка.
Халваджи баир се нарича тази част от града, която се намира между конака (полицията) и реката Янтра. Някога тук имало халваджии, от което е и това име. Според други по-скоро махалата се наричала Халваджи баир поради свежия и прохладен въздух (хава), който идел от реката и Света гора.
Дервентската махала наричали тази част от града, която се простирала по пътя за Дервента, т.е. русенското шосе, както и къщите под него, дори до върха на хълма…
Баждарлък/Башдарлък е бил второто по значение търговско място след Кая баш. В повечето стари източници е написан Башдарлък и според което името произлизало от турските думи баш и дар, което значело главна теснина. Според други на това място са стоели и пазели баждарите, които събирали наложените даждии (данъци), за внясяните в града стоки или там е била баждарницата (митницата). На това място са били хановете и каменните маази на Хаджи Минчо Хаджи Цачев и на убиеца му Мехмед Караманлията.

Варуша наричат най-високата част на града по посока на Орловец (Картала).  С това наименование в миналото са наричани градските квартали, които се намират извън крепостната стена на дадено селище.

Турското население пък живеело в 12 махали. В първите години на робството то заселило хълма Царевец, където имало над 180 къщи. По-късно бил заселен и склонът под „Света гора", Турски къщи имало около конака, около църквата „Свети Константин" и в Долна махала. 
Циганската махала наричали тая около чешмата Дервишка. Името си носи или от това, че някога тук са живели цигани ковачи, или пък защото са престоявали по поляната в най-близко съседство цигански катуни през лятото.

През 70-те години на XIX в. в Търново е имало 1526 християнски дома. За нуждите на занаятчиите и търговците, за нарасналия брой на населението в града се разгърнало ново строителство, което изменило турския му облик. Наред с конаците, минаретата и джамиите, които били 21 на брой, извисили ръст и новите български къщи, ханове и църкви. Възрожденската архитектура в Търново била в унисон не само с неповторимата природна даденост, но и с изискванията на епохата. Част от нея била дело на големия майстор-строител уста Кольо Фичето. Създадената през Възраждането архитектура в Търново била жизнерадостна и дръзка като самата епоха. За съжаление честите пожари са унищожавали цели квартали. Така само за един период от 50 години са станали шест големи пожара, които са ни лишили завинаги от много архитектурни паметници. Все пак и това, което е останало до днес — няколко култови и граждански сгради, е неопровержимо свидетелство за висотата на творческия гений на българския строител от тази епоха.

Из Пътеводител на В. Търново от 1907 г. и Общински вестник „Велико Търново”, бр. 15 1939 г.
Картичка из колекцията на Павел Енчев

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ