В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Леон Филипов – търновецът, запазил за поколенията късчета памет от миналото

Един от най-заслужилите да се нарекат търновци – Леон Филипов, е роден на 17 март през 1880г. в Търново. По спомени майка му, наричана от търновското население баба Филипица, била добра и отзивчива жена. Почти до смъртта си през 1923г. тя е лекувала и спасявала живота на търновци. Баща му Филип Агопов е елмазчия – майстор златар, работещ със скъпоценни камъни и изработващ различни украшения. Вероятно майсторството и усетът към детайла, умението за фина изработка на накитите, които е притежавал бащата, са наследени и от сина му. Тази дарба Леон Филипов доразвива, но в други области – архитектура, рисуване, изработване на гипсови макети на сгради, църкви, чешми и архитектурни елементи от Търново, Арбанаси, Самоков, Асеновград, Бачково и други селища на България. През 1900г. Леон завършва средно образование в търновската Държавна мъжка гимназия „Св. Кирил”, но по неизвестна причина не се явява на матурните изпити. Запазено е писмо от 1903г. от негов приятел, от което се разбира, че Л. Филипов е имал желание да продължи образованието си в Одеса (вероятно това е художественото училище в Одеса с отделения по живопис, скулптура и архитектура). Училище, в което се влизало изключително трудно. По неясна причина желанието му не се осъществява и Леон Филипов започва работа като копист в търновското Окръжно инженерство. От 1904г. до 1908г. заема длъжността надзирател по държавните здания, а от 1908г. до 1909г. е чертожник надзирател по архитектурата. През този период е командирован в София, където се обучава и завършва временен курс за кондуктори при Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите. От април 1909 до август същата година е повишен в длъжност кондуктор по архитектурата с ІІ клас квалификация. След Балканските войни през 1912 – 1913г. Леон Филипов решава да следва архитектура в Мюнхен. Вероятно това е и поводът да се яви като външно лице на матурните изпити в Държавната мъжка гимназия в Търново през 1914г. и да получи свидетелство за зрелост, което му дава право да учи във висше учебно заведение. Избухването на Първата световна война се явява сериозна пречка за получаване на желаното висше образование по архитектура. През 1916г. получава призовка и взема участие в Първата световна война. След края ѝ се връща на поста си в търновското окръжие, но там остава до юли 1919г., когато е уволнен по собствено желание. През следващите три месеца работи като чертожник и ръководител на постройките в бюрото на търновския архитект Радослав Радославов, който оценява високо неговия труд и умения. През декември 1919г. Леон Филипов отново се връща на държавна работа като кондуктор по архитектурата и остава на тази длъжност до 1929г. В началото на 1929г. печели конкурс за длъжността техник при Окръжната архитектурна служба. На този пост остава до март 1931г., когато се пенсионира. През 1935г. Министерството на обществените сгради и благоустройството му издава удостоверение, според което изпитът, който е издържал през 1909г., се приравнява със специалността техник строител, която се получава в средните технически училища, и му се разрешава правото на свободна техническа практика.
Талантът и професионалната му подготовка се проявяват при проектирането и изпълнението на редица обществени сгради и паметници. При първоначалния строеж на новата мъжка гимназия „Свети Кирил” в Търново през 1905г. и при възстановяването ѝ след земетресението през 1913г. Леон Филипов е изработил моделите на капителите и корнизите, като едновременно с това контролира и строежа ѝ. По негов проект се строят внушителният портал, казармената ограда и кухненските сгради на 18-и пехотен Етърски полк. През 1909г. контролира строежа на сградата на Сметната палата (бившия Окръжен народен съвет), която е завършена през 1910г.
Съвместно с архитект Георги Козаров, като членове на туристическо дружество „Трапезица”, са главни инициатори за построяване на туристическа хижа на хълма Царевец /съборена за съжаление вероятно през 70-те години във връзка с хипотетичната реконструкция на Царевец/. Откриването става на 24 май 1922г., а окончателното ѝ завършване е през 1926г. Специално внимание Леон Филипов отделя на довършване на кулата, на терасата над главния вход и на южния балкон с изработените от него подпорни колони, розети и парапети. Отново по негови плановете и под ръководството му през 1926г. започва изграждането на павилионите „Независимост” и „Цар Калоян” на хълма Царевец./също съборени/
Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото дело. Тези негови занимания и страстта, с която им се отдава, не остават незабелязани. През 1929г. ръководството и членовете на Българското туристическо дружество го обявяват за свой почетен член. Може би най-голямото признание за дейността му в тази област е награждаването му през 1939г. с орден за граждански заслуги за проявена дългогодишна туристическа дейност от цар Борис ІІІ. Наред с ръководните постове, които заема в настоятелството на дружеството, той не престава да се занимава и с проучвателска, фотографска и реставраторска дейност. Като член на туристическото дружество участва в екипа за изработване на пътеводител на Търново (1907г.) и има значителен принос при изработване на включените в него карти и илюстровани картички. Това е и първият туристически пътеводител в България. Като любител на старините и член на археологическото дружество прави техническото заснемане на археологически обекти на хълма Трапезица, изоставени след проучванията през 1909г. Изготвя списък на архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново и Арбанаси с цел да бъдат реставрирани и запазени. След катастрофалното земетресение в Търново през 1913г. по негова инициатива се възстановяват разрушените църкви „Свети апостоли Петър и Павел” и „Свети 40 мъченици” в Асенова махала. С лични средства възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, ценен паметник на архитектурата от ХVІІ в., и я спасява от пълно разрушение, след като Търновската община не е в състояние да събере необходимите средства. Работата му на архитект не се ограничава единствено до историческите паметници в старата столица. През 1921г. изготвя чертежите на църквата „Света София” в столицата във връзка с предстоящото ѝ възстановяване.
През 1924г. Леон Филипов насочва вниманието си към друго свято място за българската история – изработва планове за камбанария и артика на църквата „Свети архангел Михаил” в Дряновския манастир. 
Същата година изработва планове за паметник в село Ново село, посветен на Отец Матей Преображенски- Миткалото, участник в националноосвободителното движение, близък приятел на Васил Левски, книжар и просветител. Гипсовите макети на сгради, църкви, чешми и архитектурни детайли са онова, което може би най-силно впечатлява в многообразието от дейности, с които се е занимавал Леон Филипов и на което е посветил почти целият си живот. Погледне ли се един от направените макети, човек се впечатлява от умелата му изработка, съберат ли се всички на едно място, сякаш един позабравен свят оживява. Прецизната изработка, от която проличава изключителната точност и прецизност на създателя им, с лекота отвеждат назад във времето днешния човек. Създадени са, за да пазят спомена за отминалото време, да носят духа на човека, живял в претворените къщи – средновековната къща на госпожа Бойка в Търново, на баба Кали в Арбанаси, на богатия търговец Евстати Селвели, на хаджи Генчо в Асенова махала; пълния хан на хаджи Минчо хаджи Цачев. Макетите съхраняват и предават атмосферата на възрожденския град. Място, където работата на търговци и занаятчии не спира, както не спира да тече и водата от чешмата на хаджи Дервиш в Турската махала в Търново, Коконската, Пазарската и чешмата на хаджи Русевич в Арбанаси, както и Попската чешма в Трявна. Тръгне ли човек по улиците на възрожденския град, неминуемо ще мине и спре и пред Червеното кафене и пред старата баня „Башхамам” в Търново.
Колко ли ще да е била силата на Леон Филипов, посветил живота си да съхрани и предаде на поколенията тези късчета памет от миналото!
 
Леон Филипов умира на 9 септември 1976г. в Старческия дом във Велико Търново. Няма наследници, затова и оставя всичко на любимия си град. В Дома за стари хора би трябвало все още да има запазени чаши от неговия сервиз. Запазена е родната му къща, която се намира под Царевец. Преди години в нея е била администрацията на Регионалния исторически музей, днес там е фондът „Леон Филипов”. Подредени са макети, рисунки и чертежи, бележки на Леон Филипов. Защо ли обаче  в сайта на РИМ- В.Търново не видях информация за Къщата - музей на Леон Филипов? Само в сайта на общината пише, че в момента не приема посетители.
Беше направен и документален филм за Леон Филипов, но за съжаление в интернет може да видите само трейлъра- "Човекът, който спира времето"
А би трябвало всеки търновец да има възможност да види неговите макети и рисунки и чертежи, запазили късчета памет от миналото на Търново...
Източници: статии на https://www.borbabg.com
автор Д-р Атанаска Стамболийска, РИМ – Велико Търново
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова