Съборената църква "Св. Параскева- Петка Търновска" и вярата на търновци

Картичка от колекцията на Павел Енчев

В търновския пътеводител от 1907 г. се казва: "Почти цели 484 години Търново е било във владение на турците. След превземането на града и ограбването на крепостите Трапезица и Хисара/Царевец/ последните били изгорени от турците и сринати до основи. Трапезица, оголена от постройки, със слаби остатъци от последните, обрасла в тръни и бурени, представляваше само жалък спомен от минало величие. По нея пасяха коне, крави, овци и др. добитъци. Рядко биваше посещавана от българи, защото турците на подобни посещения не гледаха с добро око. — Върху развалините на Хисара възникна цял квартал от турски къщи, много от които бяха съзидани върху основите на стари български сгради и върху дворците на българските царе. Къщите, които възлизаха на брой от 100 — 150, бяха малки и с градинки от плодоносни дървета. Те бяха разположени на северо-западната и юго-западната страна на Хисара, околовръст Чан-тепе/Камбанен връх, където е била Камбанарията/, което като гол конус обрасъл в трева, се издигаше над къщите, без да напомня с нещо за съществуването върху него на сега откритата църква и пристройките към нея. Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре, която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. По източния склон на Хисара къщи нямаше,— там бяха гробищата на турците от тази махала. Хисарът през цялото владичествуване на турците бе недостъпен за българин. Джамията на Хисаря, наричана от българите джамията Св. Петка, е една от забележителностите на града. Тя обръща вниманието на всеки българин по своята хубост в архитектурно отношение и по своето историческо значение. Тази джамия бе единствена на цялата турска махала Хисар. Между българите за нея се приказваше, че била царската църква „Св. Петка“, в която се покоили мощите на Св. Параскева (Петка) от Епиват, пренесени с голяма тържественост в Търново от Ивана Асеня II. Тук тези мощи се пазели, поставени в ракла, и всеки болен, който се е доближавал с вяра до тях, получавал е изцеряване. След превземането на града от турците мощите били изпросени от Страцимира, Видинският владетел, занесени във Видин, а от там в Сърбия, и най-после, в гр. Яш, където и сега се намират. До самата джамия се надигаше сравнително високо минаре, което не се отличаваше с голяма устойчивост: то често се събаряше, навярно, под влиянието на земните трусове. В това срутване на минарето българите виждаха протест на Светицата, която не желае да се издига минаре там, където са лежали нейните мощи, както и признак, че скоро ще падне турското царство (вечното тяхно бленуване). Под влиянието на това народно вярване минарето бе сринато след освобождението на града от турците. И кубето, и минарето на джамията бяха покрити с куршум и отгоре се свършваха с позлатени полумесеца, поставени на металически пръти. В турско време българин не можеше да се доближи до тази джамия; обаче тя, като сложена на високо място, отдалече се виждаше, както от всичките краища на града, тъй и от всички пътища за града. Гледането на тая църква—джамия подигаше омразата във всяка българска душа против вековния тиранин, като караше всекиго да иска да се освободи от положението на „турски рая“. Днес тази джамия е малко попреправена от военните власти, на които служи за склад на амониции." Славейков ни разказва в спомените си: "Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Феруз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязал съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество." Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накаже немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падне и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876 г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява." 

Ф. Каниц, австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) пише: "Така стигнахме до най-високо разположената джамия на Търново „Хисар джамеси“, построена преди 450 години в чест на Аллаха и на неговия голям султан-войн Баязид. Ето го здраво скрепеното куполно здание сред обвити със зеленина и чалми надгробни камъни на усърдни гази (герои на вярата), занесли някога полумесеца в сърцето на Европа. В пъстра безредица са пръснати до тях останки от изчезнали укрепления, увенчавали вероятно по-рано тези места, между тях - изветрели тела на колони и капители; те говорят за по-добри дни, за времената на император Траян. Един почти заличен латински надпис, разчетен по моето копие от проф. Момзен: „Внукът на Тит Октавиан... постави на Пьопийския Силванус...“ е видял бурни набези на народи, няколко византийски корнизи, един метър висок римски профилиран осмоъгълен каменен постамент с височина един метър, служил - както се твърди - за кръщелен купел, са красили някога старобългарската постройка, на чието място по-късно е била издигната джамията...Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)."

Днес, на Царевец може да се види надпис на арабски, от самото начало на османската власт. Преведен е от Мая Ценова и Aziz Nazmi Shakir и гласи: "В името на Бог, Всемилостивият, Милосърдният, построи тази благословена джамия великият емир Фируз Бек син на Абдуллах, дано Бог приеме молитвите му и го опрости, и беше завършено на дата година осемстотин тридесет и девета" (от Хиджра, което отговаря на 1435/1436 от Хр.) Известно е, че още от времето на Мохамед новоприелите исляма лица получавали личното име Абдуллах (роб, слуга на Бога) или по-често бащиното име-син на Абдуллах. Точно това потвърждава българския произход на Фируз-бей, който построил джамията на Хисаря /Царевец/ върху останките на едновремешната църква "Св. Петка", вероятно точно, за да запази спомена за тази църква и това личи и от думите в надписа "дано Бог приеме молитвите му и го опрости". От една тухла с надпис на български език, намерена в основите на храма, става ясно, че строителите са били българи /Венедикова 2013г./ Шукри-бей, един от двамата последни потомци на Фируз-бея, обичал да говори пред селяните, особено когато попийвал, за своя български произход. Той споменувал и за някакво кандилце, което семейството строго пазело. На хълма Царевец са живеели българомохамеданите Ферузбееви, изчезнали безследно след Освобождението...

Би било добре да се обърне повече внимание на този исторически артефакт и да се съхрани подобаващо, въпреки, че е свързан с османското владичество. Това, че споменът за тази църква не се пази и предава на поколенията е много лошо. Сред търновци тази църква е била на голям почит в миналото. Вижте как след Освобождението споменът за нея е бил жив. Това е извадка от общински вестник "Велико Търново" от 1934г.

 След Освобождението джамията се използва като склад за амуниции. По време на голямото земетресение от 1913 г. рухват портикът и куполът ѝ. След 1946 г. започват системни археологически проучвания на Царевец, и главно на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 - 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец.

Тези снимки са правени през 1958 г. от фотографа Петър Христов, който е работил към Централния църковен историко-археологически музей. От снимките виждаме вида на джамията през 1958 г., но за съжаление при проведените археологически разкопки, джамията е окончателно съборена. Вместо да се събаря е можело да бъде възстановена като църква, но за съжаление по-лесно се руши, отколкото да се гради...

Снимките са предоставени от Георги Ангелов.

Прочетете още: Васил Берон за църквата "Св. Петка"
 М. Москов разказва за Хисаря /Царевец/

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ