След изгонването ми от гр. Ксанти през 1897 година, св. Българска Екзархия, като видя, че е невъзможно повече моето връщане в Ксанти, назначи ме преподавател, надзирател и чреден свещеник при цариградската духовна семинария, която длъжност изпълнявах две години. От 1 септемврий 1900 учебна година бях назначен председател на Гевгелийската българската църковна община. По служебна работа на Гевгелийската църковна община през 1904 год. отидох в Цариград. На връщане за Гевгелий, по поръка на Негово Блаженство, отбих се в Ксанти да се видя с бившото ми любимо духовно паство. На 22 юний пристигнах благополучно и се установих на квартира в къщата на ксантийския първенец Киряк Кудев. Същия ден дохождаха при мен мнозина от нашите православни ксантийски българи, за да ме посетят и да изкажат своето съжаление, загдето не може да се направи нищо от страна на св. Екзархия за отварянето на параклиса ни „Св. Иоан Рилски". На следующия ден 23 юний, около 4 часа преди обед по турски, дохожда в квартирата ми един полицейски, който ми съобщи, че ксантийският каймакамин ме викал да отида да ме види, комуто казах, че сега ще да отида, като казах на хазайката да направи едно кафе на полицая. Додето се направи кафето една трихилядна и повече тълпа от гръцко население се доближи до квартирата ми и викаше из едно гърло: „Като!“ (долу). Тая тълпа изпочупи с камъни всичките стъкла на прозорците, седем души младежи гърци се изкачиха в горния етаж на къщата, където се намирах аз, сграбчиха ме и ме свлякоха по стълбата долу, изкараха ме на улицата в средата на многохилядната тълпа гърци, заобиколен с голи ками и револвери, ме поведоха по горния път, покрай турските гробища, за да ме водят някъде. Аз попитах по гръцки, къде ме водят. Отговори ми се, че ме водят при ксантийския гръцки владика, за да ме обръснат. Тълпата се предводителствуваше от някой си грък, на име Карло, италиански поданик. Като наближихме да поминем от горната страна на правителствения дом, излезнаха въоръжени войници и разпъдиха тълпата, а мен заведоха в правителствения дом при ксантийския каймаканин, който започна да се извинява за нанесеното ми оскръбление от ксантийските гърци, но аз, като знаех, че това не е станало без негово знание, не приех неговите лъжливи извинения, а протестирах, че пред очите му в турската държава той допуска да се разпореждат ксантийските гърци, като да се намират в Гърция, и да нанасят оскръбления на верните поданици не Н. В. Султана, пред очите на неговите турски чиновници. Аз съм турски поданик, който си притежава тук в Ксанти собствена къща, за която съм дошъл да си заплатя царския данък. Каква разправия имат с мене ксантийските гърци? Къде остава честа на нашата турска държава, като се допускат да дигат такива скандали пред очите на султанските власти в града Ксанти? Ксантийският каймамамин, като видя голямото възбуждение помежду нашето българско ксантийско население от нанесеното ми оскръбление от ксантийските гърци, уплаши се да не би българите, оскърбени, да се нахвърлят на гърците и се избият едни други; той захвана да ме моли да се съглася да се повърна по железницата обратно за Гюмюрджина, където да пренощувам и утринта от Гюмюрджина по железницата да си отпътувам направо за Солун. Като му казах за втори път своето съжаление за неговата некадърност да тури ред в града, се съгласих да се повърна обратно по железницата в Гюмюрджина, където и се завърнах и от там за всичко подробно рапортирах в св. Екзархия. Така също от Гюмюрджина протестирах пред гюмюрджинския окръжен управител и пред одринския валия за нанесеното ми от ксантийските гърци оскръбление пред очите на ксантийския околийски началник. На следующия ден, 24 юний, отпътувах по железницата от Гюмюрджина направо за Солун. Св. Екзархия, като видя, че турската власт не позволява да се отвори ксантийския български параклис и не е възможно вече моето завръщане обратно в Ксанти, ме назначи за преподавател, надзирател и чреден свещеник при Цариградската българска духовна семинария, каквато длъжност изпълнявах две години до 1 септемврий 1900 г. Прочетете още...
Книгата в оригинал от Библиотека"Срумски"
Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар