В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

СТАРОПИТАЛИЩЕ „АНИКА И АНГЕЛ АНГЕЛОВИ“

Откриването и издръжката на социалния дом е плод на обединените усилия и щедростта на търновската общественост. В основата е дарителската воля на един от видните граждани на града Панайот Ангелов Ангелов (1858, Търново – 7 март 1919, Виена) – военен деец, общественик. Прекарва по-голяма част от живота си в Русе и като кмет на града допринася много за неговото благоустрояване. Прави дарения за Русенската мъжка гимназия, за дружества и църкви. Все пак в последната си воля е най-щедър към родното Търново. В своето завещание от 1 юни 1918 г. П. Ангелов оставя 60% от имуществото си на Търновската община. Желанието му е с тези средства да се построи в града или в околностите „приют за престарели хора от двата пола, по-стари от 60 години, преимуществено жители на Търновски и Русенски окръг, които да са бед­ни и да нямат свои близки, които биха могли да ги издържат“. За построяването на сградата да се ползва не повече от 1/3 от завещаната сума, а с останалата да се учреди фонд, от лихвите на който да се издържа домът. Социалното заведение да носи името „Приют за престарели – Ангел и Аника Ангелови“.
Из общински вестник"Велико Търново"-1934г.
След смъртта на дарителя продажбата на недвижимите имоти (две къщи в Русе), привеждането в известност и разпределението на сумите в наличност отнемат на изпълнителите на завещанието доста време. Това забавя образуването на фондацията. На 27 апр. 1920 г. Търновският общински съвет приема дарението, а в периода 1921–1927 г. са преведени всички средства. Те възлизат на 338 хил. лв. (в наличност и в ценни книжа) и не са достатъчни за строежа и издръжката на приют за възрастни хора. Поради това Търновският общински съвет, който се разпорежда с дарението, решава да търси допълнителни възможности и средства за изпълнение волята на дарителя. Към края на 1929 г. се оформя намерението за съвместно действие със съществуващото в града д-во „Приют за старци“ (наречено по-късно „Емануил“). Дружеството е създадено през 1919 г. и е от типа на православните християнски братства. Целта, според първия устав от окт. с. г., е „да издържа стари, изнемощели старци и старици над 60 години“. Почетен председател е Търновският митрополит Антим, но непосредствената дейност се ръководи от протосингела на митрополията архимандрит Антоний. Дружеството успява да събере известни средства и което е особено важно – спечелва симпатиите на гражданството. Разполага с добре развита структура и в началото на 30-те години на 20 век в него членуват 472 души (мъже и жени). Ръководи се от 8-членно настоятелство с председател архимандрит Антоний, секретар – Люба Михайлова, и касиер Сава Стефанов. Към него са изградени 7 махленски комисии, в които влизат енорийски свещеник и по четирима дружествени членове. Комисиите осъществяват връзката на организацията с широк кръг от граждани на териториален принцип. Именно те събират помощите за приюта. На 14 ноем. 1929 г. общинските съветници избират комисия, която трябва да излезе с предложение относно изпълнението волята на дарителя. Членовете ѝ достигат до договореност с дружеството съвместно да открият старопиталище. Изработен е правилник за управлението на благотворителния фонд. В съгласие с него изпълнението на завещанието на П. Ангелов се поверява на ефория, избрана от общинския съвет. На 13 март 1930 г. тя се конституира в състав: кметът на града Вл. Даскалов, общинските съветници В. Давидов, Хр. Ролев и д-р Г. Бояджиев, представител на дружеството. Ефорията поема грижата за построяването и издръжката на приюта. В следващите месеци със средства от дарението и суми, събрани от дружеството, е закупено здание с двор от 3 дка. Покупката е на стойност 128 хил. лв. Липсата на възможности да се поеме цялостният ремонт на сградата отново отлага откриването на дома. Временно помещенията се отдават под наем на училищното настоятелство. За да не се чака повече, по инициатива на членки на дружеството се решава приютът да бъде настанен в три стаи на пристройката. Ремонтът на помещенията и събирането на покъщнината са от волните пожертвования на търновци, на Митрополията, на банки и благотворителни дружества в града. Общината поема прокарването на водопроводната инсталация, осигурява безплатно осветление и вода. На 4 ян. 1931 г. старопиталището, наречено „Ангел и Аника Ангелови“, е открито официално. Първоначално в него намират жилище и утеха 10–12 възрастни жени, а след ремонта на основната сграда – 30–35. Първата директорка на приюта е дългогодишната учителка и изявена общественичка Кина Паскалева. След нея, в продължение на години, ръководството на социалния дом се поема от Венета Петкова, също пенсионирана учителка. В настоятелството влизат главно членове на д-во „Емануил“. Сред тях са архимандрит Антоний, Илия Минев, С. Стефанов, Зойка Кърджиева, Ефросина Антонова и др. Съвместно (в съотношение 2:1) ефорията и дружеството внасят своите приходи за издръжката на благотворителното заведение. На помощ отново идва и търновската общественост. Ежегодно хора с различен професионален и социален статус предоставят парични и натурални помощи за приюта. Постепенно социалният дом се стабилизира. На 26 ноем. 1933 г. е открита новата пристройка към сградата с допълнителни стаи, кухня, столова и баня. Държавата също се включва в издръжката и благоустрояването на приюта. През 1935–1936 г. от фонд „Обществено подпомагане“ при МВРНЗ са отпуснати ок. 190 хил. лв. за построяване на ново отделение. Разширението на дома е включено и в Петгодишния строителен план за обществено подпомагане от 9 февр. 1939 г. Предвидените средства възлизат на 160 хил. лв. Освещаването на новата постройка става на 21 ян. 1940 г. Домът разполага и с приходите на следните благотворителни фондове: 
1. Фонд „Параклис“ 
Учреден е с цел построяването на параклис към дома вероятно през 1931 или 1932 г. Средствата се набират главно от дарения и волни пожертвования. Сред дарителите е Марийка Калпакова, предоставила 5 хил. лв. в памет на починалия си съпруг д-р Михаил П. Калпаков (1 окт. 1847, Търново – 16 окт. 1907, Търново) – военен лекар. Сума от 10 хил. лв. предоставя и дъщеря ѝ Ефросина Антонова (неизв.) – дългогодишна членка на д-во „Емануил“ и на настоятелството на приюта. Дарението е в памет на съпруга на дарителката Димитър Антонов (22 март 1872, Стара Загора – 4 ноем. 1912, Чаталджа) – адвокат, и на родствениците ѝ, известните общественици Панайот Славков и съпругата му Марийка Славкова. 
2. Фонд „Полковник Стефан Димитриев“ 
Дарител е Мариола Х. Димитрова (неизв.). В памет на сина си Стефан Димитриев (24 дек. 1865, Търново – 7 юли 1916, неизв.) – полковник, загинал по време на Първата световна война, прави дарение от 5 хил. лв. Фондът е образуван между 1933–1936 г. и приходите от лихвите се използват за издръжката на дома. 
3. Фонд „Стефан и Екатерина Абаджиеви“ 
Дарението е на Цветана Христова (неизв.) и е в памет на съпрузите Стефан Христов Абаджиев, полковник (1864, Свищов – 18 март 1933, Търново) – полковник от флота, и Екатерина Абаджиева (неизв.) – бивша учителка в Русе. Дарената сума е от 6 хил. лв. От приходите на фонда се дава обяд на питомците на приюта в определен ден от годината. 
4. Фонд „Цаню и Ганка Ракаджиеви“ 
Дарител е майката на генерал Христо Луков Пенка Лукова (неизв.). През 1937 г. подарява на дружеството 8 дка ниви в землището на Търново. Желанието ѝ е приходите от недвижимия имот да се ползват за издръжката на дома. Фондът да носи имената на починалите ѝ родители Цаню и Ганка Ракаджиеви – габровски жители. 
Всички фондове се управляват от настоятелството на д-во „Емануил“. Домът е одържавен през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане. 
Р. Стоянова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN