"Мила ми Венето, Димитре и Иванке..."
Когато Христо Ботев пише тези прощални слова от кораба "Радецки" на 17/29 май 1876 година до семейството си, неговата единствена рожба Иванка е била само на един месец. Десет дни преди заминаването си той взел четири минца назаем за кръщаването ѝ. Защото последните си лични пари похарчил за издаването на първия брой на новия си вестник "Нова България", който брой останал и единствен. Дъщеря си нарекъл на името на майка си - Иванка. Ботев не можал да ѝ се радва дълго. Нейната съдба го тревожела. Затова, когато поел "страшния, но славен" път за освобождението на България, в последното писмо до жена си оставил една единствена заръка - "гледай Иванка". И Венета изпълнила завета на любимия си съпруг. С много усилия и жертви тя отгледала, възпитала и изучила дъщеря си, достойна за името на великия ѝ баща - първа между момите по ум и красота.
Присъстващи на тържественото откриване на паметника на баща ѝ във Враца през 1890 година в спомените си с умиление разказват как Иванка, тогава ученичка, с рядък поетичен талант, с взор, отправен към Вола, издекламирала любимото си стихотворение "На прощаване".
След Освобождението на България Венета и Иванка Ботеви се преселили да живеят във Велико Търново. Там Иванка завършила четвърто отделение, но поради липса на средства отново се завърнали в Букурещ при вуйчото на майка ѝ Панайот Рашев - български митрополит. С неговата материална помощ Венета имала възможност да даде на дъщеря си най-високо за времето образование.
В Букурещ Иванка учила в чуждестранен пансион. След смъртта на П. Рашев те се завърнали във Велико Търново и Иванка постъпила в девическата гимназия. Но само след две години майка ѝ я изпратила в Женева, където с блестящ успех завършила образованието си. Завърнала се в България, тя станала учителка в девическата гимназия във Велико Търново. За учебната 1895/96 година е назначена като учителка по френски език в Търновската държавна девическа гимназия. По спомени на нейни тогавашни ученички, сега покойници, Иванка е преподавала вещо, уверено и с познаване на трудностите във френския език. „Иванка Ботева, пише нейна бивша ученичка, беше наистина прекрасна мома: висока, стройна, лице изразително, очи големи, кестеняви, коса буйна, също кестенява, с пъргав вървеж и винаги леко усмихната. Когато влизаше в двора на гимназията, ние, ученичките, оставахме в захлас по нея, а тя, с обичайната си усмивка ни поздравяваше. Към ученичките беше внимателна и справедлива в преценките. И неподготвена да излизаше някоя ученичка, тя така я предразполагаше, че с облекчение сядаше на мястото си и с желание повторно да не излиза неподготвена... Дочухме, че в учителските съвети защищавала ученички, представени за наказание. За всички нас тя беше образец на справедливост и човечност.”
 |
| 1894 Лозана, Швейцария |
Не забравяла никога, че баща ѝ даде живота си за освобождението на България. Тя знаела също, че зад Рила, Осогово и Странджа има българи, които още живеят в робство и пеейки песните на нейния баща, умирали за свободата. И затова с ботевски жар се заела да подпомага делото на Македоно-одринските революционни дружества, чиито най-дейни членове били младежи емигранти или синове на емигранти. Ето какво пише за тази ѝ дейност нейния близък приятел Илия Янулов: "Тя, както и майка ѝ, бяха беззаветно предадени на македонското свято дело - обърнаха къщата си на убежище за македонските изгнаници - въстаници, учители и попове, не жалеха ни пари, ни сили, за да подпомогнат делото. По едно време къщата на Венета Ботйова бе обърната в арсенал... Иванка, между това, бе дългогодишна касиерка на македонското дружество в Търново, а през 1902 г. бе делегатка на македонския конгрес." От това време е известна и е публикувана разписка за членски внос. Тя принадлежи на Елена Драсова, жена на Ботевия другар Иван Драсов, членка на Мекадоно-Одринското дружество във Велико Търново. На тази разписка стои подписът на Иванка Хр. Ботева. За емигрантите Иванка е била частица от Ботев, който със своята поезия и саможертва бе дал най-голяма обич към България и бе станал тяхно знаме и идол. А за нея те са били най-верните последователи на баща ѝ. Тя знаела, че те всеки миг са готови да напуснат училищата, канцелариите, работилниците и казармите в свободна България и с пушки в ръка да отидат да се бият за освобождението на родните си огнища, както направи някога нейния баща. Сред нейните приятели, обожатели и познати били и видните македонски дейци Георче Петров, Димитър Ризов, Аргир Манасиев и много други. От тази среда на българите-емигранти от Македония, тя избрала и своя съпруг.
По това време тя се заела за осъществи една своя мечта - да събере всички трудове на своя велик баща и да ги издаде. И с много труд и любов тя ги издирила със съдействието на Иван Клинчаров. За нещастие тя нямала възможност да види отпечатана книгата си. Тъкмо излизала шестата кола от съчиненията на Ботев, на 25 октомври 1906 г. Иванка неочаквано заболяла от гърло. Тя и преди страдала от болки в гърлото, но този път заболяването било тежко. Първият лекар, когото намерили, бил д-р Досев, който обърнал сериозно внимание на заболяването и посъветвал Иванка да постъпи в клиника. Тя постъпила в клиниката на д-р Стефан Сарафов. След прегледа д-р Сарафов също изразил загрижеността си и уверил съпруга на Иванка, че ще бъдат положени всички усилия за спасяването ѝ. Лечението продължило под личното ръководство на д-р Сарафов, който се консултирал с редица свои колеги като д-р Михайлов, проф. В. Молов и др. Била поставена диагноза „синя пъпка” (антракс). След първоначално подобрение, настъпило бързо влошаване — Иванка почти се задушавала. Лекарският консулт се спрял на опериране на гърлото като последно средство. Лекарите поискали съгласието на майката и на съпруга на болната. Понеже Венета Ботева по това време била в Търново и нямало време да се получи отговор, братът — Димитър Рашев дал съгласието от името на майка си. Вместо очакваното подобрение обаче, след операцията настъпило влошаване на състоянието на болната. След няколкодневни мъки, при висока температура, предполага се поради отравяне на кръвта, на 7 ноември 1906 г. през нощта Иванка починала. Нейната смърт потопила в скръб цялата българска общественост. Опелото било извършено в църквата „Св. Седмочисленици” в присъствието на много граждани, всред които бил и министърът на народното просвещение Шишманов. Ковчегът с тленните останки на Иванка бил пренесен на гарата за изпращане в Търново. От катафалката до вагона той бил носен на ръце от група работници, дошли да се поклонят пред останките на Ботевата дъщеря. Те помолили близките ѝ да им разрешат да дежурят през цялата нощ край мъртвата. Началникът на гарата с готовност разрешил на работниците да отдадат по този начин почитта и преклонението си пред паметта на Ботев. На сутринта тялото на покойната било изпратено за Търново с влака. Научили за кончината на Иванка, почитатели на Ботев в Плевен излезли на гарата, за да изкажат съболезованията си, а близките ѝ, които придружавали покойницата. Скоро вестта, че от София към Търново се движи влак с останките на Иванка Ботева, бързо се разнесла от служителите по железниците. Навред по гарите, където спирал влакът, а дори и там, където той не спирал, се стичали обикновени хора и с ридания го посрещали и изпращали. Множество търновци очаквали на гарата влака с ковчега. А на погребението се стекъл целият град. От дома ѝ до гробищата се проточила дълга траурна процесия. Катафалката, теглена от четири коня с черни покривала, бавно преминавала по главната улица на Търново, следвана от голямото множество почитатели, а от двете страни по тротоарите хиляден народ отдавал последна почит на Ботевата дъщеря. Пред девическата гимназия, където някога се е учила и учителствувала Иванка, били наредени всички ученички. Процесията спряла, катафалката и улицата наоколо били затрупани с цветя — тъжна раздяла с любимката на девойките, на младите сърца, закърмени с поезията на Ботев. По волята на Венета, дъщеря ѝ била погребана в южния гроб, в иззиданата обща гробница с два гроба, като северният бил запазен за нея. Прекъснат е рано един млад живот, а с него и друг, зародил се под сърцето ѝ. Надживяла възрастта на баща си с малко повече от две години, Иванка не е могла да види завършено издаването на съчиненията му. Покрусената ѝ и неутешима майка публикува "Отворено писмо до санаториума на г-н д-р Стефан Сарафов по повод смъртта на Иванка Ботйова-Христова". В него тя отправя укор към лекарите, които лекували Иванка, за недостатъчно положени грижи. Това довело до остра полемика сред членовете на Лекарския съюз, защото се отнасяло до смъртта на единствената рожба на великия Ботев. Венета Ботева останала с непромененото си убеждение, че несполучливата операция е отнесла дъщеря ѝ в гроба, което е подчертала и в надписа на паметника ѝ. Изпратила е един екземпляр от брошурата и на д-р Аджаров/обожател на Иванка/ (запазена сега в дома му в Пловдив), спомнила си в голямата си болка за добрия хирург, който би разбрал и споделил убеждението ѝ за вината на лекарите.
В памет на дъщеря си Венета внесла на 17 април 1907 г. в търновския клон на Българската народна банка 6000 златни лева, с които да се образува фонд „Иванка Хр. Ботева” при Министерството на народното просвещение. С лихвите от тези пари искала да се подпомагат ежегодно с дрехи, обувки и учебници най-бедните, но и най-добрите ученици от махалата и училището „Св. Константин” (по-късно — бившата търговска гимназия). Тя пожелала да се почита паметта на дъщеря ѝ и на Ивановден по начин, който се намери за най-подходящ. Направила е и различни дарения на църкви и манастири: 1000 лв., завещани от брат ѝ д-р Кируш Рашев на църквата „Св. Константин”, за да бъде поменуван, още 1000 лв. на същата църква за поменуване. На девическия манастир „Св. Пантелеймон” в Присово и на девическия манастир „Св. Троица” в Търново подарила филони и други свещени одежди. Дарила и манастира „Св. Богородица” в Арбанаси, също и манастира „Св. Никола” в Арбанаси, където и сега може да се види уголемен портрет на Иванка в рамка и под стъкло, и др. Венета поръчала да изработят в Букурещ хубав паметник от розов мрамор за гроба на Иванка, вече избелял от времето. В горната му част в елипсовидна лунета е изваян бюст на млада скърбяща жена с приведена глава, под него медальон с портрета на Иванка, а долу, на разширената част — надпис:
Няма коментари:
Публикуване на коментар