Непосредствено след Освобождението до лятото на 1878 г. голям брой турски жилищни сгради са опожарени и съборени от българското население. Запазени са само тези, в които са се настанили да живеят бездомни българи. В местността „Ксилифор“ са съборени около 80 летни сгради в лозята на турските богаташи и материалът им е откаран за строителство на жилища в Търново и Шереметя. Така мястото на съборените турски жилища е започнало постепенно да се заема от нови български къщи. През 1881 г. държавата издава „Правила за строеж на частни здания в градовете“От следващата (1882 г.) в града вече функционира Постоянна комисия на Окръжния съвет, която има задача да ръководи и застрояването на града.
Започнала да се оформява нова главна улица с магазинчета в приземието и жилищен етаж над тях. В „Марино поле“ след 1885 г. започват да се появяват жилищни сгради. Значителен подем има в периода 1920—1935 г. През това време се построяват повече от 500 къщи в „Марино поле“ и западно от Градската градина. Във Велико Търново се сформирало частно архитектурно бюро, основано в 1923 г. от арх. Хр. Тотев, арх. П. Балтов и ас. арх. В. Стоянов, което просъществувало до 1933 г., когато Търновски окръг бил закрит.
Обществени сгради, съобразно нуждите, са строени още през времето на Освободителната война. Разкритата от княз Черкаски болница (1877) е имала нужда от голям брой помещения за ранените през войната. Постройките са масивни сгради в павилионна система. Някои от тях продължават да изпълняват предназначението си до днес.
Само пет години след Освобождението признателните търновци издигат Паметник на обесените (1883 г.) върху самото лобно място на Бачо Киро и неговите съмишленици. Паметникът е по проект на италианския арх. Джовани Мосути.
В 1886 г. завършва крупното за момента строителство на салона на читалище „Надежда“. Това е първият читалищен салон в България след Освобождението и има историческата съдба под неговия покрив да се вземат важни решения от най-висшия орган на държавната власт — Великото народно събрание. Салонът е с равен под, обиколен от три страни с балкон. Мястото му е ограничено между стръмен скат и улица. В градската територия е заемало сравнително централно разположение. През робството върху този терен е била кадийницата, която непосредствено след Освобождението е служила за казарма.
По същото време в местността „Дервеня“ е построена мелница от първия търновски индустриалец Ангел Попов, който в 1865 г. е построил и първата книжна фабрика у нас в околностите на гр. Килифарево. Прочетете повече
На територията на града се появява нова частна индустриална сграда — Бирената фабрика на „братя Славчеви“ (1892 г.), а шест години по-късно е построена и фабрика за макарони.
В последното десетилетие на миналия век значителни строежи представляват Стамболовият мост и Девическата гимназия. Стамболовият мост (1894—1895) е проектиран от италианския архитект Мосути. Елегантната му ажурена конструкция сполучливо прехвърля речното корито и си е завоювала място в съзнанието на хората почти като символ на панорамата на Велико Търново. Поради изтичане на гаранционния срок за носимоспособност днес мостът се ползува само като пешеходен, но се правят проучвания за възстановяване на годността му./писано 1985 г./
Девическата гимназия е изградена през 1895—1897 г. върху свободен терен в разширението на града. Отделните обеми на сградата са изпълнявани етапно.
В края на века се извършва и строителство на презбалканската жп линия, във връзка с което през 1900 г. е станало откриването на жп гара Велико Търново.
Предвоенните години от началото на XX век са се отразили неблагоприятно върху строителния възход на цялата страна. Изпълнявано е строителство предимно на казармени сгради. Към това трябва да се добавят и големите щети от земетресението през 1913 г., което изважда от годност за ползувана доста жилищни и обществени сгради, училища, църкви и пр. Прочетете повече
Обществени сгради, съобразно нуждите, са строени още през времето на Освободителната война. Разкритата от княз Черкаски болница (1877) е имала нужда от голям брой помещения за ранените през войната. Постройките са масивни сгради в павилионна система. Някои от тях продължават да изпълняват предназначението си до днес.
Само пет години след Освобождението признателните търновци издигат Паметник на обесените (1883 г.) върху самото лобно място на Бачо Киро и неговите съмишленици. Паметникът е по проект на италианския арх. Джовани Мосути.
В 1886 г. завършва крупното за момента строителство на салона на читалище „Надежда“. Това е първият читалищен салон в България след Освобождението и има историческата съдба под неговия покрив да се вземат важни решения от най-висшия орган на държавната власт — Великото народно събрание. Салонът е с равен под, обиколен от три страни с балкон. Мястото му е ограничено между стръмен скат и улица. В градската територия е заемало сравнително централно разположение. През робството върху този терен е била кадийницата, която непосредствено след Освобождението е служила за казарма.
По същото време в местността „Дервеня“ е построена мелница от първия търновски индустриалец Ангел Попов, който в 1865 г. е построил и първата книжна фабрика у нас в околностите на гр. Килифарево. Прочетете повече
На територията на града се появява нова частна индустриална сграда — Бирената фабрика на „братя Славчеви“ (1892 г.), а шест години по-късно е построена и фабрика за макарони.
В последното десетилетие на миналия век значителни строежи представляват Стамболовият мост и Девическата гимназия. Стамболовият мост (1894—1895) е проектиран от италианския архитект Мосути. Елегантната му ажурена конструкция сполучливо прехвърля речното корито и си е завоювала място в съзнанието на хората почти като символ на панорамата на Велико Търново. Поради изтичане на гаранционния срок за носимоспособност днес мостът се ползува само като пешеходен, но се правят проучвания за възстановяване на годността му./писано 1985 г./
Девическата гимназия е изградена през 1895—1897 г. върху свободен терен в разширението на града. Отделните обеми на сградата са изпълнявани етапно.
В края на века се извършва и строителство на презбалканската жп линия, във връзка с което през 1900 г. е станало откриването на жп гара Велико Търново.
Предвоенните години от началото на XX век са се отразили неблагоприятно върху строителния възход на цялата страна. Изпълнявано е строителство предимно на казармени сгради. Към това трябва да се добавят и големите щети от земетресението през 1913 г., което изважда от годност за ползувана доста жилищни и обществени сгради, училища, църкви и пр. Прочетете повече
Злощастен пожар унищожава и конака, построен от Колю Фичето (1906). Прочетете повече
В началото на второто десетилетие (1910) се извършва строежът на една от най-представителните сгради в града — Окръжната палата. Проведени били два последователни конкурса в 1909 г., като постъпили 15 проекта, от които първа премия е дадена на проекта на арх. Н. Лазаров. Работата по строителството не започнала веднага, появили се съмнения относно икономичността и осъществимостта на премирания проект, което предизвикало нов конкурс. Накрая строителството се осъществява по проекта на арх. Георги Козаров. То е извършено върху мястото на Сарашката джамия — часовниковата кула пред нея. Северното крило е строено по-късно (1924—1925), а южното е удължено след 9 септември 1944 г.
На мястото на стария Дряновски хан в 1901 г. частен собственик (Николай Георгиев) построява тъй наречения Модерен театър. По-късно чрез разширение и реконструкция той е пригоден за кинозала „9-ти септември“/днес търговска сграда/.
На 25 юли 1911 г. започва строежът на хижа на „Царевец“ по проект на Леон Филипов. Строежът е изоставен през войната (1912 г.), и е съборен от земетресението в 1913 г. През 1914 г. той е възобновен, но отново е преустановен през войната 1915—1918 г. Довършва се едва през 1922 г., когато на 24 май се извършва откриването му.
Нарасналите нужди на читалище „Надежда“ били сравнително задоволени чрез построяването на библиотеката към читалището (1912). Сградата продължава да изпълнява и днес предназначението си, макар че вече не задоволява съвременните изисквания за такава читалня.
Съборената от земетресението Мъжка гимназия, построена през 1909 г., била неизползуваема от 1913 до 1928 г., когато започва преизграждането ѝ, за да влезе в експлоатация през 1931 г.
Доста дълга е историята по застрояването на хълма „Боруна“. Съзнавайки изключителната живописност на площадката, търновската общественост през 1925 г. ѝ отрежда предназначение за художествено училище. По проекти на арх. Хр. Тотев през 1926—1928 г. се извършва грубият строеж. Поради липса на средства, сградата остава незавършена, без дограма, инсталации, мазилки и подови настилки до 1931 г. Тогава тя е предадена на новосъздадения Ветеринарен институт, което предизвикало недоволството на гражданството. Необходима била голяма разяснителна работа, за да се докаже, че институтът е изграден по образеца на много такива институти в различни европейски страни. След използуването на тази сграда за окръжно управление на МВР, във връзка с 800-годишнината от въстанието на Асеневци тя се преустроява за художествена експозиция. Прочетете повече
С особена гордост търновчани са посрещнали завършването на ЖП пансиона (1932 г.). В страниците на общинския вестник е публикувана статия, изразяваща възторга на населението: „Солидността и красотата на това здание пансион с думи не може да се опише. То трябва да се види. Засега то е най-здравата и най-красивата постройка в града. За нея е похарчено повече от пет милиона лева.“
През 1936 г. общинската управа предоставя на пребиваващия в града д-р Трейман 20 дка място на хълма „Св. гора“, за да построи санаториум за гръдоболни. Интересно е задължението, което е поел д-р Трейман. Той трябвало да залеси 80 дка земя и на всеки 30 легла да осигури по едно безплатно легло на общината за лекуване на бедни граждани. Санаториумът е построен в 1937 г.
В същата година по проекти на арх. Хр. Пешев започва изграждането на БНБ, завършена през 1939 г.
Проблемът за изграждането на нова библиотека и музей назрявал все повече. Правителството определило няколко града в България за построяването на големи библиотеки. Велико Търново е бил поставен на второ място в страната след Пловдив. В 1938 г. е одобрено мястото на библиотеката, а в 1940 г., след двукратно провеждане на конкурс, започва строителството по проекта на арх. Ангел Дамянов. Изграждането продължило твърде дълго и завършило едва в 1953 г. Прочетете повече
Последната по-значителна сграда, построена преди 9 септември, е читалище и киносалон „Искра“ (1941 г.).
На 25 юли 1911 г. започва строежът на хижа на „Царевец“ по проект на Леон Филипов. Строежът е изоставен през войната (1912 г.), и е съборен от земетресението в 1913 г. През 1914 г. той е възобновен, но отново е преустановен през войната 1915—1918 г. Довършва се едва през 1922 г., когато на 24 май се извършва откриването му.
Нарасналите нужди на читалище „Надежда“ били сравнително задоволени чрез построяването на библиотеката към читалището (1912). Сградата продължава да изпълнява и днес предназначението си, макар че вече не задоволява съвременните изисквания за такава читалня.
Съборената от земетресението Мъжка гимназия, построена през 1909 г., била неизползуваема от 1913 до 1928 г., когато започва преизграждането ѝ, за да влезе в експлоатация през 1931 г.
Доста дълга е историята по застрояването на хълма „Боруна“. Съзнавайки изключителната живописност на площадката, търновската общественост през 1925 г. ѝ отрежда предназначение за художествено училище. По проекти на арх. Хр. Тотев през 1926—1928 г. се извършва грубият строеж. Поради липса на средства, сградата остава незавършена, без дограма, инсталации, мазилки и подови настилки до 1931 г. Тогава тя е предадена на новосъздадения Ветеринарен институт, което предизвикало недоволството на гражданството. Необходима била голяма разяснителна работа, за да се докаже, че институтът е изграден по образеца на много такива институти в различни европейски страни. След използуването на тази сграда за окръжно управление на МВР, във връзка с 800-годишнината от въстанието на Асеневци тя се преустроява за художествена експозиция. Прочетете повече
С особена гордост търновчани са посрещнали завършването на ЖП пансиона (1932 г.). В страниците на общинския вестник е публикувана статия, изразяваща възторга на населението: „Солидността и красотата на това здание пансион с думи не може да се опише. То трябва да се види. Засега то е най-здравата и най-красивата постройка в града. За нея е похарчено повече от пет милиона лева.“
През 1936 г. общинската управа предоставя на пребиваващия в града д-р Трейман 20 дка място на хълма „Св. гора“, за да построи санаториум за гръдоболни. Интересно е задължението, което е поел д-р Трейман. Той трябвало да залеси 80 дка земя и на всеки 30 легла да осигури по едно безплатно легло на общината за лекуване на бедни граждани. Санаториумът е построен в 1937 г.
В същата година по проекти на арх. Хр. Пешев започва изграждането на БНБ, завършена през 1939 г.
Проблемът за изграждането на нова библиотека и музей назрявал все повече. Правителството определило няколко града в България за построяването на големи библиотеки. Велико Търново е бил поставен на второ място в страната след Пловдив. В 1938 г. е одобрено мястото на библиотеката, а в 1940 г., след двукратно провеждане на конкурс, започва строителството по проекта на арх. Ангел Дамянов. Изграждането продължило твърде дълго и завършило едва в 1953 г. Прочетете повече
Последната по-значителна сграда, построена преди 9 септември, е читалище и киносалон „Искра“ (1941 г.).
арх. Димитър Върбанов
Из книгата "Велико Търново ( 1185-1985) Съставител: Тодорка Драганова, снимки: ДА- В.Търново
