Митрополит Климент (Васил Друмев) за свободата

Не е свободен онзи българин - подчертава в словото си на Великден 1881 г. Митрополит Климент Търновски,  който стои в невежество, който не умее да познава правдините си, що му се дават от Конституцията, не умее да защищава тези правдини чрез законът от посегателства. Не е свободен този българин, който, като има що-годе образование и материални средства, както и известно положение в обществото и държавата, ползува се от простотата на другите и злоупотребява с тази тяхна простота в ущърб на правдата и законността. Не е свободен този, който за постигането на известни цели и интереси, сее между населението интриги и раздори и поражда партии. Не е свободен този, който като е обществен деятел, не е проникнат с такава любов и преданост към народът, щото да гледа всякогаж най-добросъвестно да изпълнява обязаностите си, що му се налагат от службата му. Не е свободен този, който има такова поведение, щото да съдействува да се усилва между населението развалата на чистата нравственост. Никой такъв българин не може да се каже, че е свободен. Такъв българин, ако и да живее в освободената си страна, ако и да се радва на хубава Конституция, на закони, но той не е свободен, той е роб или на невежеството си, или на егоизма и честолюбието си, или на лошите си наклонности. 
Но може някои и вероятно мнозина да кажат: "Пак за свобода ще ни говорят! Ние чакаме и желаеме да чуваме в такивато дни съвършено друго, а нам ще говорят пак за свобода и все за свобода". Възможно е или за вярване е, че се говори за свободата наистина твърде често. Но какво да се прави, братя, когато свободата е хубаво, свето нещо? Когато тя е най-висшето благо за человека тук на земята? Когато тя е най-яката и даже единствената основа за истински напредък и за истинско благополучие на народите? Когато без нея невъзможен е честит частен и народен живот? Накъдето и да се обърнем, от най-стари времена и до днес, ние навсякъде виждаме и чуваме, че все за свобода се е проповядвало и проповядва, все тя се е полагала за основа на всичко добро, все за нея хората са правили най-големите жертви. Спасителят благоволи да пострада на кръста, за да ни направи свободни чада Божии. Най-великите умове на светът посветявали са всичките си усилия, за да приготвят за человеците възможност на свободно живуване. Народите за нищо друго не са правили толкова много и скъпи жертви, не са проливали толкова много потоци кръв, колкото за запазване на свободата си. Та и ние, българите, в продължение на петстотин години от какво се най-много теготяхме, кое съставляваше най-голямата наша злочестина? Не това ли, че бяхме лишени от свобода? За какво най-много тъжахме и въздишахме? Не за свободата ли? За какво се пращаха на заточение, гниеха в тъмниците, висяха по бесилките най-добрите наши мъже? Не за свободата ли?
В какво се състои истинската свобода? За нас, християните, този въпрос не трябва да бъде особено труден. С живота, учението, страданията, кръстната смърт и в славното си възкресение Иисус Христос ни показа в какво се състои истинската свобода. При всичко, че Той нямаше в ръцете си никаква власт и сила, никога не се смути пред своите знатни и могъщи гонители, никога от страх пред силата или от угода пред знатността не се отказа от проповядването на правдата. Свободно и безпощадно изобличаваше и еврейското общество, и еврейските първенци в тяхното невежество, в техните лицемерства и пороци. „Горко вам, книжници и фарисеи лицемери”, открито казваше Той в лицето на тези силни първенци, ако и да знаеше много добре, че те могат да му направят голямо зло. Когато беше вързан и почти осъден на смърт, Иисус Христос не се побоя да изобличи Пилат и да му каже в очите: „Ти не щеше да имаш над мене никаква власт, ако ти не бе дарено свише”, макар и да знаеше, че твърде много зависеше от Пилата да се пусне или да се предаде на смърт.  Та и въобще, както пред своите неправедни съдници, така и на кръста, дето неговите страшни мъки даваха повод на неразумната и лековерна тълпа да произнася срещу него още по-горчиви хули и присмивания, Иисус си остана спокоен, величествен, непобедим.
Какво виждаме ние в Спасителя, в апостолите и във всички онези, които в служенето си на народ и общество са вървели по техните стъпки? Виждаме в тях една висока нравствена чистота, виждаме ги свободни от пороци. Тази висока нравствена свобода е давала на тяхната воля онази твърдост и на техния характер онази независимост, които са им давали възможност да надвият светската суета, да надвият гонения, мъки, тъмници и самата смърт. И най-главното, виждаме в тях голяма любов, силна преданост към доброто и усъвършенстването на хората. Дълбоко предани на този чист идеал за човешко добро и съвършенство и с такава нравствена чистота, те са посветили всичките си сили и способности, целия си живот, за да служат на правдата и истината и да направят това велико богатство достояние на своите народи и на цялото човечество. И затова те всякога са побеждавали.
Нищо, нито светски удоволствия, богатство и чинове, нито заплашвания, гонения, хули и страшни мъки, нито най-ужасна смърт, не е могло да пречупи твърдостта на тези хора, да ги накара да се откажат от служенето на техния висок идеал, да преклонят глава пред ласкателствата или пред силата. Те са били и са си останали високо независими, високо свободни в служенето си на правдата и са се подчинявали само на това, което е изисквало тяхното високо служене.
Тази висока свобода е истинската свобода, която се състои в свободата на човешкия дух. Само човек с дух свободен може да има истинска свобода. Само той може да надвива прищевките си, честолюбията си, злобата, мързела и всички пороци. Само свободният по дух човек може да подчинява своите частни интереси на общите интереси, да поставя всякога по-горе от всичко общото благо и да претърпява гонения, хули, мъки и смърт за общото добро.
Народ, който е престанал да уважава честността, правдолюбието, правосъдието, неподкупванието, няма право да живее.


Из реч, произнесена при отслужване на благодарствен молебен по случай 5-годишнината от освобождението на Велико Търново. Из „Истинската свобода”, сп. "Духовен прочит" кн. 2

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

Абонирайте се, за да ни следите в