Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
„За плана и реда на сметководството в св. църкви на Търновската епархия
Между църковните обязаности, които е длъжен да изпълнява всеки законно поставен архиерей в поверената му епархия, най-първо е поддържането благолепието на храмовете, боголюбивия живот на църковниците и законното извършване на свещенодействията. Над всичко това и трябва да бди с всичкото внимание, като длъжен да даде отчет, ако нещо от това бъде пренебрегнато. Не малко от това е длъжен да следи винаги с внимание за църковните приходи, да наблюдава да не се изразходват те напразно, да не се изгубят безплодно, да не се разграбват от случайните хора милостинята, дадена на църквата от християните, но с всичките сили да се грижи, щото, ако останат излишни пари, след необходимите разходи за благолепието на църквата, да се вложат в безопасни места, да се увеличат, за да послужат за всяка случайна нужда на църквата. Прочее, ние сметнахме за наш собствен дълг запазването и доброто разпореждане със законните права на църквата.
Ние обиколихме нашата богоспасна епархия и разгледахме дали нашите предшественици имали тази грижа и дали се пазят щателно във всяка църква кодиките, които съдържат опис на движимите и недвижими имоти на църквите и събираните според сроковете доходи, а също станалите разходи. Но не намерихме нито подобни кодики, нито описи и решихме ние сами да бъдем основатели на тази необходима работа и да поемем грижата за нейното осъществяване. И непосредствено след това решихме, ние дадохме нареждане на нашия човек и той обиколи всичките места. След разследването, той по-щателно описа положението на всяка църква, светените предмети и облачения, движимите и недвижими притежания и паричната наличност и тези описи изпрати на нас. А ние прочетохме внимателно това и турихме тези описи в надлежния ред. Преди всичко, направихме описа на всичките църкви в кодика на митрополията, за да бъде той винаги пред очите на Кириарха. След това ние наредихме особен кодик да бъде за всяка църква, в който внесохме свещените облачения и предмети на църквата, движимите и недвижими имоти, а също паричните суми, които са в наличност или са давани на заем с договор или без договор. Този кодекс трябва да се пази във всяка църква и да се вписват в него отчетите, след внимателно разглеждане.
Така наредихме.
След разглеждане под ръководството на избраните енорияши и чорбаджии отчетът, ако епитропът покаже явно, че през времето на епитропската си дейност той прекрасно управлявал църковните дела, увеличил и запазил доходите и се явил верен раб на Господа, тогава нека да му се изкаже похвала и почит от всичките енорияши и да бъде благословен от Кириарха с думите на Господа: „О, верни добър рабе, в малкото ми беше верен, над много ще те поставя, влез в радост на твоя Гооспод! И всеки достоен отново да се назначи да остане епитроп с общото съгласие на архиерея и избраниците на енорияшите.
И обратното, ако е недобросъвестен и пр., то да се порицае и накаже.
Но като се и изтече времето, всеки един епитроп, от махала или от село, има дълг да иде в митрополията с кодика, придружен от трима избраници между енорияшите и чорбаджиите, и да даде точен отчет, за да се впише в общ кодик на митрополията и в частен кодик на църквата и да се подпише от кириарха или неговия заместник и от енорийските представители.
И така следват още упътвания до епитропите как да прибират църковните приходи и извършват разходите.
Накрая окръжното носи подписа на Илариона Търновски и датата 8. I. 1823 год.
Нека сега видим какво съдържа кодика на „Св. Константин“
„В 1822г. в м. май отидохме в училището на гръцките науки на Варуша в Търново и събрахме там първенците между християните, и, след като бяха разгледани сметките на почитаемия епитроп на църквата .Св. Константин“ Кир Геранджа, се установи паричният фонд на казаната църква с наличност и в обязателстно 6078 гроша и 25 пари, както се вижда от описа. Проверените свещени облачения и други църковни предмети, описани в настоящия кодик, както се вижда отдолу.
Вследствие на отказването от епитропията на Кир Геринджа, с общо съгласие избрахме Кир Никола хаджи Георгиев и го назначихме за епитроп на указаната св. църква и го призовахме да мисли и се грижи за всичките доходи на църквата в страх Божи и с чиста съвест и наредихме да прави всеки месец описа на църковните доходи и, след изтичането на времето, да представи пълен отчет. Когато наближава срокът на всяко обязателство, да не присъединява печалбата (лихвите) към главите, но лихвите да се събират отделно и да се поместват в сигурни места (ръце). Както наредихме, нека да продължава да служи така.
1822г. май 10.
Иларион Търновски.
Имотите на църквата
Три дюкяна на Баждарлъка (един със стаи отгоре).
Свещените предмети:
16 свещници (кандила) сребърни, едно паникадило кристално, един полилей пиринчен, пет дискове, един диск по-малък, един диск сребърен, друг диск с три чаши, сребърен за хлеб и елей, две чаши сребърни, един малък диск посребрен, два пояса посребрени,едно украсено евангелие, една кадилница сребърна, три кръста сребърни, един подобен наполовин дървен, един погребален, два брачни венци сребърни, един поят с камъни, една икона на Богородица сребърна, осем икони със сребърни венци, половин ока сребро, седем тави (тепсии) 4 големи, три малки—за коливо, две други големи за коливо.
Свещени одежди
Един филон от брокар, един стихар, един филон стар атласен, три филони от...... два стихари, два епитрахила прекрасни, четири стари различни, две брачни красиви венчила, две стари венчила, воали от броклин, още един подобен, един воал от брокат, един въздух стар, една чаша за артос, престилка на панагия пресветата златна, един кръщелен съд, едно евангелие неукрасено и една библия необходима.
Паричният фонд за 1822 год. се състоял от 7100 гр. 25 пари, като наличните пари са показани в описа 1694‘25. Останалата сума в полици (записи). Най-много дадено било на заем срещу полици на бивш епитроп на църквата Кир Геринджа —1500 гр. Най-малката заемна сума е отбелязана за жената на Йовчо Фурнаджията. Двама длъжници са отбелязани като подозрителни (Панайот Георгиев и Радко х. Пе... , Димитър Стамболоолу бил длъжен 600 гр. Споменава се за чешмата при Мармарлия, около която Матю Джагарит откупил право за търговията за 150 гроша.
Тоя опис е подписан между другите лица и от Кира Димитра Протопапа и Саввос Савва. В 1823г. е имало събрание, в което са проверени сметките на църквата „Св. Константин“. От описа се вижда, че целия капитал се състоял от 10,050 гр. Между длъжниците в списъка се срещат имената на Димитър Стамболоолу — 600 гр, Димитър Протопапа — 2000. Църквата получила недвижима собственост в Дервенската махала, вместо печалбите от своите длъжници.
Между разходите са посочени 750 гр. за училището.
В 1824 год. църквата е разполагала с капитал 10,791 гр. в полици, налични суми и доходи от кириите. В кодекса са записани два описа: 1-вия, писан от ръката на епитропа Никола х. Георгиев, и съдържа два отчета от 1827г. и 1831г. Другият е датиран от 1833г. 23 август, писан от неизвестна ръка.
В описа на Н х. Георгиев намираме инвентар на църковните свещ. предмети: полилеи, дискуси, чаши, пояси, венчила, икони, евангелия, кръстове и пр.
На друго място се изброяват 9 дюкяна, принадлежащи на църквата, с указание какъв доход те дават или от кого и за колко са купени (от х. Петку за 3350 гр., от Дедо Кочу за 2950 гр. и др.). Посочени са суми, дадени на Господина Илариона — 1000 гр. и отделно 100 гр. за празника на църквата.
Между длъжниците се споменава Радко Селвели — 500 гроша, Стамат Стамболоолу — 100. Въ 1831 год. в полиците били пласирани 9417 гр.
Документите от 1833г. представят подробен опис на църк. приходи, написан на простонароден говор, без спазване на ортографията и е мъчен за разбиране“.
10. XI. 1941. Ил. Кожин.
От процитираното научаваме, че църквата преди повече от сто години е имала недвижими имоти от значение за нейната издръжка. Вътрешната ѝ украса: икони, църковни съдове (утвари), свещенически облачения (одежди) и др. са били добри. Едни са били стари, което говори за старинността на църквата ни, а други нови. И днес църквата ни притежава недвижимия имот в дервенската гора, за който на друго место в книгата даваме повече сведения. А за гръцкото училище при църквата „Св. Константин и Елена“ ще посочим и следното известие на г-н проф. Ив. Снегаров, което докладвал в заседанието на Академията на науките на 30. XI. 1939 год. за намерения от него трети църковен кодекс на Търновската митрополия, заведен през 1823 от тогавашния митрополит Иларион Критянин, какво, че в Търново още през 1825 год. е
имало гръцко училище. „Там е поместен, в църковния кодекс, подробен опис на паричните средства, с които разполагало гръцкото училище в Търново, като са посочени и заплатите на учителите. Училището се е състояло от два отдела — общ и елински, поради което то се наричало Елиники схоли (гръцко и общо училище). Безпорно, това гръцко училище се е намирало при църквата „Св. Константин и Елена“, като най-голяма енория, имаща по онова време пет махали и пет свещеници с около 700 къщи. Един от първите учители в това училище е бил и Иван Симеонов от с. Търлич, Неврокопско. За това гръцко училище, по нареждане на владиката, е построено специално здание. Г. Димитров, в своята книга „Княжество България" (1895г.), като пише за училищата в Търново, казва, че владиката Иларион заставил гражданите да построят едно общо училище, а после писал по градовете и селата в своята епархия, че вской може да изпрати детето си да се учи безплатно. „Училището било открито през 1832 год, в което бил поставен за учител Цончо от Елена и после поп Марин от Арбанаси. То се изпълнило с ученици не само от градовете: Габрово, Елена, Трявна, Горна-Оряховица, Лясковец, но и от селата, които с жадност учили новото учение на гръцки език, даже и момичета се стекли в него“.
П. Р. Славейков в своите спомени, печатани в „Цариградски вестник“ от 1857г., също говори за това гръцко училище, в което и той се е учил при учителя Панаиот Иоаниди, по сетне Митрополит Панарет Рашев. Гръцкото Богослужение и гръцкото училище са продължавали в Търново до изгонването от Търново на гръцкия владика Неофит Византиеца през м. март 1857 година. След неговото изгонване, сливат се веч градските училища в една община, под едно управление и с еднакво обучение, водено само на български език. През 1858г. се образува и градската община, чието седалище (канцелария) е било в общата стая при църквата „Св. Константин и Елена“. И тук градската община е била до освобождението на Търново от турците 24.VI/ 7.VII.1877г. А старите килии, които служеха за училище, продължиха своя живот до 1891 год., когато на тяхното място се издигна нова каменна едноетажна постройка за първоначалното училище "Митрополит Панарет". Канцеларията на училищното настоятелство е продължавало да се помещава в "общата" стая при църквата „Св. Константин“.
Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1.VI.1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма
Три дюкяна на Баждарлъка (един със стаи отгоре).
Свещените предмети:
16 свещници (кандила) сребърни, едно паникадило кристално, един полилей пиринчен, пет дискове, един диск по-малък, един диск сребърен, друг диск с три чаши, сребърен за хлеб и елей, две чаши сребърни, един малък диск посребрен, два пояса посребрени,едно украсено евангелие, една кадилница сребърна, три кръста сребърни, един подобен наполовин дървен, един погребален, два брачни венци сребърни, един поят с камъни, една икона на Богородица сребърна, осем икони със сребърни венци, половин ока сребро, седем тави (тепсии) 4 големи, три малки—за коливо, две други големи за коливо.
Свещени одежди
Един филон от брокар, един стихар, един филон стар атласен, три филони от...... два стихари, два епитрахила прекрасни, четири стари различни, две брачни красиви венчила, две стари венчила, воали от броклин, още един подобен, един воал от брокат, един въздух стар, една чаша за артос, престилка на панагия пресветата златна, един кръщелен съд, едно евангелие неукрасено и една библия необходима.
Паричният фонд за 1822 год. се състоял от 7100 гр. 25 пари, като наличните пари са показани в описа 1694‘25. Останалата сума в полици (записи). Най-много дадено било на заем срещу полици на бивш епитроп на църквата Кир Геринджа —1500 гр. Най-малката заемна сума е отбелязана за жената на Йовчо Фурнаджията. Двама длъжници са отбелязани като подозрителни (Панайот Георгиев и Радко х. Пе... , Димитър Стамболоолу бил длъжен 600 гр. Споменава се за чешмата при Мармарлия, около която Матю Джагарит откупил право за търговията за 150 гроша.
Тоя опис е подписан между другите лица и от Кира Димитра Протопапа и Саввос Савва. В 1823г. е имало събрание, в което са проверени сметките на църквата „Св. Константин“. От описа се вижда, че целия капитал се състоял от 10,050 гр. Между длъжниците в списъка се срещат имената на Димитър Стамболоолу — 600 гр, Димитър Протопапа — 2000. Църквата получила недвижима собственост в Дервенската махала, вместо печалбите от своите длъжници.
Между разходите са посочени 750 гр. за училището.
В 1824 год. църквата е разполагала с капитал 10,791 гр. в полици, налични суми и доходи от кириите. В кодекса са записани два описа: 1-вия, писан от ръката на епитропа Никола х. Георгиев, и съдържа два отчета от 1827г. и 1831г. Другият е датиран от 1833г. 23 август, писан от неизвестна ръка.
В описа на Н х. Георгиев намираме инвентар на църковните свещ. предмети: полилеи, дискуси, чаши, пояси, венчила, икони, евангелия, кръстове и пр.
На друго място се изброяват 9 дюкяна, принадлежащи на църквата, с указание какъв доход те дават или от кого и за колко са купени (от х. Петку за 3350 гр., от Дедо Кочу за 2950 гр. и др.). Посочени са суми, дадени на Господина Илариона — 1000 гр. и отделно 100 гр. за празника на църквата.
Между длъжниците се споменава Радко Селвели — 500 гроша, Стамат Стамболоолу — 100. Въ 1831 год. в полиците били пласирани 9417 гр.
Документите от 1833г. представят подробен опис на църк. приходи, написан на простонароден говор, без спазване на ортографията и е мъчен за разбиране“.
10. XI. 1941. Ил. Кожин.
От процитираното научаваме, че църквата преди повече от сто години е имала недвижими имоти от значение за нейната издръжка. Вътрешната ѝ украса: икони, църковни съдове (утвари), свещенически облачения (одежди) и др. са били добри. Едни са били стари, което говори за старинността на църквата ни, а други нови. И днес църквата ни притежава недвижимия имот в дервенската гора, за който на друго место в книгата даваме повече сведения. А за гръцкото училище при църквата „Св. Константин и Елена“ ще посочим и следното известие на г-н проф. Ив. Снегаров, което докладвал в заседанието на Академията на науките на 30. XI. 1939 год. за намерения от него трети църковен кодекс на Търновската митрополия, заведен през 1823 от тогавашния митрополит Иларион Критянин, какво, че в Търново още през 1825 год. е
имало гръцко училище. „Там е поместен, в църковния кодекс, подробен опис на паричните средства, с които разполагало гръцкото училище в Търново, като са посочени и заплатите на учителите. Училището се е състояло от два отдела — общ и елински, поради което то се наричало Елиники схоли (гръцко и общо училище). Безпорно, това гръцко училище се е намирало при църквата „Св. Константин и Елена“, като най-голяма енория, имаща по онова време пет махали и пет свещеници с около 700 къщи. Един от първите учители в това училище е бил и Иван Симеонов от с. Търлич, Неврокопско. За това гръцко училище, по нареждане на владиката, е построено специално здание. Г. Димитров, в своята книга „Княжество България" (1895г.), като пише за училищата в Търново, казва, че владиката Иларион заставил гражданите да построят едно общо училище, а после писал по градовете и селата в своята епархия, че вской може да изпрати детето си да се учи безплатно. „Училището било открито през 1832 год, в което бил поставен за учител Цончо от Елена и после поп Марин от Арбанаси. То се изпълнило с ученици не само от градовете: Габрово, Елена, Трявна, Горна-Оряховица, Лясковец, но и от селата, които с жадност учили новото учение на гръцки език, даже и момичета се стекли в него“.
П. Р. Славейков в своите спомени, печатани в „Цариградски вестник“ от 1857г., също говори за това гръцко училище, в което и той се е учил при учителя Панаиот Иоаниди, по сетне Митрополит Панарет Рашев. Гръцкото Богослужение и гръцкото училище са продължавали в Търново до изгонването от Търново на гръцкия владика Неофит Византиеца през м. март 1857 година. След неговото изгонване, сливат се веч градските училища в една община, под едно управление и с еднакво обучение, водено само на български език. През 1858г. се образува и градската община, чието седалище (канцелария) е било в общата стая при църквата „Св. Константин и Елена“. И тук градската община е била до освобождението на Търново от турците 24.VI/ 7.VII.1877г. А старите килии, които служеха за училище, продължиха своя живот до 1891 год., когато на тяхното място се издигна нова каменна едноетажна постройка за първоначалното училище "Митрополит Панарет". Канцеларията на училищното настоятелство е продължавало да се помещава в "общата" стая при църквата „Св. Константин“.
Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1.VI.1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма
Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар