В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ЦАРЕВЕЦ

В статия от 8 май 1928г. четем: "Погрешно е да се нарича Хисарят Царевец. Старобългарското име на тази местност е било крепостта. Така изобщо са се наричали онези укрепени места, на които са живели царете, или владетелите изобщо. Българите са ги наричали „градове” от думата „градя” - оградено място, запазено с яки стени против неприятелите. Населението от околните на Търново места наричат Търново град. Рядко старите хора ще кажат Търново. Между старите арбанасчани Търново се наричал Кастрон – крепост. Като дошли турците в Търново, превели думата „крепост” на арабски и почнали да наричат това място Хисар, което значи пак крепост, укрепено място. След нашето освобождение менихме името му и почнахме да го наричаме Царевец съвсем неоправдано.” Името Хисар било в употреба до Освобождението, пък и по-късно, когато благодарение на известния ни възрожденец Цани Гинчев, хълмът получи новото си име „Царювец” или „Царевец”, като означение, че някога е бил престолнината на древните български царе. Названието „Царевец” бе възприето от чеха К. Иречек в неговата „История на българите” и оттам то получи широката си популярност.” Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Ето как се описва в Пътеводителя на града от 1907г.: "И Хисарът, и Трапезица са били оградени с дебели хорусанлии зидове, остатъците на които личат и днес. Насред Хисара върху най-възвишеното место — на Чан-тепе, се е издигала патриаршеската църква „Св. Спас“ или „Възнесение Господне“— "Матер всех болгарских церквей". Тая църква е имала висока звънарница (камбанария), от която се наблюдавала цялата околност на града. Тя се е виждала от далече и със своето блещене на слънцето правела е силно впечатление, като е извиквала трепет в сърцата на българите. На север от нея се е намирала царската църква „Св. Петка“, а между тия две църкви — царските палати, украсени с равни видове мозайки, остатъци от които наоколо се намират и днес. В тази крепост се намирали разните правителствени учреждения и къщите на знатните родове, както и на членовете от царския род. Тук се е намирал и затворът, който и днес стърчи на Хисаря, известен под името Балдуинова кула. До тази кула е бил изходът за онази покрита каменна стълба, по която се е доставяло за крепостта вода от кладенеца при реката Янтра. Следи от тази стълба има и сега, а стари турци по предание от бащите си са ни разказвали за нея. Крепостта е била, па и сега е, природно недостъпна от всички страни, освен откъм „Кая-баш“; но и от тука тя е била направена недостъпна, като са изсекли скалите на около 2 метра по протежението им и по този начин е бил образуван един прелез, в сегашно време наричан „Дупката“ или „Сечената канара“. Над така образуваната пропаст бил поставен подвижен мост, който във време на външна опасност се е дигал. Този мост е бил заменен от турците с камък, сводообразно съзидан. През „Сечената канара“ гражданите от Асеновата махала са се свързвали с ония от махалата, разположена на югозапад от Хисара. Крепостта се затваряла с пет врати, за които споменува и турския географ Хаджи Калфа: две врати са водили за Асеновата махала, и едната от тях сега е най-запазена (на първата скица), а другата, която не съществува вече, е била над самата сегашна митрополия. Третата врата е водела към Френк-хисар и полусрутена се вижда и днес. Четвъртата е била главната входна врата и тя съществуваше до скоро време, като един най-голям и най-важен остатък от крепостта(на втората скица). Понеже грозяла уж опасност, тази врата бе срутена, вместо да бъде ремонтирана. Отстрани и над нея се надигаше яка сграда, която, по всяка вероятност, е била един вид казарма на войниците, които са пазили входа. Подобна сграда, само че по-малка, е имало и при вратата, водеща за Френк-хисар. Петата врата е била зад подвижния мост върху „Сечената канара“. Тази врата е била унищожена от турците наскоро до освобождението ни. Тези пет входа се затваряли с яки врати, отвътре подпирани с дебели напречни железни лостове, заключвани с големи куфари(катинари), както това се види при най-запазената днес врата, водеща от Хисара за Асеновата махала. Сред народа има предание, че направо от Хисара е имало мост, по който се отивало за крепостта Трапезица и обратно; обаче няма никакви признаци, по които може да се съди за прекарването му. Монастирите около града и многото църкви в града са давали право да бъде Търново наричано „Богоспасаем Цариград“. Освен евреи, латинци и дубровчани, в града са живели малко гърци и арменци, мнозина от които са успели да влязат и в роднински връзки с българския двор. Един от евреите, види се, доверено лице на двора, е успял да влезе в сношение с турците и да им предаде крепостта Хисар. На 17 юли 1393 година градът бил превзет от турците и опожарен, както ни показват това разкритите развалини. След това видните граждани били избити или изселени в Мала Азия." Това събитие покъртително описва Г.Цамблак: "Изгониха от църквите свещениците, а на тяхно място поставиха безсрамни хора; в ръцете на чужденците попадна кивотът на Завета, а тайнствата хвърлиха на кучетата.” Патриаршата черква „Възнесение Христово” била преобърната в джамия; останалите пък черкви претърпели същата участ или били обърнати на бани и конюшни. Мощите на светците били изхвърлени и изгорени. Всички дворци и черкви на Трапезица били опожарени и срутени до основи. Същата участ постигнала и царските дворци на Царевец, обаче стените и кулите им стърчали чак до XVII в." Сведения за Царевец по време на турското робство ни дава отново Пътеводителят на града от 1907г.: "След превземането на града и ограбването на крепостите Трапезица и Хисара последните били изгорени от турците и сринати до основи. Трапезица, оголена от постройки, със слаби остатъци от последните, обрасла в тръни и бурени, представляваше само жалък спомен от минало величие. По нея пасяха коне, крави, овци и др. добитъци. Рядко биваше посещавана от българи, защото турците на подобни посещения не гледаха с добро око. — Върху развалините на Хисара възникна цял квартал от турски къщи, много от които бяха съзидани върху основите на стари български сгради и върху дворците на българските царе. Къщите, които възлизаха на брой от 100 — 150, бяха малки и с градинки от плодоносни дървета. Те бяха разположени на северо-западната и юго-западната страна на Хисара, околовръст Чан-тепе, което като гол конус обрасъл в трева, се издигаше над къщите, без да напомня с нещо за съществуването върху него на сега откритата църква и пристройките към нея. Върху основите на царската църква „Св. Петка“ е била издигната в 1435год. джамия с високо минаре (викало), която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. По източния склон на Хисара къщи нямаше,— там бяха гробищата на турците от тази махала. Хисарът през цялото владичествуване на турците бе недостъпен за българин." 25-31 май 1964 г. По иронично съвпадение, в годината на приемане на Венецианската международна харта за консервация и реставрация на паметниците, в България е прието Постановление на Министерския съвет за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Поставена е задачата за цялостно възстановяване на Царевец и тя е подкрепена от интелектуалци – неспециалисти по опазване на културното наследство. Въпреки принадлежността ни към световната научна общност в сферата на културното наследство, на експертната общност е поставена задачата да се реставрират средновековните паметници на Царевец. Партийното разпореждане не подлежи на коментар - патриаршеската църква в Търново да се възстанови не каквато е била, а каквато трябва да бъде. Специалистите са принудени да разберат, че възстановяването на паметниците на Царевец не е дискусионен въпрос – той е вече решен със самото партийно и правителствено постановление. Обясняват им, че социалистическата държава не е длъжна да се съобразява с Венецианската харта, а в. Пулс направо я обявява за идеологическа диверсия. На националното съвещание от 1969, водено от Пенчо Кубадински, те са принудени да приемат наложеното хипотетично възстановяване на крепостни стени и порти. А колкото до Патриаршията – нейната хипотетична реконструкция и дори изписване се осъществява след директно нареждане на Пенчо Кубадински… Все пак, идеята за цялостно възстановяване на Царевец не се осъществява. Редица автентични археологически ценности са реставрирани в съответствие с международните принципи; работата на опитни специалисти по възстановените обекти носи печата на техния професионализъм. Въпреки това, извършените хипотетични реконструкции на Царевец изключват завинаги шансовете му за включване в Световното наследство. 
За повече информация- http://www.kultura.bg/bg/article/view/22251 
Източници: "Пътеводител на В. Търново" от 1907г. http://www.kultura.bg
Грета Костова- Бабулкова 
Старо Търново
Прочетете още:  По въпроса за водоснабдяването на старите крепости Царевец и Трапезица, Римски постаменти на Царевец
За Балдуиновата кула, Царевец- основно градско ядро на Търново
Джамията на Фируз бей на Царевец, построена върху останките на църквата "Св. Параскева- Петка Търновска"
Из историята на патриаршеската църква „Възнесение Христово" на Царевец
Патриаршията- из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов
Защо мощите на св.Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец


 

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар