В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Иконното богатство в църквите и манастирите на Великотърновския край

Предстоящо е разкриването на „Музей  на българската икона от Търновския край“ в църквата „Св. Спас“, която е в процес на реставрация.
Ех, да беше така..., но за съжаление това е цитат от статия на Стефан Цонев-1985г. Защо обаче е хубаво да има такъв отделен музей във Велико Търново, ще разберете като прочетете част от нея.. 
Исторически обвързана и зависима от строгия канон на църквата, българската икона е своеобразен феномен на живописното изкуство. Като епохално дело на народния творчески гений през вековете, тя заема достойно място сред националните реликви в културната ни съкровищница.
В издадения си през 1848 г. пътепис „Очерк на едно пътуване по европейска Турция“ видният руски археолог, литературовед славист и пътешественик Виктор Григорович отбелязва, че тук има шест действуващи църкви. Те са: „Св. Петър и Павел“, „Успение Богородично“, „Св. Георги“, „Св. Параскева“, „Св. Никола“ и току-що издигнатата нова голяма средищна църква „Рождество Богородично“, изградена от майстор Колю Фичето през 1842—1844 г. При посещението си на тази църква Григорович „се любувал“ на иконите, изписани от бележития тревненски бароков майстор образописец Захарий Цанюв Стефанов (1816—1886). Не е известно дали двамата са се срещнали и разговаряли за творбите му, но за тези икони той пише следното: „В тях привлича вниманието новата българска живопис, която е самородна и трябва да признаем, че е и твърде забележителна. Тя е чужда на грубостта и тромавостта на формите и оттенъците на боите придават на изображенията едно спокойно човеколюбиво изражение. Нима тя не е признак на характера на българите? Считам, че не е излишно да съобщя тук и името на художника Захария от Трявна, на чието изкуство аз се любувах в църквата .„Рождество Пресветая Богородица“.; От Захария Цанюв в тази църква има 5 икони, работени в различни години, с надпис: „Иконописец Захария Цанюв от Трявна“. Допустимо е да ги е рисувал на място, тук, в града, както са постъпвали повечето от тревненските майстори, особено когато се наемали на работа в някой манастир.
Най-старата търновска възрожденска църква „Св. Никола“ била започната в 1836 г. от майстор Иван Давдата, но тъй като се разболял и починал наскоро, строежа поема най-способният му калфа Колю Фичето, който я завършва на следващата година. Това е и първата самостоятелна творба на бележития майстор, който според преданието получил специална кожена престилка и майсторското си звание за тази църква. Иконостасът, дело на тревненски майстори резбари, се отличава с фината си ажурна резба по царските врата и венчилката. Забележително произведение на резбарското изкуство е и владишкият трон с двата подлакътни изправени лъва и обвитите около тях черни змии, които са ги захапали за езика, една смела алегорична трактовка на двойния робски турски и гръцки гнет. Не е излишно да отбележим, че на същия трон са стояли по време на църковната служба търновските гръцки владици Иларион Критски, Атанасий, Неофит Византиос и Григорий по време на непримиримата борба за църковна независимост, в която търновци вземат най-активно участие. Най-старите икони по иконостаса (53 броя) са от Иоаникий (Йонко) Папавитанов (Попвитанов) (1790 — 24 март 1853 г.) от Трявна. Освен горния ред на иконостаса, който се състои от 35 апостолски и празнични икони, Иоаникий е нарисувал и големите царски икони на Св. Никола, Благовещение, Св. Димитър Солунски, Св. ап. Андрей, Св. Новозаветна Троица, Св. Архангел Михаил, Три Светители, Св. Богородица, Иисус Христос, с надпис: „рука Ион. 1837“, Св. Йоан Кръстител, Св. архидякон Стефан (на входната врата към дяконикона), Св. пророк Илия, Св. Харалампий и следващите по реда — Въведение Богородично (от 1839), Иисус Христос, Св. Екатерина, Св. Иларион Мъгленски и Св. Никола. Последните четири икони са разположени на иконостасната половина около царските двери на параклиса. С този си жест търновци се отблагодарили за оказаната им помощ при издействуваме на разрешението за строеж на църквата от страна на тогавашния гръцки владика Иларион Критски, но  го посветили на българския пустиножител и отшелник Иларион Мъгленски, основател на Мъгленския манастир в Македония. Така че в църквата „Св. Никола“ са се запазили общо 53 творби от зрелия период на големия тревненски майстор живописец Иоаникий Папавитанов, от когото са и царските икони: Новозаветна Троица, Исус Христос, Св. Богородица и Йоан Кръстител от 1843 г. на иконостаса на църквата в Килифаревския манастир „Рождество Богородично“. Те са монументални шедьоври със спокойна графична линия, с богат колорит от светли тонове и.злато. Образите са изящни, изразителни с естествения телесен цвят на лицата и ръцете и с много изискана анатомия.
Втората голяма средищна църква, издигната от майстор Колю Фичето на Рибния пазар в Болярската махала, в средата на възрожденско Търново, през 1842—1844 г., е „Рождество Богородично“. Макар че тази църква днес е заличена напълно от земетресението през 1913 г. много от старите икони са запазени. Освен от Захария Цанюв в нея има икони, рисувани от вещия тревненски зограф и образописец поп Димитър Кънчов (Кръстев) (1815—1885). Едната е Св. Теодор Стратилат, 155x73 см, с подпис „рука поп Димитър и син его (хаджи) Христо в Трявна“ и ктиторски надпис „Благодетел (ктитор) Доктур Тодур поп Димитров от Трявна 1875“. Другата запазена икона от същата църква е на Св. Йоан Предтеча, със същия подпис, в който пак фигурира името на сина му хаджи Христо, което показва, че петият син на поп Димитър също е живописец. Поп Димитър е имал седем сина, но само трима от тях работели с него. Професията на останалите не е известна. От поп Димитър Кънчов е и великолепната икона „Св. Георги с житийни сцени“ от църквата „Св. Георги“ в с. Арбанаси. Негови творби са и иконите на „Св. Трифон“ и „Св. Димитър“ от 1873 г. в църквата „Св. Димитър“ в гр. Лясковец. На някои свои творби той се подписва с фамилното прозвище „Коямжиолу“, което показва, че баща му Кънчо (Кръстю) бил майстор златар (коюмджия). Иконите му се отличават с прецизната си майсторска рисунка и богат колорит, който варира в различни гами, с тъмнокадифени дълбоки тонове, а фоновете му, наподобяващи небето, са в синьо-зелено, като към хоризонта изсветляват в жълтеникави и златисти оттенъци, като че слънцето отива на залез или се сипва зората. Лицата са в светло-охров тон и с лека естествена руменина. Светлосенките и бликовете са убедителни, което допринася много за стилизацията на формите, които той грижливо очертава като голям майстор рисувач.
Третата поред църква, построена от Колго Фичето в Марнополската махала през 1850 г., е „Св. Марина“, разширена през 1931—1934 г. Старите икони по иконостаса в храма са от неизвестни тревненски майстори, а 86 броя малки икони са рисувани през 1935 г. от Атанас Велев, известен търновски живописец, чийто произход е от Одрин. Стенописите са изработени през 1940 г. от художника от руски произход Николай Ростовцев. Старите икони са без подпис и само на Св. Богородица фигурира гръцки надпис с годината — 1870.
През 1859 г. майстор Колю Фичето издига четвъртата си търновска църква „Св. Спас“, която също пострадала от катастрофалното земетресение през 1913 г. Иконите ѝ били пренесени в митрополията и по-късно поделени между останалите действуващи търновски църкви. Някои от тях са останали в новия катедрален храм и в историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“, а оттам са прибрани в музейния иконографски фонд.
В 1860—1861 г. майстор Колю Фичето построява петата си църква
„Св. Св. Кирил и Методий“ от Кошарската махала, в западния край на Вароша, на която, според запазената летописна книга, той е ктитор. Иконите са от най-различни тревненски майстори без подпис. Само храмовата, „Св. Св. Кирил и Методий“, носи датата 1861 г. Отначало църквата се е наричала „Св. Атанас“, а по-късно била посветена на славянските просветители Кирил и Методий, което име носи и до днес.
Последната и шеста поред църква „Св. Константин и Елена“, майстор Колю Фичето издига в Гръцката махала (Патрик махала), близо до конака, в административния център на града, през 1872 г. Тя е най-представителната му архитектурна творба с високо извисени колони, просторна и светла. Пак в 1872 г. за същата църква видният академично школуван възрожденски художник Николай Павлович нарисувал около тридесет икони с големи размери, които красели стария иконостас. От земетресението пострадал и този храм. Повредени били и някои икони, които към 1926 г. друг художник изписал наново по старите сюжети и образи. Сега те са в процес на реставрация и консервация. За по-старата църква „Константин и Елена“, която се е намирала югоизточно от сегашната, на местото до икономическия техникум „В. Коларов“, Николай Павлович рисува големи иконостасни икони още в 1863 г. След събарянето ѝ и издигането на новата той отново е поканен да изпише иконостасните царски икони, от които с протокол № 4 от 6 май 1937 година били подарени за иконостаса на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ по молба на видния музеен деятел Тодор Николов четири негови творби — „Св. архидякон Стефан“, „Св. Четиридесет мъченици“, „Св. Архангел Михаил“ и „Три светители“. Те са рисувани с маслени бои върху платно, апликирано на дървени плоскости. Тези икони сега се съхраняват във фонда на ОИМ. Последната от тях е изписана още в 1863 г. Образите на тримата велики богослови и литургисти Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов са изписани фронтално с тъмни тонове в стила на Мюнхенската академична школа. Лицата им са много изразителни и одухотворени, анатомично изискани, но художникът не е достигнал майсторството на потомствените тревненски и самоковски образописци. Тримата светители стоят статично сковани, суховато и тромаво, обременени от богато украсените си архиерейски одежди.
През периода 1868—1870 г. Н. Павлович рисува 72 икони за новопостроената църква „Св. Троица“ в родния си град Свищов, които спадат към по-зрялото му творчество и имат определени качества на иконографски творби. Тази църква била изградена от майстор Колю Фичето в 1867 г. Навярно е съществувала някаква връзка между двамата бележити възрожденски творци, защото Н. Павлович е украсил с икони иконостасите и на няколко други църкви, строени от него.
В най-новата търновска църква „Св. Троица“, построена в 1936 г. в бившата Турска махала (сега кв. „Св. гора“), се пазят десетина икони от стария параклис от 1862 г. Те са изписани от голям тревненски майстор, но са без подпис. Сегашните царски иконостасни икони заедно с апостолските и празничните са рисувани през 1936 г. от един от последните потомствени майстори образописци. Това е Георги Димитров Петров Минев (1869 — 7. IV. 1937 година), който живее във В. Търново до смъртта си.
През 1929 г. настоятелството при църквата „Константин и Елена“, която била възстановена от земетресението през 1923 г. и преименувана при освещаването ѝ през 1926 г. от търновския митрополит Филип на „Св. цар Борис“, организирало чрез подписка енориашите да дадат необходимите средства за подновяване на иконостаса и иконите по него. Новият иконостас бил направен от търновските майстори дърводелци братя Коларови, а иконите изписал в 1931 и 1934 г. по договор с настоятелството художникът иконограф от грузински произход Арчил Йосифов Кикодзе. Още тогава някои от старите икони били предадени па съхранение по настояване на уредника на музейната сбирка при читалище „Надежда“ Тодор Иванов Николов и двамата видни общественици Йордан Кулелиев и Леон Филипов. През 1937 г. тези трима стари музейни деятели вече с официален протокол на настоятелството получават още четири големи царски икони и ги поставят на иконостаса в историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“, които сега се пазят в иконографския музеен фонд. Окръжният исторически музей притежава ценна сбирка от около 500 броя икони. Повечето от тях са от арбанашките исторически църкви, а известна част са придобити чрез периодични откупи от частни лица от селищата на окръга.
Началото на иконографския музеен фонд е поставено в миналото от основоположниците на музейното дело в града и в окръга д-р Васил Берон, Моско Москов и Тодор Николов, който има особени заслуги, тъй като е събрал и съхранил чрез дарения над 200 икони и много щампи.
Икони от църквата "Св. св. Константин и Елена"
През 1971 г. е създаден отдел „Художествени паметници и старо изкуство“ при музея. Ценни икони от църквите на окръга се пазят и експонират и в художествените галерии в Елена и Лясковец.  Статията завършва: "Предстоящо е разкриването на „Музей на българската икона от Търновския край“ в църквата „Св. Спас“, която е в процес на реставрация. "

Автор :Стефан Цонев
Така и не се осъществява този замисъл... През май 1988 година е сключен договор с 20-годишна давност между Митрополията, чиято собственост остава имотът, и Регионалния музей във Велико Търново за възстановяване на сградата в първоначалния ѝ вид по проект на НИПК” и използването ѝ за експозиционна площ за колекцията от икони на музея. Строителните работи започват през лятото на 1988 година, когато е разрушен покривът, демонтиран е подът и са изпълнени стоманобетонните стъпки на колоните. Политическите промени от 1989 година и произтичащата от тях липса на средства за финансиране слагат край на строежа. През 1998 година са поставени частични защитни покрития над каменните пластики на трите входа. Останалата част от зидовете е изложена на атмосферните влияния и оставена да се руши към днешна дата повече от двадесет години. Съдбата на сградата остава нерешена и до днес - като отворена рана в сърцето на стария град.
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN