В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Френкхисар, непознатият квартал

В Пътеводителя на В. Търново от 1907г. пише: " На Френкхисар са живели латинци и дубровчани, които са били главните търговци на града. Тяхното живеене тук е накарало турците да наименуват местността „Френк-хисар“. На запад от Трапезица, между нея и реката, се намирала еврейската махала. Сегашният турски мост е липсвал. Не е съществувала и сегашната турска махала, на мястото на която е било гора, правеща продължение от „Светата гора“. Монастирите около града и многото църкви в града са давали право да бъде Търново наричано „Богоспасаем Цариград“. Пресвета Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае. И ето, че в този забравен квартал, който по едно време беше дори циганска махала и сметище възкръсна като феникс от пепелта един царски манастир, изключително важно духовно средище. Вижда се от запазени стари снимки първо, че цялата  местност  наистина е била гора, а на местността Френкхисар от турско време ясно се вижда, че имало теке/турски манастир/ и джамия. Известно е, че турците са превръщали в джамии по-известни и важни за българската история църкви. Това ни навежда на мисълта, че точно там е било важно духовно средище. Манастирският комплекс във Френкхисар е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. В района зад Балдуиновата кула те попадат на стенописи и фигурни блокчета, които отнасят към периода на XIII - XIV век и на практика съответстват на историите в житията. Те са захвърлени сред бурените и храстите в малка разкопана местност от няколко квадрата. Останките на духовения център намират великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. Двамата попадат на основите на главната църква към комплекс, който смятат за манастирски. При това не кой да е, а един от Богородичните. Два факта карат учените да вярват, че скритият под земята духовен център не е обикновена църква, с която териториите около Царевец са пълни. Базиликата е била 18 метра широка, а на дължина е достигала поне 30 метра. Надписът с думата "цар" далеч не е единственото доказателство. Под земята зад историческия хълм Хитко Вачев и колегата му изравят 700 тесера - парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях са златни. „Поставянето на златен варак (б.р. - метален лист) около нимбовете (ореолите) на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир“, категоричен е проф. Вачев. Второто доказателство, че находката зад Царевец е царски манастир, представляват няколкото знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси. Едно от най-изумителните открития, на обекта в местността „Френкхисар“, ненамирано до момента в България в този вид, е гроб в който е погребано духовно лице и то от висок ранг. За това сочи тухла с надпис, която се намира под главата на възрастния мъж, чиито тленни останки са открити в гроба. На нея са изписани I и IV стих от Евангелието на Йоан. Проф. Вачев обясни, че подобна има в Православния свят, където под главата на починалите се поставят подобни тухли само ако те са свързани с висшите представители на църквата. Предполага се, че погребаният е архимандрит или митрополит. Това е единственият подобен гроб, открит в страната. Църквата има забележителна планова схема, която има аналог в България и в столицата Константинопол, според проф, Хитко Вачев. Бaзиликaтa e дaтиpaнa към кpaя нa V вeк и e cъщecтвyвaлa дo нaчaлoтo нa VII вeк, кoгaтo e билa paзpyшeнa. Прочетете за а Търновската Света гора и манастира „Света Богородица Одигитрия“
Параклис, посветен на Света Богородица и Света Петка, е изградил с екипа си Хитко Вачев. В параклиса са вложени само лични средства, дадени от професора и неговите колеги. „Мястото определено е много свято. А параклисът засилва това внушение. Осветени са иконите в него и всеки, който иска да запали свещ, може да направи това”, коментира още проф. Хитко Вачев. 
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА

Няма коментари:

Ако Ви харесват моите публикации, подкрепете ме с дарение-
Описание Сума
Дарение BGN