В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Градското средище

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)
По-нататък попадаме на разширената средищна част на града — Баждарлък, който, с изключение на няколко сгради, е цял изменен. В турско време тук имаше, освен български и турски дюкяни, главно свещарски, в които се продаваха употребяваните тогава лоени свещи, и един голям, с разни колониални стоки — канела, сакъз (дъвка), син камък и т. н. — принадлежащ на Хаджи Мехмед Караманлията, който е устроил убийството на първенеца Хаджи Минчо, за когото ще говоря при друг случай. Тук е бил и дюкянът на Велчо Джамджията, основател и вдъхновител на тъй наречената полит. организация „Велчова завера", заради която му дейност бил преследван и обесен пред самия му дюкян на връх разпетия петък в 1835г. Днес на същото това място се издига паметник за спомен на това събитие — един обелиск от бял камък с меч от лицевата му страна.
В самото начало на Баждарлъка, на разкола на две улици, се издигаше една бяла джамия, днес вече не съществуваща, в която през 1878г. Любен Каравелов бе открил своя, първата в града, печатница. През това време той живя известно време в нашата къща. Баща ми много почиташе народните хора, с някои от които, като Бачо Киро, например близко се познаваше. Той е гостувал няколко пъти у нас. Познат от по-рано и с Любен Каравелова, последният, по негова покана, влезе да живее в къщата ни. От мястото на споменатата джамия се отива по дълга една улица, която извежда в северния край на града —Дервент. Отивайки, минаваме край най-големия хотел в града „Цар Борис" с тераси, гледащи към Трапезица. По-нататък се трупат къщи, които отляво висят над улицата, а вдясно—над пропастта, в дъното на която, то се знае, минава Янтра. В края на улицата има площад. Отивайки напред все в източна посока, виждаме на северната страна една разкрита желязна врата с дълга каменна стълба, водеща до самата артика на църквата „Св. Константин и Елена". Тая църква е една от най-хубавите в града — висока, бяла, с кубета и красива камбанария. Под сводовете на нейната артика, вдясно от входа за в църквата, се намира гроба на споменатия по-горе някогашен български митрополит в Букурещ Панарет. Над гроба е издигнат един великолепен паметник. Върху два метра висок мраморен пиедестал е поставено художественото изваяние на владиката в църковно одеяние, седнал на трон, с отворено евангелие пред него, държащ в едната си ръка владишки жезъл, а с другата благославящ. Продължавайки пътя си по нататък по Баждарлък, погледът ни среща фасадата на Земледелската банка, от двете страни на която зеят отверствията на две улици. Едната, вляво, минава край скритата в дълбок двор къща, в която живееше познатият и многозаслужил на града д-р В. Берон, племенник на автора на „Рибния буквар", д-р П. Берон, и баща на неотдавна починалия проф. д-р Б. Берон. Свършил медицина в Вюрцбург, без да я практикува дълго време, започва да се занимава с писане на научни трудове и да ратува за освобождението на България, като става член на първия български революционен комитет в Букурещ (1858). Роден е в Котел, но е живял вън от него, а най-сетне се заселил и задомил в Търново. Тука той е направил много за повдигането на града в просветно-културно отношение. Бил е председател на учителското настоятелство, основал е археологическото дружество, като старателно е изучавал търновските старини. Предаден на своите научни занятия, той живееше уединено, без обаче да престане да работи през целия си живот за обществена полза (1824—1909). Малко по-долу, в реда на къщите, се намира прочутият на своето време „Кожухарски хан", а вдясно срещу него се издигаше до преди няколко години прославеното класно училище „Св. Кирил" — една голяма триетажна каменна сграда, от която днес се вижда само нейното място. Някогашен ученик — преди половин век и повече — в това училище, с оправдана тъга гледам жалкия му остатък, вълнуван от далечни спомени. — По-отгоре гледат една редица стари къщи, между които някои от тях на времето правеха впечатление със своите бели фасадни шарки. Споменувам ги, защото в една от тях живееше бележитият някога търновец Илия Шапкалията,. който е бил руски вицеконсул в Търново. Наречен е „Шапкалията", защото е първият търновски гражданин, които в турско време се явил в града с шапка на глава. Между другото, отбелязвам и тая дреболия, която в турско време се е считала за цяло събитие, за да се види, как основно се менят и най-фанатичните нрави. Днес омразната някога в Турция шапка, имаща на българска, въобще на християнска глава, противотурско и бунтовническо значение, е със закон въведена за всеобща употреба в тая страна. Малко до-долу от Кожухарския хан, на реда, се намерваше някога арменската църква, която беше построена от масивен дървен материал; сега от нея има само следи. В двора ѝ с изглед към Трапезица, сред буренак и тъжна тишина, се виждат няколко тежки надгробни плочи с арменски надписи. — Малко по-нататък, на отсрещната страна се издига грамадна къща, която има колкото странен, толкова и картинен изглед, достоен за четката на впечатлителен художник. Преживяла земетръса в 1913г., тя, като че ли по чудо, се държи още.
Снимка из колекцията на Иван Панайотов

 Старо Търново
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN