Пивоварната фабрика "Братя Хаджиславчeви и сие"

През 60-70-те години из средата на занаятчиите, търговците и лихварите възниква инициативата за създаване на по-едри манифактурни предприятия, за строеж на промишлени предприятия. Една част от капиталите си те съхраняват в европейските банки поради неблагоприятните условия, но друга немалка част влагат в строеж на предприятия. Ярък пример за това е дейността на занаятчията-кожухар, после едър търговец и лихвар, хаджи Славчо х. Паскалев, който малко преди Освобождението (1875-1876) открил тютюнева фабрика в съдружие със синовете си. Тя просъществувала две години. За производство на цигари той внасял специална хартия от Австрия. Притежава скъпоценности и свободен капитал 250 000 турски лири. След Освобождението с част от капитала му се открива бирена фабрика, предшественик на днешната "Болярка" във Велико Търново. Оставя големи суми на търновските училища и на общината.

През 1840г. х. Славчо се жени за х. Анастасия х. Михалева (1818 - 1901). От брака се раждат Паскал, Зафирица, Михаил, Ламбуша, Ламбини, Никола, Атанас и Константин. Умира през 1897г. и е погребан край катедралната църква „Света Богородица” в Търново. През 1891 година синовете на Хаджи Славчо – Михаил, Никола и Константин Хаджиславчев получават в наследство от баща си средства за построяване на бирена фабрика. Заедно с Иван Халачев, те закупуват подходящо място, върху което започва строителството на фабриката. В резултат на първите строителни работи в двора на фабриката се издигат три основни постройки. Най-голямата и с най-важно предназначение е за варенето на бира и приготвянето на малц, втората сграда е за охлаждане на бирата, а третата най-малката е ледницата за съхранение на лед, складови помещения. Построената изцяло с български капитали и много модерна за времето си фабрика за бира в Търново на Братя Хаджиславчеви и Сие започва да работи през ноември на 1892г. В първите години в новата пивоварна опит предават германски и чешки майстори-пивовари, а работниците са от града. През 1892г. пивоварната "Братя Хаджиславчeви и сие" влиза в експлоатация.

Тя е най-голямото и най-добре оборудвано пивоварно предприятие в района. В първите години след откриването и във фабриката работят 28 души - германски и чешки майстори-пивовари и общи работници от града. През 1895г. пивоварната произвежда 348 000 литра бира, през 1896г. - 211 500 литра, през 1897г. - 105 300 литра, през първото полугодие на 1898г. - 180 500 литра. На 6 юли 1898г. в фабриката е регистрирана и в търговския регистър като Пивоварна фабрика "Братя Хаджиславчeви и сие". Към 1901г. капиталът на фирмата нараства до 1901г. През 1904г. между съдружниците се появяват противоречия, които се задълбочават и през 1906г. Михаил и Константин Хаджиславчeви и Иван Халачев напускат дружеството и изтеглят дяловете си. Предприятието се поема от Никола Хаджиславчов, който се регистрира като едноличен търговец с фирма "Никола Хаджиславчев". Тази фирма съществува от 13 февруари 1906г. до 28 март 1907г. Този период е критичен за предприятието. През 1907г. поради липса на достатъчно капитал Никола Хаджиславчев създава ново събирателно дружество с фирма "Никола Хаджиславчeв и сие", в което влиза като съдружник зет му Димитър Балчев.

През 1906г. пивоварната произвежда 600 000 литра пиво, през 1909г. производството достига 977 700 литра, което е близо до капацитетните възможности от 1 000 000 литра. През 1910г. се извършва модернизация и разширение на пивоварната и през 1910г. годишното производство достига 1 180 000 литра, а през 1911г. - 1 400 000 литра. След Първата световна война производството на бира продължава да нараства. Бирата е по евтина от виното и постепенно се налага като питие за масова консумация. На 1 януари 1923г. дружеството се пререгистрира като Командитно дружество "Никола Хаджиславчев". Съдружници са членове на фамилията Хаджиславчеви - 4 дъщери и Михаил - син на Никола Хаджиславчев. На 3 декември 1926г. Михаил Хаджиславчев поема ръководството на пивоварната фабрика.На 6 юни 1922г. семейството дарява 100 хиляди лева на Търновската мъжка гимназия "Свети Кирил" за образуване на фонд в памет на рано починалия им син Славчо Хаджиславчев - възпитаник на училището, който умира от туберкулоза като студент по машинно инженерство в Германия. По волята на дарителите лихвите от този фонд трябва да послужат за стипендии за бедни младежи от града, които да учат средно образование в същата гимназия или да продължат висше образование.

Интересно е да се знае, че първата бирена фабрика всъщност е собственост на хаджи Ангелаки в съдружие с Димитър Карагьозов, Стефан Сарафиди и Петър Бегликчията. Майстор е бил Георги Гъбенски от колибите Гъбене. Тази фабрика е работила до Освобождението, когато собственикът хаджи Ангелаки се преселил в София. Бирена фабрика имало и в турската махала, и в долната (днес Асенова махала). Последната се намирала на южната страна на пътя за Горна Оряховица. Първоначално тази фабрика произвеждала спирт и бира, но не просъществувала дълго. Коста Тахчиоолу я пригодил за изработване на цветни шарени булченски сандъци и домашна мебел. Няколко години след Освобождението била преустроена в салхана и за угояване на добитък. 
На 23.12.1947г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на Държавното индустриално обединение „Хранителна индустрия“. След национализацията през 1947г., на 16.08.1948г. пивоварната фабрика е преименувана на Държавна пивоварна фабрика „Балкан“, днес „Болярка ВТ“ АД.

Източници: книгата "Велико Търново през вековете", http://bg.wikipedia.org, http://www.boliarka.com  http://daritelite.bg/slavcho-nikola-h-slavchev-2
   

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ