Старо Търново- панорама и архитектура

Силно впечатление както у наши, така и у чужди посетители, градът оставял с красивата си панорама. Иван Богоров го описва по следния начин: "Търново е разположено край лъкатушките на река Янтра, на един твърде стръмен скалист бряг, който от върха до най-долу, до реката, е накичен с къщи една над друга, нагиздени също както се редят керемидите на един покрив. Всяко разположение си има и добрините — високите места се радват на по-чист въздух, а по-ниските са по-близо до реката." 
Особено  красив  бил  градът вечер.  За  смайващата   му вечерна   панорама   Константин Иречек отбелязва: "Струва ми се, че непосредствено  под звездното  небе,  на  известна  далечина  бе  окачена във въздуха огромна продълговата мрежа от трептящи светлини, които чудно бяха  разположени  нагоре и  надолу  и  при  всяко завиване на  шосето  променяха своето местоположение." По-нататък чешкият учен прави описание на главната улица, която вървяла по гребена на целия полуостров. Тя била толкова широка, че ако трябвало да се мине с кола с четири коня, впрегнати един след друг, то трябвало да се разпрегнат двата  и да  се превържат отзад на  колата.  Къщите, продължава описанието си К. Иречек, се спускали от тази главна артерия надолу, в тераси, а комшулуци свързвали този сложен лабиринт.  
Същото смайващо впечатление  града   направил  и  на   кореспондента  на   „Правителъственьй   вестник"   Всеволод   Крестовски, който определя  местоположението  му  като  едно  от най-прелестните   в   света.   Най-силно     впечатление   му   направил   християнският   квартал, разположен   на      южния склон   на   скалата   „Орел".   Неговите  улици,  отбелязва той, били тесни и криви, застроени плътно от двете страни с двуетажни  и триетажни къщи, в източен стил, с галерийки, балкони и фенери, а горните етажи на къщите  били по-широки и се издавали  един  над друг. Необикновената панорама на Търново била повод и за романтични сравнения:  К. Иричек го оприличавал със скалистите   далматински   градове  Дубровник,   Корчула и Будва, а някои руски    кореспонденти го    сравняват с Москва и Цариград, а Царевец с Кремъл. Основни единици на града били махалите. Създадени в различно време, при различни условия, с различен етнически състав, те се различавали по своето местоположение, оформление и облик.
Възрожденската архитектура в Търново била в унисон не само с неповторимата природна даденост, но и с изискванията на епохата. Част от нея била дело на големия майстор-строител уста Кольо Фичето.  Относно плана и разпределението на търновското жилище от XIX в. интересни данни се съдържат в Стария и Нов кодекс на Търновската митрополия. Прави впечатление, че в описаните жилища е залегнал един общ тип, който се разнообразявал в зависимост от зида (броя на членовете) и поминъка на даденото семейство. Преобладавало многоетажното строителство, съобразено със специфичната конфигурация на терена и наличния строителен материал. В най-общи линии търновското жилище имало следното разпределение: соба (стая с пещ за отопление), едно или две помещения за готвене и за покъщнина (хает, хашево, пруст, чардак), одая (по-голяма стая за прием), маза и пещник. Земеделските семейства имали в дворовете си и необходимите за добитъка постройки — плевник, сайвант и яхър. В Патрик махала се издигала една от най-високите къщи, „на 4 ката": В първия кат имало пруст, на втория чардак, на третия две соби, две хашови, мутафчийски кирхана и в най-долния една маза, яхър и бахча.  Независимо от тесните улици стрехите на къщите били наддадени над улицата. На по-главните улици къщите били разположени на самия път, най-вече за да се използват долните етажи за дюкяни, а по-второстепенните — навътре в двора. Високи каменни зидове с дървени пояси (хатъли) и с широки керемидени стрехи над тях са отделяли опасната улица от къщите, чийто прозорци бивали засилвани с железни или дъбови пръчки. Повечето къщи били оцветени с разноцветна боя — жълта, червена, бяла, кафява или синя, „която усилвала пъстротата на пейзажната картина"'. Колоритът на търновската къща се подсилвал и от малките градини, изпълнени с най-разнообразни цветя, които заедно с тия в саксиите показвали високия естетически вкус на обитателите ѝ.
Особено място в архитектурния ансамбъл на града заемали хановете, които към 1877 г. броели около 60. По-известни от тях били: Стамболовият, Хаджи Давидовият, ханът на Йоноолу, ханът на Великоолу, Батак хан, Текирзалийският хан, ханът на хаджи Никола, Дряновският хан, ханът на Пановчето, Върбановият хан, ханът на Бяла Бона, Абаджийският хан, Кожухарският хан, Чифутският хан, Арнаутският хан и др. В тях отсядали многобройните гости на града. Към някои от хановете имало и гостилници. Освен за нощуване те служели още и за работилници и за складове на готовата занаятчийска стока. Най-често ханът носел името на съответния еснаф, който работел в него или името на собственика си, а понякога и името на търговските пътници, които отсядали в него. В някои от хановете работели по няколко еснафа. Така например в Бешкатлията хан, който бил на 5 етажа, работели абаджии, кожухари и чохаджии, в Текирдаалийския хан работели абаджии, кожухари и тенекеджии.
Почти всеки хан имал и кафене. По-известни били кафенетата на Дряновския хан и това на Кръстьо Момчев. Последното било на два етажа — в долния имало терзийски манифактурен магазин, зад него мазе, а на горния кафене. По-късно в него били устройвани концерти от чешки и италиански музиканти. То било известно в града и с това, че там се коментирали всички новини и оттогава е останала популярната приказка: „Нововету, на Момчуолу в кафенето."
Създадената през Възраждането архитектура в Търново била жизнерадостна и дръзка като самата епоха. За съжаление честите пожари са унищожавали цели квартали. Така само за един период от 50 години са станали шест големи пожара, които са ни лишили завинаги от много архитектурни паметници. Все пак и това, което е останало до днес — няколко култови и граждански сгради, е неопровержимо свидетелство за висотата на творческия гений на българския строител от тази епоха.

Из книгата" Велико Търново през вековете"
Тодорка Драганова, Йордан Димитров-съставители

Старо Търново

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи