В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

„За древността на бащината земя и за българските дела“ от Петър Богдан Бакшев

Този труд е издирван дълги години. През 1979 г. Божидар Димитров направи съобщение, че е открил във Ватиканския архив ръкопис от 9 страници, написан от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. В него Пастрич на италиански език разказва, че му е даден от автора за редактиране труд на Петър Богдан (Mons. F. Pietro Bogdani Zoccolante), след което се съдържа текст на латински, който може да се приеме за предговор, три глави и началото на четвърта глава от историческото съчинение на Петър Богдан, заедно с бележки, които се отнасят до различни глави на предоставения му за редактиране текст, достигащи до двадесета глава. През 2017 г. Лилия Илиева откри пълния текст на авторския ръкопис на Петър Богдан в Biblioteca Estense Universitaria в град Модена, Италия. Там той се съхранява във фонда Campori със съвременна сигнатура gamma.Y.5.8. Ето го в оригинал- http://gutenberg.swu.bg/media/1023/fratris-petri-deodati.pdf
През 1692 г. във Венеция е публикувана една стара географска карта, където има изключително подробни сведения за Кипровец (Чипровци), родното място на Бакшев. На картата има следната легенда до Кипровец: „Кипровец или Шепровац, с 600 къщи, половината католически, другата гръцки (т.е. православни – бел. Б.Д). Има един манастир на отците на Св. Франциск, посветен на Света Мария, който е резиденция на Архиепископа на Сардика“ (с. 82, пак там).
Над града е нарисуван и хералдически правоъгълник, над който е нанесен надпис Bulgaria, с изправен лъв. Над главата на лъва е поставена царска корона и петолъчна звезда, а при краката му има полумесец. Символиката едва и се нуждае от коментар. Ще отбележим, че този български герб се появява точно половин столетие преди считания доскоро за първи герб на България в „Стематографията“ на Христофор Жерафович и приликата му с герба на България от книгата на Петър Богдан. Ето тук „Стематографията“ в оригинал http://macedonia.kroraina.com/hzh/gal/index.html
Много ценен урок как да се пише българската история ни дава през ХVІІ в. Петър Богдан Бакшев. Този урок може да залегне в една бъдеща „История на България“. След като в гл. І Бакшев дава сведение за българската прародина в Азиатска Сарматия, в гл. ІІ той подробно описва старото население на Балканите, тракийските провинции и обяснява, че траките стават християни много рано, още във времената на апостолите Павел и Андрей. Едно такова сведение е много важно за една обективна българска история. А сведенията на Бакшев за ранното християнство по Балканските земи, ни отваря нова страница в българската история... Според първата българска история на Петър Богдан Бакшев, произхода на българите е от "Азиатска Сарматия при Ра или река Волга“ (гл. І). Атаките на българите на юг от Дунав започнали при византийския император Анастасий (491-518), който така бил наказан от Бога, понеже „отказал да се подчини на предупрежденията на папа Симахий да не защитава еретиците“.
"България сега се нарича всичко онова, което по-рано се изричало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега около Галиполското море се говори гръцки език, и по-голямата част от Македония и цяла Морава до Охрид и до границите на Албания и на Гърция и на Сърбия, а към изток се простира до Черно море; от север пък Дунав я дели от Влашко и Молдова, някога наричани “стара Дакия оттатък Дунава” и прочие.
Петър Б. Башев продължава: Схизматиците разказват, че царското седалище първом е било в Охрид, и потвърждават с това, че сега има Охридска патриаршия, а древните люде не са поставяли патриаршия там, гдето не е било царско седалище. По-късно, като бил изгонен българския цар от Охрид, той се установил в Търново и в този град завършило неговото царство по времето на турците. Това царство има много архиепископства и епископства, както сега държат схизматиците. Те дори твърдят: “Нашият патриарх никога не поставя епископ на едно място, гдето не е имало (такъв) от старо време.” Казват, че само българското царство е по-голямо, отколкото цяла Сърбия, Босна, Далмация, Хърватско и Унгария и има толкова градове, области, паланки и села, че не могат да се преборят.
Това царство България е прекрасно и е украсено с ширни поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово, има риба, която се лови от Дунава и от други реки; произвежда различни плодове освен “морските плодове”, треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа. .."
В следващата глава Бакшев ни разкрива значението на Сердика, град избран за Вселенски събор. Ако ние нямаме пълна представа за миналото на София, няма да разберем защо именно нея избират нашите възрожденци след 1878 г. за столица. Миналото на София изпъква в портрета на Бакшев със значението на вселенски събор, понеже не във всеки град, пише Бакшев, се е свиквал вселенски събор.
"Немалко влияние и авторитет за древността на християнската вяра в тези области допринасят седалищата на епископите, с каквито нашите провинции и градове са били украсени от самото начало. (Обичайно нещо е било) да се назначават епископи на всеки град и наистина е трябвало да се грижат в полза и на другите църкви и заместници и са били (...) на апостолите (...) достатъчно е ( видно) от писмото на Анаклет или от друг автор, ако искате, но древен. Христос установил начина на избор по градове на много епископи. Епископите, наместници на апостолите, приемали от Иисус Христос пожизнено наместничество в църквата, а на тяхно място ги наследявали епископите. И наистина из Тракия, Илирия и съседните области, по свидетелството на Патриарх Никифор, пръв апостол Андрей основал византийската (църква), която е част от Тракия - бил прогласил на евангелието във византийската държава, въздигна храм, в който с благочестиви молитви да се призовава Бога. Във вътрешните части на Дакия Климент (наследил) сардикенската (църква) по свидетелство на св. мъченик Доротей, епископ на Тир, комуто принадлежат следните думи: “Помня – казва – думите на този Павел във Филип, г. 4 с Климент и останалите ми сподвижници. Пръв (Климент) от човеците повярва в Христа и бе направен епископ на Сардика”, на което ще се спрем по-подробно после."
Изобщо, структурата на написването на една „История на България“, каквато ни предлага Бакшев, е нещо, което ще разчупи старите схеми на писане на българската история, наложени от Иречек и Златарски и повтаряни монотонно и до днес от БАН… Урокът на Бакшев е „съставих малка история, която не съдържа нищо друго освен защита на бащината земя“ (писмо от 15 ноември 1667 г.).
България 

Светъл лъв на черно поле се изправя. Греши онзи, който черното за светло поставя. Моето собствено име е от Болга река. На лов изпитателен се разбира човека. 


 Македония

Златен щит червен лъв прикрива,
и символ на царска чест се явява.
На великия лъв турчин е отнел венеца на царската слава,
така кат го гледам, изгубих аз чест всяка.




 Мизия

В светло поле Мизия с царски венец е силна,
златна земя и с хляб винаги изобилна.
Един венец на царска чест низко е паднал
сама днес хляб сее, но не го изяжда.



 Римска Тракия

Кръгът земен гордо носи на плещи Лъв златен,
на врагове се опълчва и в нозете си ги поваля.
Би се с Римския Тракийският лъв люто,
рани Римското тяло златно жълто.



Превод: Грета Костова -Бабулкова
„Стематография”-Христофор Жефарович (1741)

Няма коментари:

Ако Ви харесват моите публикации, подкрепете ме с дарение-
Описание Сума
Дарение BGN