 |
| Останките след пожара |
По спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов
В. Търново като родно място на Стефан Стамболов е било крепост на стамболовистите. Общинският съвет винаги е бил в техните ръце. Обаче случва се нещо необикновено за времето. През периода 1902-1904 г. бил избран от народа и става кмет моят баща Евстати Мартинов. Не можейки да преглътнат този горчив за стамболовистите хап, министърът на Вътрешните работи- Иван Халачев, търновец и стамболовист, идва в Търново и прави събрание. Баща ми като кмет е стоял в кабинета си, но при него идват негови симпатизанти и му съобщават, че министърът Иван Халачев се е нахвърлил върху него, като е казал, че Евстати Мартинов обрал общината. Баща ми не дал пълна вяра на това, като смятал, че един министър не ще си позволи публично да обвини някого в кражба. Напускайки за обед работата си, той пресреща Иван Халачев на площада "Баждарлък", сега "Велчова завера", който заобиколен от привържениците си е излизал от публичното събрание, устроено в негова чест и го запитва: "Вярно ли е, че е казал на събранието, че е обрал общината." Министър Иван Халачев, като помълчал малко, с рязък жест на ръката си, сочейки баща ми е казал: " Ти обра обищината!" Баща ми възмутен от неговата обида му ударил силна плесница, от която бомбето на Халачев хвръкнало на земята. Привържениците на Халачев се спуснали върху баща ми, но Халачев разперил ръце и ги възпрял, като с бързи крачки се отдалечил. Баща ми очаквал той да заведе дело за пулична обида. След около един месец пристигнали в общината трима финансови ревизори и започнали да правят ревизия на общината. В края начели баща ми и бирника с над 30 000 лв. Баща ми обаче проследил, че този начет е за минало време, когато не е бил кмет, а общината се е държала от стамболовистите, но подписал акта за ревизия без особено мнение. Както му е реда Министерството на финансите изпратило акта на прокурора, а той от своя страна на следователя за следствие за обсебване на обществени средства. При следствието обаче баща ми поискал съдебна експертиза, която да установи времето през което е било извършено обсебването на тази сума. Баща ми още при ревизията е уточнил времето за начета, но при подписването на акта е направил възражението си, за да погоди номер на стамболовистите, защото допускал, че като установи времето на начета през време на ревизията на акта нямало да се даде ход. Съдебната експертиза установила, че начетът е за минало време, когато общината се е държала от стамболовистите и привлича тях за обвиняеми, т.е. бившата общинска управа, която е изхождала от стамболовистите, като прокурорът написал обвинителен акт срещу тях. Това вбесило стамболовистите и чрез влиятелни хора спирали делото да не се случва. Най-сетне през 1906 г., към края на декември, делото било насрочено за разглеждане. За да не се разгледа делото стамболовистите прибягнали до крайното средство, като подпалили общинското здание и делото изгоряло. Аз помня пожара. Нашата къща отстои по въздушна линия от "Конака" на около 100-150 метра. Баща ни събуди нас, децата за да гледаме пожара. Това беше страшна огнена стихия, тъй като зданието е голямо и паянтово и то цялото гореше. Тогава се приказваше, че пожарникарите предварително умишлено са били напити от стамболовистите, за да не вземат участие в гасенето на пожара, тъй като тогава пожарната команда беше в близост до общината. Някои млади хора обаче изкарали "толумбите", както тогава се наричаха помпите, и се помъчили да гасят пожара, но тълпа от стамболовисти ги разгонила. Когато ставаше дума за този пожар баща ми винаги казваше: "Без да искам станах неволна причина, за да изгори Конака."
В. Търново като родно място на Стефан Стамболов е било крепост на стамболовистите. Общинският съвет винаги е бил в техните ръце. Обаче случва се нещо необикновено за времето. През периода 1902-1904 г. бил избран от народа и става кмет моят баща Евстати Мартинов. Не можейки да преглътнат този горчив за стамболовистите хап, министърът на Вътрешните работи- Иван Халачев, търновец и стамболовист, идва в Търново и прави събрание. Баща ми като кмет е стоял в кабинета си, но при него идват негови симпатизанти и му съобщават, че министърът Иван Халачев се е нахвърлил върху него, като е казал, че Евстати Мартинов обрал общината. Баща ми не дал пълна вяра на това, като смятал, че един министър не ще си позволи публично да обвини някого в кражба. Напускайки за обед работата си, той пресреща Иван Халачев на площада "Баждарлък", сега "Велчова завера", който заобиколен от привържениците си е излизал от публичното събрание, устроено в негова чест и го запитва: "Вярно ли е, че е казал на събранието, че е обрал общината." Министър Иван Халачев, като помълчал малко, с рязък жест на ръката си, сочейки баща ми е казал: " Ти обра обищината!" Баща ми възмутен от неговата обида му ударил силна плесница, от която бомбето на Халачев хвръкнало на земята. Привържениците на Халачев се спуснали върху баща ми, но Халачев разперил ръце и ги възпрял, като с бързи крачки се отдалечил. Баща ми очаквал той да заведе дело за пулична обида. След около един месец пристигнали в общината трима финансови ревизори и започнали да правят ревизия на общината. В края начели баща ми и бирника с над 30 000 лв. Баща ми обаче проследил, че този начет е за минало време, когато не е бил кмет, а общината се е държала от стамболовистите, но подписал акта за ревизия без особено мнение. Както му е реда Министерството на финансите изпратило акта на прокурора, а той от своя страна на следователя за следствие за обсебване на обществени средства. При следствието обаче баща ми поискал съдебна експертиза, която да установи времето през което е било извършено обсебването на тази сума. Баща ми още при ревизията е уточнил времето за начета, но при подписването на акта е направил възражението си, за да погоди номер на стамболовистите, защото допускал, че като установи времето на начета през време на ревизията на акта нямало да се даде ход. Съдебната експертиза установила, че начетът е за минало време, когато общината се е държала от стамболовистите и привлича тях за обвиняеми, т.е. бившата общинска управа, която е изхождала от стамболовистите, като прокурорът написал обвинителен акт срещу тях. Това вбесило стамболовистите и чрез влиятелни хора спирали делото да не се случва. Най-сетне през 1906 г., към края на декември, делото било насрочено за разглеждане. За да не се разгледа делото стамболовистите прибягнали до крайното средство, като подпалили общинското здание и делото изгоряло. Аз помня пожара. Нашата къща отстои по въздушна линия от "Конака" на около 100-150 метра. Баща ни събуди нас, децата за да гледаме пожара. Това беше страшна огнена стихия, тъй като зданието е голямо и паянтово и то цялото гореше. Тогава се приказваше, че пожарникарите предварително умишлено са били напити от стамболовистите, за да не вземат участие в гасенето на пожара, тъй като тогава пожарната команда беше в близост до общината. Някои млади хора обаче изкарали "толумбите", както тогава се наричаха помпите, и се помъчили да гасят пожара, но тълпа от стамболовисти ги разгонила. Когато ставаше дума за този пожар баща ми винаги казваше: "Без да искам станах неволна причина, за да изгори Конака."
С любезното съдействие на Живка Лазарова, внучка на Евстати Мартинов
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар