Из историята на българската светиня „Трапезица“

Из Общински вестник "Велико Търново"- бр.5 от 30 юни 1904г.
Българските царе от второто българско царство, подпомогнати от боляри, висшето духовенство и народа, за да придадат по-голяма светост, значение и важност на Търново като на нов престолен град след освобождението на българския народ от византийското робство, се стремели да пренесат в столицата мощите на повечето светци и светици. С тая дейност най-много се отличил Асен I, Калоян и Иван Асен II.
1. Мощите на св. Иван Рилски, чутовният пустинножител, най-великият патрон и светец на българския народ, били пренесени от Средец (София) в престолния град през 1195год., по заповед на Асен I (1).
2. Мощите на преподобния Иларион, епископ Мъгленски били пренесени от град Мъглен в Търново, по заповед на Калоян. По после през времето на Иван Асен II били поставени в църквата "Св. Четиридесет мъченици" (2).
3. Мощите на свети и праведен българин Михаил воин, от някогашната крепост Потук били пренесени в престолния град, по желанието на Калоян. През царуването на Калоян или Иван Асен II били поставени във великата патриаршеска църква „Възнесение Христово“, майка на всички църкви в българското царство. (3)
4. Мощите на преподобна Филотея били пренесени в столицата през времето на Калоян. По после били поставени в църквата на пречистата Богородица истинска Божия майка и приснодева Мария, наречена Темниска, при девическия манастир „Св. Богородица“. (4)
5. Мощите на св. Гавриил Лесновски, пренесени от Лесновския манастир в престолния град през XIII век, вероятно от Калоян или Иван Асен II и поставени в църквата св. Апостоли на Трапезица. (5)
6. Мощите на св. Петка (св. Параскева) били пренесени от Епиват(сегашният малък рибарски градец Боядос на Мраморно море между Силиврия и Цариград) в столицата, по заповед на Иван Асен II и със съгласието на латинския император Балдуин II и неговите съветници през 1237 год. По-после поставени в новосъградената църква „св. Петка на Царевец. (6)
7. Мощите (или част от тях) на преподобната царица Теофана, вероятно са били пренесени от Цариград в Търново през царуването на Иван Асен II. Мощите на царица Теофана са били поставени в църквата „св. Петка", заедно с тия на св. Параскева. Така можем да си обясним, че службите на тези две светици са се намирали в един ръкопис. (7)
Така, престолният град се издига като свещен град за източно православния свят, предимно български свещен град (Български Иерусалим), подобно на свещените градове: Рим, Цариград, Антиохия, Иерусалим, Александрия и др., в които се намирали мощите на много светици и светци. В памет на някои от светиите били съградени нови и великолепни църкви и манастири в престолния град. Например, в чест на св. Иван Рилски, Асен I издигнал манастир с църква на Трапезица. Иван Асен I, в памет на св. Параскева построил църквата „Св. Петка" на Царевец и т. н. За най-голяма светиня от престолния град се смятала Трапезица. Първо, защото тук били поставени мощите на чутовния пустиножител, най-големият патрон и светец на българския народ — св. Иван Рилски и останките на св. Гавраил Лесновски. Второ с многото си църкви. Имената на повече от църквите не са известни, поради липса на данни. Благодарение само на житията на св. Иван Рилски и на св.Гавраил Лесновски се знаят имената на две църкви, в които били поставени останките на двамата светци. Според първото приложно житие на св. Иван Рилски църквата, в която било поставено тялото на светеца била построена през 1195г.. по заповед на Асен I и посветена на името на св. Иван Рилски. Във второто приложно житие на светеца се споменава, че Асен I съградил на Трапезица не обикновена църква, а манастир в чест на св. Ивана Рилски и там били поставени мощите на светеца. Вероятно останките на светеца са били на Трапезица от 1195 до 1393 година— до началото на турското робство. Каква е била съдбата на църквата „Св. Иван Рилски след падане на столицата под турска власт, по липса на исторически данни не може да се отговори. Според повестта за възобновлението на Рилския манастир и за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир от Владислав Граматик, мощите на светеца се съхранявали в Търново до 1469 година. Димитър Кантакузин в краткото житие и похвала на св. Иван Рилски, посветени по случай тържественото пренасяне мощите на светеца от Търново в Рилския манастир споменува, че мощите на светеца се намирали не в самия град Търново, но в съседния му славен град Трапезица. (8)
От житията на св. Гавраил Лесновски се уверяваме, че една от църквите на Трапезица се наричала св. Апостоли в нея били положени останките на светеца. На въпроса, кои са били тези две църкви в които лежали мощите на двамата светци от шестнадесетте (сега основите им са запазени от 1—3 м. височина) не може да се отговори. В житията на двамата светци не се известява местоположението на тези две църкви. В подкрепа на твърденията ми, че останкитe на двамата светии били пренесени в престолния град и поставени в две от многото църкви на Трапезица от една страна, а от друга, че църквата, в която били положени мощите на св. Иван Рилски била не обикновена църква, а манастир; превеждаме първо и второ приложни (кратки) жития на св. Иван Рилски и приложното житие на св. Гавраил Лесновски от 1330 г. -http://starotarnovo.blogspot.bg/2017/10/1330.html
Приложено към статията:
1. (Срв. Първо приложно житие на св. Иван Рилски, намиращо се в два зографски пролога №47 и № 48 отъ XV в. Второ приложно житие поместено след шестата песен на канона, в службата на св. Иван Рилски на 19 октомврий. Службата се намира в Драгановия миней, български извод от XII век. Живот и подвизи на нашия преподобен Иван Рилски. Написано от господина Евтимия, патриарх Търновски. Житието се помества в листове 93-та -104-та, на зографския препис от XIV в. Йордан Иванов, Български старини из Македония София 1908 стр. 110 — 114 и стр. 116 — 133, Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ, допълнено издание София 1931 стр. 365.
2. (Срв. Кратко (приложно) житие на св. Илариона Мъгленски, намиращо се в Зографския пролог №88. Последният се съхранява в Зографската манастирска библиотека. Йордан Иванов, Български старини из Мекедония, София 1908 страници 142 — 143. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир София 1902 стр. 39 — 2/19 и стр. 42 — 2/21, ръкописи от XVI век. Живот и подвизи на преподобния наш отец Илариона, епископ Мъгленски, чиито (мощи) бяха пренесени в преславния град Търново. — Написано от Евтимий патриарх Търновски. Проф. Емилиан Калужняцки, „Съчиненията на българския патриарх Евтимий". Виена 1901 (Prof. Emil. Kaluzniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius, Wien. 1901). Евтимий патриарх Търновски, житие на св. Илариона Мъгленски. Запазено в сборниците на Владислава Граматика, ръкопис 4/8 (61) от 1479 г. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902 стр. 104.
3. (Срв. Житие на Михаила воина, по охридския ръкопис № 196, български извод отъ XIV — XV в. Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ, допълнително издание София 1931 стр» 422 — 424. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир 2/20 (24) пролог за цяла година от XII в. стр. 41. Похвално слово на св. Михаила воин. — Написано от св. Евтимий, патриарх Търновски. Словото се намира в ръкописната сбирка при св. Паваловския манастир в св. Гора (Атон). То е издадено въ Tpyды Kieв. дух. Якадемiи 1870 октябр стр. 220 — 229. Хр. Ив. Попов, Евтимий последен Търновски и Трапезицки патриарх Пловдив 1901 стр. 178.
4. (Срв. живот и подвизи на преподобната наша Филотея. — Проф. Емилиан Калужняцкий, съчиненията на българския патриарх Евтимий. Виена 1901. — Prof. Emil Kalurniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius, Wien 1901. Похвално слово и отчасти чудесата на нашата преподобна и преблаженна майка Филотея. — Написано от господин Иосифа, митрополит Видински. Запазено в сборниците на Владислава Граматика, ръкопис 5/8 (61) от 1479 г. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир стр. 108.
5. (Срв. Кратко Гавриилово житие от 1330 год., написано от известния български книжовник Станислав през 1330 год. в Лесновския манастир. Намира се в пергаментния синаксар, № 51, в Белградската академия на науките. По-нов препис от пространното житие на Гавриил Лесновски в руска редакция, въз основа на по-старо пространно житие, занесено в Сърбия от поп Христа в 1862 год. Преписът е направил Иван Поп Христов, син на поп Христа в 1868 г. — Йордан Иванов, Северна-Македония исторически издирвания. София 1906 стр. 100—105. Препис от второ пространно житие направил даскал Стефчето, Ефрем Каранов, Материали по етнографията на някои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга IV стр. 308—309.
6. (Срв. живот и подвизи на нашата преподобна майка св. Петка (Параскева,) и как били пренесени (мощите) в преславния град Търново. Написано от господина Евтимия, патриарх Търновски. Проф. Емилиан Калужняцкий, съчиненията на българския патриарх Евтимий. Виена 1901. (Prof. Emil Kalurniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius, Wien 1901. Служба на св. Петка Епиватска или Търновска в ръкописния минеи 2/9 (90) отт XVI в. Проложно житие в ръкописните минеи 2/18 (27), 2/9 (90) и ръкописния пролог 2/21 отъ XVI в. Е. Спространов, Опис на ръкописните в библиотеката при Рилския манастир стр. 35 и стр. 42. Евтимий патриарх Търновски житие на св. Петка, запазено в сборника на Владислава Граматика, ръкопис 4/5 от 1483 г. Григорий Цамблак, Слово за пренасянето на св. Петка от Търново във Видин и в Сърбия, запазено в Владислава Граматикова сборник, ръкопис 4/5 от 1483 год. Е- Спространов, Опис на ркописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902 стр. 86.
7. (Срв. Сырку Евтимiя пaтpiapxa Терновскаго, служба преподобной царице Теофане. С. Н. Б. 1901. Хр. Из. Попов, Евтимий последен Търновски и Трапезицки патриарх. Пловдивъ 1901 стр. 221 — 225.
8. Владислав Граматик „Сборници — панегерици, ръкопис 4/8 (61) от 1479 год. и ръкопис 4/5 отъ 1484 г. Е Спространов, опис на ръкописите в библиотеката при Рилския монастир. София 1902 Стр. 84 и стр. 104.
Владиславъ Граматик, сборник — панегирик, ръкопис 4/8 (61) от 1479 год. Е. Спространов. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902 стр. 107, Неофит Рилски, Описание болгарскаго священнаго монастыря Рылскаго. София, 1879, Стр, 33—34. Т. Николов
Грета Костова- Бабулкова​
Прочетете още: ТРАПЕЗИЦА
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

Абонирайте се, за да ни следите в