По спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов
Той беше добър приятел на баща ми, въпреки, че беше няколко години по-стар от него. Но ги свързваше общото им тегло през турското робство, а след освобождението, като привърженици на народняшката партия и непоколебими русофили. Йордан Инджето държеше под наем една от баните в града, когато баща ни водеше с брат ми на баня, след банята винаги бай Йордан канеше на кафе баща ми, което той приготвяше на един мангал. Те двамата водеха разни разговори, най-вече за живота през турското робство, а ние с брат ми винаги го разпитвахме да ни разкаже как са превзели парахода "Радецки". Как са слезли на брега и как са водили сраженията. Бай Йордан охотно разправяше за това, което няма да описвам, защото то е подробно описано от Захари Стоянов в неговите "Записки".
Ние постоянно задавахме въпроси на бай Йордан, да ни разкаже как е бил убит Христо Ботев, но той не отговаряше на тези наши въпроси и отклоняваше разговора. Един път, след като бяхме задали пак този въпрос и не получихме отговор, когато излязохме от банята на улицата, аз зададох на баща си с плачевен глас въпроса, защо бай Йордан не ни опише как е бил убит Христо Ботев. Баща ми, като помълча малко каза: "Когато Ботевата чета беше разбита, пусна се слух, че между Ботев и четниците имало голяма разправия, защо Ботев ги е докарал във Врачанския балкан без да има подкрепа от никъде и тогава Никола Обретенов застрелял Ботев."
От разговорите, които се водеха между баща ми и бай Йордан, че Ботев е завел четата във Врачанския балкан по следните съображения; Въстанието за IV революционен окръг, с център Панагюрище било кърваво смазано и не можело да се очаква подкрепа от населението. Опитът за въстание във II - ри революционен окръг, с център Сливен, повдигнат от Иларион Драгостинов, с неговата смърт било ликвидирано. Същото е било и с I-ви революционен окръг, с център Търново. Така, че било безсмислено да се отива в тези окръзи. Само III- ти революционен окръг, с център Враца останал незасегнат и Ботев, като е имал и писмата от апостолите на този окръг Стоян Заимов и Никола Славков, че населението е готово да въстане, стига да дойде подкрепа отвън, избрал Врачанския район за действие. Независимо от това, той е имал предвид и това, че този район е близо до сръбската граница и четата при неуспех по-лесно би се прехвърлила в Сърбия. Тогава аз бях на 11-12 години и ясно си спомням всичко. Когато се обяви Балканката война, през 1912 г., бай Йордан, облечен в униформата на Ботев четник, препасан с дълга сабя и преметнал през рамо пушка, с кръстосани патрондаши през гърдите се разхождаше из града, за да повдига духа на населението, а когато войската тръгна на поход, той яхнал на кон вървеше начело на войската, за да повдига духа на войниците.
С любезното съдействие на Живка Лазарова, внучка на Евстати Мартинов
Прочетете още за Йордан Иджето
Няма коментари:
Публикуване на коментар