УЧАСТИЕТО НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ В ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

През м. септември 1965 г. се провежда първото заседание на градския и окръжен съвет в гр. В. Търново, на което присъства и първият секретар на ЦК на БКП Т. Живков, с основна задача да се създаде Общонароден комитет за развитието на В. Търново като културен и туристически град. В резултат от него излиза Постановление № 6 на МС за развитие на В. Търново като исторически, културен и туристически град. На негово заседание от 10 март 1966 г. е уточнен и съставът на Общонародния комитет. Под № 22 в списъка е писателят Емилиян Станев.1

Потвърждение за това намираме и в книгата „Дневник с продължение“ на съпругата му Н. Станева.

„8 март 1966 г. ... И наистина, върна се от Търново страшно завладян от мисълта за старата столица и нейното минало. Още повече, че малко преди това беше създаден Общонародният комитет за възстановяване на Царевград, един от инициаторите на който е Емилиян, а той много се гордее с това.

Когато при предишното ни отиване в Търново бяхме се качили на Царевец, един прост човечец, дошъл изглежда от някое село, се приближи до нас и попита: „А бе, другари, къде са живели тук едно време царете и болярите? “ С нас беше тогавашният секретар на Окръжния комитет на партията в Търново Димитър Петров и Емилиян му каза: „ Виждате ли как народът се интересува от миналото си? “

Заговориха за нуждата от археологически разкопки и „ изравяне на историята Емилиян разви идеята за създаване на общонароден комитет и за събиране на средства за голямата цел. Наскоро след това при една среща с др. Тодор Живков Д. Петров съобщил за случката и за разговора си с Емилиян. Др. Тодор Живков не закъсня да се обади по телефона на Емилиян и да му каже, че се подписва под неговата идея. Покани го на разговор, който се състоя в рези-дщиията на Витоша. Така се поде инициативата и се състави Общонародният комитет за възстановяване на Търновград. Комитетът се събра на заседание и реши да излезе с възвание към българския народ, което най-напред се възложи на Тодор Павлов, а после задачата се прехвърли на Емилиян. Той вложи много жар и вълнение и при обсъждането му се гневеше на всички, които правеха възражения и искаха да смекчат патриотичния заряд и ударната му сила. ЦК одобри проекта на Емилиян, който пламенно защити предложението си да се започне с издигане на паметници на Асен и Петър, на Калоян, Иван Асен и на Патриарх Евтимий. Искал да се пристъпи по-смело към реставриране най-вече на крепостната стена и на Патриаршията, като липсващото се допълни от въображението. Водиха се спорове с историците...

Дни наред разглеждаше Манасиевата хроника и си представяше едно пъстро многоцветно Търново. Знае, че възстановяването няма да стане изцяло и ще трае може би десетилетия, но трябва да се направи възможното. Началото е сложено и това го радва.“2

Ето и изказването на Ем. Станев на заседание на Изпълнителното бюро на Общонародния комитет, извлечено от архивите на комитета:

„ЕМИЛИЯН СТАНЕВ: Както вече казах, с проекта за консервиране и реставриране на старините под Търново не можах да се запозная, сега го прочетох, обаче като търновчанин и като човек, който е живял дълги години в този град, добре го познавам, и като човек, който се е вълнувал твърде много за запазването и реставрирането на тези старини, ще ви кажа, че всеки ден почти получавам писма от търновчани, и вчера получих едно, което не го нося. Това е едно трогателно писмо, защото нашият народ като гледа тези камъни, иска да види реставрирани поне онези постройки, които са свързани с историческото минало на Второто българско царство, и малко иска да знае дали тези постройки ще бъдат автентични, каквито са били някога, или не. Аз съм на мнение, че ние не можем никога да ги възстановим такива, каквито са били, но недейте забравя, че ние не можехме да възстановим и образа на Патриарх Евтимий, обаче го нарисувахме и нашият народ го прие. Ние не можем да възстановим и образите на наши възрожденци. Дори бих взел примера с паметника на Бенковски. Вие знаете, че това не е лика на Бенковски, но народът го прие.

Ако ние мислим да възпитаваме нашия народ, трябва да кажем на другарите археолози, че те могат да измерват тези камъчета колкото време искат, да видят колко тежат и т. н., да ровят тези нещастни и жалки руини, останали там, обаче ако ние не възстановим поне това, което е възможно, и дори един дворец, който може да се възстанови, като се има предвид някои архитектурни стари постройки от това време във Византия или другаде, и ако не вложим известно въображение, дори и с риск да направим този дворец не точно такъв, какъвто е бил, ние ще оставим Царевец в същото положение, в което е, и никакви осветления, никакви представления, никакви надписи, никакви подземни музеи долу няма да дадат представа на българина какво е представлявал някога Търновград и най-малко ще изиграе някаква роля, каквато ние искаме, а именно възпитателна и патриотична.

Тук се казва, че може да се възстанови църквата „Петър и Павел“, както и „Св. Четиридесет мъченици“. „Св. Четиридесет мъченици“, както я наричаме ние, няма да се нуждае от особено голям ремонт, от една такава пълна реставрация; но аз се чудя, защо да не може да се възстанови църквата „Св. Димитър“, която преди земетресението беше здрава и която хората я помнят. Ако не се намерят фотографии, ние бихме могли върху основата й да създадем тази църква, свързана толкова повече със създаването на Втората българска държава. Аз се боя, другарки и другари, че ако ние само тези две, три църкви реставрираме, на Царевец нищо няма да стане.

Ще си позволя да изкажа моето мнение, което съм изказал в търновския вестник „Борба“ - става въпрос за паметниците - в този смисъл, че на Царевец е необходим един голям, величествен паметник на Асен и Петър. Че идеята да се сложат тези паметници някъде при влизането в Търново, е една идея неблагополучна. Паметниците трябва да се сложат там, на Света гора, както един паметник на Ивайло по пътя нагоре за Арбанаси, като се използува една надвесена скала, за да могат тези паметници да оживят руините и да говорят за историята на Втората българска държава и всеки, който мине, да ги види.

Мисля, че не е необходимо да говоря повече. Аз съм против тези наши учени-археолози, които казват: „Сакън, не бутайте, консервирайте донякъде само“, доколкото можах да разбера. Е как „донякъде“? Зидовете? Да се залъжем горе на Патриаршията с една камбанарийка?! Основен ремонт изцяло. Какво ни пречи? Най-сетне позволете да ви кажа, че историята е легенда, не е наука. (Оживление.) За мене не е наука, а сравнителна работа. (Оживление.) И нещо повече, ще ви кажа, че за мен историята не е легенда, а една поема. Нашият народ иска да види тази поема, да види поемата на Второто българско царство. (Оживление, шум в залата.)

Недейте забравя и нещо друго, то вече не е въпрос на нас, на Комитета или на Министерството на архитектурата, или на Министерския съвет, това е народен въпрос, национален. Аз съжалявам, че не взех тези писма, но мисля, че не е нужно, защото тук има хора, които са говорили не само с търновчани, но изобщо с граждани на различни градове, и които са уверени, че действително това, което говоря, е истина.

Един акт също потвърждава - това е онази подписка, която пуснахме, и народът се отзова на нея. И ако нам ни трябват пари, да пуснем нова подписка, аз не се съмнявам, че хората с удоволствие и много щедро ще дадат тези суми.

Така че ние ще афронтираме другарите-археолози, които ще трябва да се коригират, да бъдат по-смели, а онова, което е вече намерено в Търново, което ще се намери, аз не вярвам, че ще преобрази до такава степен нашето съзнание за старото Търново, защото няма и какво да търсим. Може би някои искат да намерят библиотеката на Патриарх Евтимий и да я публикуват по-малко, за да могат един цял живот като от едно богатство да черпят парички от нея, а други могат да търсят съкровището на цар Шишман!...

Това е, благодаря ви за вниманието.“3

На възражението на археолозите да се консервира само запазеното, Ем. Станев реагира недвусмислено, че трябва да се построи Патриаршията и Двореца. По този въпрос той пише статията „Възстановете Двореца и Патриаршията!“. Този текст е всъщност обръщението му към българския народ за възстановяването на старините във В. Търново. Ето и части от него:

„Друг много важен въпрос е въпросът за паметниците и реставрацията. Аз изцяло поддържам мнението на хората от народа, които казват: „Възстановете Двореца и Патриаршията, не ни интересува дали ще бъдат автентични или не, защото никога няма да узнаем какви са били в действителност“. Никой от нас не е виждал Отец Паисий, понеже този велик българин никога не се е фотографирвал, нито пък е рисуван от някого. Обаче ние приемаме образа, създаден от художника, тъй като това е наша висша потребност. Ако археолози и историци искат да консервират жалките руини, да ги измерват надлъж и нашир и да мъдруват в очакване дано се открие някаква скица, рисунка или описание, та тогава, след като изпишат два тона хартия, след век и половина ни разрешат да възстановяваме, ние искаме да видим величието на Търновград сега, то да вдъхновява и възпитава децата ни, защото без такива паметници българинът няма да повярва в гения на своя народ и мъчно може да внуши на синовете си какво е бил и какъв трябва да бъде. Историята, казва Юго, не е наука, тя е поема! Народът иска да види възстановен Царевец, доколкото това е възможно, за да не го гложди незадоволеното въображение - това е негова духовна жажда и не бива тъкмо сега, когато интересът му към миналото се разгаря, да я гасим. Щели да ни се смеят учените - нека ни се смеят! Ние пък ще се смеем на тях, ако нямат въображение... Пък и работата не е чак толкова мистериозна, все има откъде да вземем основните архитектурни форми на някогашния Дворец или Патриаршия - стига да имаме вдъхновение, находчивост и достатъчно въображение.“4

Библиография

1 РДАВТ- В. Търново, Ф. 1483, on. 1, а.е. 2.

2 Станева, Н. Дневник с продължение. Профиздат, С., 1981, с. 193-194.

3 РДАВТ - В. Търново, Ф. 1483, on. 1, а.е. 10.

4 Станев, Ем. Възстановете двореца и Патриаршията. - В-к „Пулс“, бр. 21, 15.Х. 1968 г., с. 9-10.

Из книгата на Радка Пенчева "Забравени и незабравими" 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ