В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Малко информация за направеното в териториите на Царство България в периода 1941-1944 г.

На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорска Тракия и в Източна Егейска Македония, т.е.- цялата територия между реките Струма и Марица . На изток от Струма, включително в стратегически важния град Солун, се установяват немски окупационни части, както и на запад от река Марица, където се установява демилитаризирана зона по границата с Турция. Немски войски влизат в град Лерин (Флорина), въпреки че Фашистка Италия и България си го оспорват. След излизането на Италия от войната, на 7-а пехотна рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 км южно от Солун) до устието на р. Струма, което става на 5-ти юли 1943 г.
За въздигането на новоосвободените земи, Царство България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева в 1940 г., на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти), при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление (след Ньойския договор-27.11.1919 г.) области - построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат се канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири, оставени от чуждото управление. Само през 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918-1941 година. За укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 км нови горски пътища и ремонт на 70 км съществуващи горски пътища. Началото на реорганизацията на културния живот започва с празнуването на 24 май. На 23 май 1941 година в Скопие пристигат Добри Немиров, Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров и професор Никола Стоянов, заедно с множество ученици, културни дейци и други. Там пристига и бившият деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация - Лазар Томов, който донася знамето на дружеството „Вардарски юнак”, закрито през 1918 година от сръбските власти. Денят на българската азбука и писменост се празнува в много градове на Вардарска Македония -Битоля, Велес, Прилеп, Охрид, Ресен и други. До края на 1941 година в Скопие са създадени 64 културнопросветни, спортни и други дружества, между които хор „Борис Дрангов“, спортните клубове „Вардар“ и „Македония“, дружество на запасните офицери и други. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля - хор „Георги Сугарев“. От 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и народен музей. За директор на библиотеката е поставен Георги Шоптраянов. На 3 октомври 1941 година Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. През лятото на 1941 г. в Битоля се създава читалище „Пейо Яворов“. Още от самото начало в по-големите градове на Вардарска Македония започват да се създават клонове на БНБ, Българска земеделска и кооперативна банка, Македонска народна банка, Популярна банка, Банка български кредит и други. Българската земеделска и кооперативна банка до 30 ноември 1943 отпуска заеми в размер на 24 650 000 лв. Пак чрез банката до края на 1941 година са раздадени 365 плуга, 270 брани и други. Започват да се образуват земеделски задруги в Скопска област . В Битоля и Скопие са създадени Областни стопански камари и областни стопански дирекции, които да отговарят за събирането на реколтата. Пречистени и обезпаразитени са 10 млн. кг пшеница. В края на юни от България пристига Иван Странски, който провежда беседи с местни специалисти за подобряване на почвите и други. Във връзка с изселените сръбски колонисти, които наброяват 36 451 души, е създадено Върховно аграрно наместничество. Освободените от тях земи са раздадени на безимотните и малоимотните селяни. Към края на 1941 година в Скопска област са раздадени 1 500 000 дка земи, а през 1942 още 280 500 дка на 12 020 семейства. Създадени са 72 кооперации (до началото на 1943) в Скопска област: 15 в Гевгелийска околия, 12 в Скопска околия, 7 в Струмишка околия, 6 в Беровска околия, 2 в Щипска, 2 в Охридска и по 1 в Радовишка, Ресенска, Светиниколска околии. На 25 май 1941 година е създадено дружество на инженерите и архитектите начело с Димитър Чкатров. Започва да се изгражда жп линията Гюешево-Куманово с дължина 105 км.
Започва прокопаването на тунел Гюешево-Крива Паланка, който остава недовършен със 100 м. Трудовите части на българската армия, в които участват и български младежи от
Македония, построяват 262 км теснолинейна жп линия Горна Джумая-Кочани, Кочани-Щръбце. В строежа участват 12 000 работници. Отделно са прокопани 259 км напоителни канали и са залесени 13 692 дка гори в Скопско, Велешко и Дебърско. Прокарана е телефонна линия София-Скопие-Битоля. Започват да пътуват редовни автобуси по направленията Скопие-Кюстендил-София, Сурдулица-Валандово - гара Удово, Дойран-Валандово, Щип-Радовиш-Струмица, Струмица-Петрич. От държавните финанси са отделени 20 400 000 лв. за строителство на пътища. Отделно от това са запланувани 6 шосета, свързващи областта с България, за които се изразходват 77 000 000 лева. Създадено е Главно комисарство за Македония, което разпределя хранителни запаси за населението. Към 31 май 1941 комисарството внася в Скопие 145 000 кг захар, 13 000 литра олио и десетки тонове брашно, жито и други. В края на годината Битолското областно комисарство раздава значителни количества брашно, захар, олио, месо, цървули, дърва за огрев. В края на 1941 година в Битолско са изпратени 1 500 000 тона храни, а в Скопско 2 000 000 тона за прехрана на населението. Прочистени са 10 100 тона пшенично семе, а 40 000 овощни дръвчета са подготвени за засаждане. Наред с тези мероприятия са открити и обществени кухни в Скопие, Велес, Битоля (2 кухни за 400 бедни семейства) и Щип. В Битолска област има 90 ученически трапезарии, в които се хранят общо 60 000 ученика. Открити са дневни детски градини в Битоля, Прилеп, Охрид и Ресен. В Скопие са открити детски сиропиталища, 2 старчески дома, 2 детски дома. Обърнато е внимание и на лекарската помощ. На 18 юни 1941 е създаден Български лекарски съюз за Вардарска Македония. В периода май-декември са създадени в Скопска област 37 държавни амбулатории. Открити са болници в Скопие с 400 легла, Щип с 100 легла, Куманово с 80, Враня с 90 легла и други. Учреден е воден синдикат в Кочани и се преминава към отводняването на Скопското и Струмишкото полета, започва и опит за ограничаване на маларията. На 2 февруари 1943 година е приет „Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци“, чрез който се отпускат пенсии на доказани революционери от Македония, Тракия, Добруджа, Поморавието и Пиротско. През четирите години на Българско управление в Македония постоянно се провеждат тържества и помени за събития и личности, с особено значение за българската история. През 1943 година по време на честванията на 40 годишнината от Илинденското въстание, Антон Кецкаров, Кирил Пърличев и Асен Каваев създават фонд Охридска общогражданска фондация „Св. Климент“, чиято цел е построяването на Македонски културен дом в Охрид (по подобие на домовете в София и Варна). За целта Българското правителство отпуска 10 млн. лева. На 4 май 1943 година в село Баница се провежда панихида по повод 40 години от смъртта на Гоце Делчев, на която присъстват редица български общественици от Стара България и от Македония. Издигната е паметна плоча на лобното му място и е основан дарителски фонд с първоначален капитал 100 000 лева, чрез който да бъде построен паметник на Гоце Делчев на това място. За построяването на паметник в Рашанец, Охридско, където през Илинденското въстание става голямо сражение, започва набирането на сума в размер 100 000 лева.
Стара България е направила доста неща за събратята ни. Сигурно е имало и несправедливости, но за три- четири години земите и условията за живот около Вардар са преобразени. Колко неща не знаем, не сме ги учили, не сме и чували. Има книги, има тв- предавания, но те не могат да запълнят празнотата в главите на мнозинството. 
В нашия град имаше бежанци от Македония, след Втората световна война. По неясни причини, за тях се говореше като за чужденци. Как се е насаждало това сред местното население, отговор не намирах. Имаше и албанци. Може би не е било правило, но такива хора ги свързвахме със сладкарници и с производство на боза. Може ли да си бежанец в собствената си страна? Близо до нас, в къщата на Жожовата леля (която тогава живееше в Кюстендил), бяха настанени под наем такива бежанци от Скопие. Тихи и работливи хора. Чувстваха се чисти българи и не са можели да си представят повече живота в сръбско. Техният син- ученик в гимназията, загина нелепо като бригадир на Прохода на републиката (Хаинбоаз). Преживяха го много тежко и по едно време, войната беше свършила, се върнаха в СФРЮ. Тито по-късно беше станал много лош човек. Говореше се обаче, че поданиците на СФРЮ могат да пътуват свободно по света (май без Испания), а у нас трябваше да си спортист, за да пресечеш граничната бразда... Вероятно нашите македонци нещо ги е поблазнило, за да се върнат в Скопие...
Из книгата на Васил Пенчев "Безумен роман"

Няма коментари:

Ако Ви харесват моите публикации, подкрепете ме с дарение-
Описание Сума
Дарение BGN