В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Храм "Св. св. Кирил и Методий"

В "Пътеводител на В. Търново" от 1907г. се казва: "Св. Св. Кирил и Методий  (Св. Атанас), въздигната в 1860-61г. с протестационна цел против фанариотските владици. Църквата е бяла свършена на 4 септември 1861г. и аптимисана от свещениците поп Петко (иконом) и поп Иван, понеже ктиторите и приложниците на храма не са искали антиминс от гръцкия владика, Григорий Митилински. Освещението ѝ е станало чак на 4 октомврий 1872год. от първия български владика в града, Иларион Макариополски. Църквата има три храмови празника: Св. св. Кирил и Методий, Св. Атанасий и Св. Апостоли Петър и Павел. Под църквата има параклис Св. Димитрий. Майсторът на църквата е бил Колю Фичето. На това място по-рано не е имало църква. "
Построяването на храма "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново става в разгара на борбата за църковна независимост и породените конфликти с гърка- владика Григорий. Строителството е започнало на 10 март 1860г., както е записано в Църковната кондика и приключва през есента на 1861г. Ето какво разказва за него Феликс Каниц в своята книга"„ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“: " В Търново, чиято голяма община, подбудена от влиятелните търговци братя Киселови, започна в 1860 година да строи църквата „Св. Кирил и Методий“. Според плана на Васил Киселов, двамата апостоли, на които посветиха божия храм в Нова махала, трябваше да бъдат символизирани с два купола. Струваше много труд, бакшиши и т.н., докато се спечели съгласието на конака за това нововъведение, обидно за турските очи. Под надзора на двамата братя Киселови, дарили най-много, скоро се издигна импозантната за онова време мощна сграда; в неделните дни участваше в работата и Васил; неговият пример действаше заразително и голяма част от каменния материал ломяха и пренасяха гражданите. Колкото по-високо се издигаше черквата, толкова повече растеше омразата на мюсюлманското население срещу Васил Киселов; и турците се заклеха той да не доживее покриването ѝ. През август на 1861г. на връщане с няколко търговци от Селви (Севлиево - б. пр.) за Търново при Казанчи дереси го раняват смъртно с изстрел близо до белия дроб и удари със сабя по главата. Така го намерил един селянин, превързал раните му с тютюневи листа и го довел в Севлиево. Въпреки всички грижи живял само три дни и назовал в пълно съзнание имената на своите турски убийци, а в последния миг препоръчал на извиканите си близки да завършат толкова скъпата му църква, в която в знак на благодарност за неговото пожертвувание намери пръв своя вечен покой. Известието за убийството на видния патриций Васил предизвика най-силно вълнение сред християнското население на Търново; отрупали пашата с молби за енергично наказание на известните виновници. Но те успели да докажат своето алиби срещу клеветните християнски свидетелства, недействителни според закона на Корана. За да докажат на огорчената община своето „безпристрастие“, турските съдии наредили да обесят вероятно съвсем невинен в убийството циганин..."
Това е първият храм в търновската духовна околия с лята камбана. Тя се е намирала в камбанарията, изградена през 1885г. Камбанарията е с великолепна украса и беше възстановена благодарение на благодетели. Иконописците са от Трявна. Темплото /иконостаса/ е дело на марангозите /резбарите/ Тодор Несторов /роден 1849/ и Иван Димитров Стрелухов /роден 1850/ от град Калофер. Те са ученици на Ботю Петков, баща на Христо Ботев. В Търново се запознават с членовете на революционния комитет и по-късно се включват активно в подготовката на Априлско въстание. През април 1876г. те са сред четниците в Дряновски манастир и сред жертвите на революцията. Храмът е изграден с два купола. Тези два купола са паднали от земетресението през 1913 г. и до днес не са възстановени. Когато църквата е построена, в нея се е служило на български език и това е било 10 години преди българската църква да получи официално независимостта си. През 1872г. митрополит Иларион Макариополски освещава храма. Храмът е кръстен на светите братя Кирил и Методий, но той е известен и с името Свети Атанасий, на когото е наречен вторият олтар. Третият е свързан с името на Св. Св. Петър и Павел.
Настоятели на храма са: Братя Никола, Васил, Нено и Георги Киселови, Стоян Димоглу, х. Янко Димитров, Иван Драганов, Константин Събев, Дядо Дончо, Венко Иванов, Пеню Ракиджи, Тотю Петков, Ганчо Тодоров, Рачо Рачов, Цоню Генев, Велю Гергюв, Стоян Желязков, Петър Чешмеджи, Стефан Работилов и др.
Дарения за построяване на храма са осигурили: Руския консул - 352 гроша; свещениците Иван Плаковски и Димитър Драганов; Терзийският еснаф - 5000 гроша; Бояджийският еснаф - 1000 гроша; Бабукчийският еснаф - 1000 гроша; Абаджийският еснаф - 800 гроша; Чаракчийският еснаф - 500 гроша; Мутафчийският еснаф - 900 гроша; 
Храм "Св. св. Кирил и Методий" е осветен на 8 октомври 1861 от петима свещеници, но все още владика е гъркът Григорий. Новоназначеният от Екзархията архиерей на Търновската епархия, епископ Иларион Макариополски през 1872г. прави второ освещаване. За периода 1861-1872 храмът е действал съвсем официално и там са извършвани законно всички църковни обреди - служби, кръщавки, венчавки, опела. Но второто освещаване вече е от българския владика. Храмът е уникален и с това, че в неговата килия е роден П. Р. Славейков.
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г., книга"„ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“- Феликс Каниц   https://bg.wikipedia.org 
Грета Костова- Бабулкова
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар