За древността на бащината земя и за българските дела

  През 1692 г. във Венеция е публикувана една стара географска карта, където има изключително подробни сведения за Кипровец (Чипровци), родното място на Бакшев. На картата има следната легенда до Кипровец: „Кипровец или Шепровац, с 600 къщи, половината католически, другата гръцки (т.е. православни – бел. Б.Д). Има един манастир на отците на Св. Франциск, посветен на Света Мария, който е резиденция на Архиепископа на Сардика“ (с. 82, пак там). Над града е нарисуван и хералдически правоъгълник, над който е нанесен надпис Bulgaria, с изправен лъв. Над главата на лъва е поставена царска корона и петолъчна звезда, а при краката му има полумесец. Символиката едва и се нуждае от коментар. Ще отбележа, че този български герб се появява точно половин столетие преди считания доскоро за първи герб на България в „Стематографията“ на Христофор Жерафович и приликата му с герба на България от книгата на Петър Богдан. Ето тук „Стематографията“ в оригинал http://macedonia.kroraina.com/hzh/gal/index.html
Много ценен урок как да се пише българската история ни дава през ХVІІ в. Петър Богдан Бакшев. Този урок може да залегне в една бъдеща „История на България“. След като в гл. І Бакшев дава сведение за българската прародина в Азиатска Сарматия, в гл. ІІ той подробно описва старото население на Балканите, тракийските провинции и обяснява, че траките стават християни много рано, още във времената на апостолите Павел и Андрей. Едно такова сведение е много важно за една обективна българска история. А сведенията на Бакшев за ранното християнство по Балканските земи, ни отваря нова страница в българската история... 

Атаките на българите на юг от Дунав започнали при византийския император Анастасий (491-518), който така бил наказан от Бога, понеже „отказал да се подчини на предупрежденията на папа Симахий да не защитава еретиците“.

"България сега се нарича всичко онова, което по-рано се изричало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега около Галиполското море се говори гръцки език, и по-голямата част от Македония и цяла Морава до Охрид и до границите на Албания и на Гърция и на Сърбия, а към изток се простира до Черно море; от север пък Дунав я дели от Влашко и Молдова, някога наричани “стара Дакия оттатък Дунава” и прочие. Петър Б. Башев продължава: Схизматиците разказват, че царското седалище първом е било в Охрид, и потвърждават с това, че сега има Охридска патриаршия, а древните люде не са поставяли патриаршия там, гдето не е било царско седалище. По-късно, като бил изгонен българския цар от Охрид, той се установил в Търново и в този град завършило неговото царство по времето на турците. Това царство има много архиепископства и епископства, както сега държат схизматиците. Те дори твърдят: “Нашият патриарх никога не поставя епископ на едно място, гдето не е имало (такъв) от старо време.” Казват, че само българското царство е по-голямо, отколкото цяла Сърбия, Босна, Далмация, Хърватско и Унгария и има толкова градове, области, паланки и села, че не могат да се преборят."

 Интересно, че в първата българска история пише, че първата българска столица е била не Плиска, а Охрид. И докато древни и възрожденски историци ни осведомяват, че Плиска и Преслав са били антични градове, които са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност нашите български историци избрали да повярват на чужденеца Карел Шкорпил, който заедно с Успенски ще остане печално известен с опита си да манипулира и фалшифицира резултатите от първите археологиески разкопки в Плиска от 1899-1900 г. Игнорирани са намерените при разкопките антични монети, които противоречат на тяхната теза, в т.ч. римска монета с женска фигура (т.е. антична) открита на територията на двореца, а самият дворец е почти точно копие на двореца на император Диоклециан край Салона. Строежът на Голямата базилика трагикомично е датиран по времето на цар Симеон и затова не са ползвани архелогически и канонични данни, а логическото съждение, че Симеон е единствения владетел, който е имал способността да построи такава монументална сграда. Пренебрегнати са античните строителни материали, носещи печатите на няколко римски легиона, както и резултатите от техническата експертиза на вещо лице, доказваща, че античните керамични строителни материали с печати на римските легиони са произведени от местни глини, изкопани в близката околност на Плиска и много други. За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като "останки от древни времена". Не е случайно, че именно строителството на градове се описва в много от старите хроники и документи. От тях научаваме, че на мястото на стария Византион Константин Велики е изградил нова столица на Римската империя. Пак на Константин Велики Псевдо-Кодин приписва основаването на градовете Дористол (Силистра), Плиска и Преслав (ДЯК ком. с. 207). Същото пише и във възрожденските истории "Царственик" на Христаки Павлович, "История Блъгарска"- Гаврил Кръстевич и много други, но всичко това за съжаление е пренебрегнато от официалната историография..

Из история на Гаврил Кръстович- 1869 г.

Прочетете повече на тази тема.

 Но нека продължим с Петър Богдан Бакшев и неговата история: "Това царство България е прекрасно и е украсено с ширни поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово, има риба, която се лови от Дунава и от други реки; произвежда различни плодове освен “морските плодове”, треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа. .."
В следващата глава Бакшев ни разкрива значението на Сердика, град избран за Вселенски събор. Ако ние нямаме пълна представа за миналото на София, няма да разберем защо именно нея избират нашите възрожденци след 1878 г. за столица. Миналото на София изпъква в портрета на Бакшев със значението на вселенски събор, понеже не във всеки град, пише Бакшев, се е свиквал вселенски събор.
"Немалко влияние и авторитет за древността на християнската вяра в тези области допринасят седалищата на епископите, с каквито нашите провинции и градове са били украсени от самото начало. (Обичайно нещо е било) да се назначават епископи на всеки град и наистина е трябвало да се грижат в полза и на другите църкви и заместници и са били (...) на апостолите (...) достатъчно е  видно от писмото на Анаклет или от друг автор, ако искате, но древен. Христос установил начина на избор по градове на много епископи. Епископите, наместници на апостолите, приемали от Иисус Христос пожизнено наместничество в църквата, а на тяхно място ги наследявали епископите. И наистина из Тракия, Илирия и съседните области, по свидетелството на Патриарх Никифор, пръв апостол Андрей основал византийската (църква), която е част от Тракия - бил прогласил евангелието във византийската държава, въздигна храм, в който с благочестиви молитви да се призовава Бога. Във вътрешните части на Дакия Климент (наследил) сардикенската (църква) по свидетелство на св. мъченик Доротей, епископ на Тир, комуто принадлежат следните думи: “Помня – казва – думите на този Павел във Филип, г. 4 с Климент и останалите ми сподвижници. Пръв Климент от човеците повярва в Христа и бе направен епископ на Сардика”, на което ще се спрем по-подробно после."
Изобщо, структурата на написването на една „История на България“, каквато ни предлага Бакшев, е нещо, което ще разчупи старите схеми на писане на българската история, наложени от Иречек и Златарски и повтаряни монотонно и до днес от БАН… Урокът на Бакшев е „съставих малка история, която не съдържа нищо друго освен защита на бащината земя“ (писмо от 15 ноември 1667 г.).

Източници: http://letopisec.blog.bg , http://macedonia.kroraina.com , http://gutenberg.swu.bg/prints/, https://iliyanv.blog.bg/history

България

Светъл лъв на черно поле се изправя. Греши онзи, който черното за светло поставя. Моето собствено име е от Болга река. На лов изпитателен се разбира човекът какъв е. 

 Македония

Златен щит червен лъв прикрива, и символ на царска чест се явява.

Отнел е турчин короната на лъва.

Така кат гледам, без чест оставам.

 Мизия

В светло поле Мизия с царски венец е силна, златна земя и с хляб винаги изобилна.
Един венец на царска чест низко е паднал сама днес хляб сее, но не го изяжда.

 Римска Тракия

Кръгът земен гордо носи на плещи Лъв златен, на врагове се опълчва и в нозете си ги поваля.
Би се с Римския, Тракийският лъв люто рани Римското тяло златно жълто.

 

Превод: Грета Костова -Бабулкова
„Стематография”-Христофор Жефарович (1741)
 ⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ