По спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов
Добре помня Венета Ботева, а слабо си спомням Иванка Ботева. Къщата на Венета Ботева беше там, където се отделя ул. "Стефан Денчев" от ул. "Дим. Благоев". Баба Венета Ботева имаше обичай да стои седнала на прага на къщата си, положила си една възглавница и да наблюдава движението по главната улица. Нашата къща е на ул. "Максим Райкович", продължение на ул. "Ст. Денчев" и за да излезем по центъра на града винаги минавахме покрай къщата на Венета Ботева. Даже ние в махалата казвахме: "Ще минем покрай Ботевица", когато искахме да определим през коя улица ще минем, за да излезем в центъра на града. Баба Венета беше ниска, слаба, прегърбена жена. В напредналите си години тя страдаше от старческо слабоумие и седейки на прага на къщата си, тя безцелно гледаше движението по главната улица. Иванка Ботева слабо си я спомням. Тя беше висока, плещеста жена, с буйни, черни коси, черни искрящи очи и матово лице. Спомням си добре погребението ѝ, което се извърши в катедралната църква "Св. Богородица". Целият град се беше стекъл на погребението. Пред катафалката вървяха в строй членовете на Гимнастическото дружество "Юнак", облечени в униформа и носеха венци. След катафалката се тълпеше народ, ученици и ученички в строй и накрая шествието завършваше с войскова част, като военната музика свиреше траурен марш. Аз тогава за първи път видях "юнаците" и толкова ми харесаха, че скоро след това се записах в детската чета на гимнастическото дружество "Юнак". Униформата на дружеството беше: кремава риза, шаечни, къси за децата панталони, с леблебиен цвят. Около кръста навит червен вълнен пояс. През дясното рамо, напреки през гърдите трикольорна лента. На главата калпак със сукнено червено дъно за децата, а за възрастните дъно- бял цвят.
С любезното съдействие на Живка Лазарова, внучка на Евстати Мартинов
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Снимка: Грета Костова-Бабулкова 
Няма коментари:
Публикуване на коментар