Търновската гара

Из колекцията на Иван Панайотов

Нейната поява е резултат от търга, обявен от Народното събрание за построяване на железопътна линия от Русе до старопрестолния град. Наддаването спечелил русенският предприемач, банкер и политик Стефан Симеонов. За четири години по протежение на близо 130-те километра били изградени осем гари, десет спирки, много кантони и двата влакови тунела (тях ги дължим на италиански майстори и работници) между Трапезица и Търново. Ей тук му е мястото да вметна, че спирка „Трапезица“, намираща се на 121 километра от Русе (тъй - до 1936-та, когато влаковете започнали да тръгват от Русе - Пристанището и пътят им надолу, на юг се удължил в сравнение с дотогавашния с осем километра) официално била открита на 20 януари 1906-та, а спирка „Самоводене“ дълго се водела притежание не на БДЖ, а на ...Светия Синод. Към края на август 1900 година линията Русе - Търново била готова, но преди тържественото откриване направили - за по-голяма безопасност - проби с товарни композиции и последна техническа инспекция. Когато всичко било и изпитано, и изпипано докрай, г-н Симеонов лично докладвал за успешното завършване на поверения му строеж. Официални покани за присъствие на тържествения водосвет били изпратени до княза, членовете на правителството, видни депутати, ръководството на железниците. За участие в тържеството протоколът изрично изисквал цивилните да са с рединготи и цилиндри (мъжете), дамите да са с черни рокли, а военните - в представителна, парадна униформа. Като почетен гост и заслужил деец на железопътното дело тук бил и Ованес Саваджиян - арменец, дотогавашен началник на гара Татар Пазарджик (днес - само Пазарджик). Него назначили и за първи началник на търновската гара. На тържеството присъствал и влюбеният в България Джеймс Баучер-кореспондент на лондонския „Таймс“ за страната ни. (На негово име по-късно бива кръстена и марка нашенски цигари, а след смъртта и погребването му в Рилския манастир пощенската ни администрация издава поредица марки с лика му - изключително рядка практика и жест на отдаване на чест и тогава, и сега, особено пък когато става дума за чужденец). Източно от приемното, главното помещение била разположена магазията, а на противоположната страна на железните коловози, не към Янтра, а на баира, по който се извивал пътят за града, имало гостилница и питиепродавница с маси на открито, където търновчани, при хубаво време - в очакване на трена - сръбвали бира... Оттам гледката към внушителните казарми и центъра била наистина запомняща се. Пак там чакали и файтонджиите, чиято тарифа за курс до града била 1 лев и 50 стотинки (за един или двама души), а за - два лева (децата не се броели, те пътували гратис). Общинското откриване станало „на часа десет заранта“, както казват на професионалния си жаргон железничарите, а Стефан Симеонов и Ованес Саваджиян князът наградил с ордени. Фердинанд е известен с пристрастието си към салтанатите, със склонността си и да получава и да раздава медали, бижута, игли с монограма си, но в тоя случай отличията били наистина заслужени. Било 8 октомври 1900 година.

Иван Тодоров- "Старо Търново- духът и ликът на времето" 

Снимки из колекцията на Иван Панайотов
Прочетете още: Как се е стигало до Търново от други градове през 1907г.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Стани благодетел!