Д-р Ганчо Ценов,
из книгата "Кроватова България и покръстването на българите - 1937г."
То се разпокъса и затова, защото западните сили го считаха за мост, по
който русите възнамерявали да стигнат до Дарданелите и Егейско море,
което западните сили по никакъв начин не искаха да допуснат. Бояха се от
това не само Австро-Унгария поради многото славяни, които тя владееше,
но и Англия и Италия, които не искаха да допуснат руския флот в
Средиземно море. Както е известно, италианският министър-председател
Криспи бе първият, който издигна гласа си в полза на България след
разрива между Русия и България. Ако Англия и други подкрепиха българите
по времето на съединението на Южна със Северна България, то стана само
защото русите направиха грешката да си изтеглят офицерите от България.
Без тази грешка Съединението нямаше да стане, защото западните сили
нямаше да позволят едно съединение под руски протекторат, а Русия беше
слаба да се наложи. Всички тези факти ясно сочат каква политика се
налагаше и на руси, и на българи. Българите трябваше да засилят
националната си култура, русите трябваше да подпомогнат това и чрез
национална България, която извънредно симпатизираше на Русия, да стигнат
до проливите, за които мечтаеха. Това не разбраха нито руси, нито
българи. Нито от българска, нито от руска страна не излязоха теоретици
да обяснят какви да са отношенията между руси и българи, за да има полза
и за двете страни. Българската народност не интересуваше русите. Те се
интересуваха от българите само дотолкова, доколкото българите им служеха
като средство за постигане на известни цели; не служат ли за това, не
се интересуваха от тях; пък и не знаеха кои са българите. Понеже
българите бяха живели столетия под робство, истинско робство, мислеха
си, че те сами не могат да се управляват; затова, вместо да попаднат под
властта на някой чужд народ, трябвало да се поставят под протектората
на славянска и православна Русия, но понеже не всички българи бяха на
това мнение, те се разделиха на две групи. Едната бе за самостоятелна
България, другата за руско покровителство. Тези българи казваха: Русия
не иска нашето подчинение, тя иска само да вървим с нея и да не дружим с
нейните противници. В какво се състои тази самостоятелност тогава?
Както и да е, това беше една политическа идея, върху която човек би
могъл да се замисли. Ще кажем, че хората обичаха своята народност и си
мислеха, че тази политика е най-добра за национална България. Добре, но
за да стане сватба, се изисква и двамата да кажат: „да“. Когато само
единият иска, а другият не иска, не може да стане сватба. Русия води
война с Турция по-малко, за да не кажем никак, за славянството,
отколкото за православието. И понеже българите не се считаха за
православни, защото не искаха да се служи в църквите им на гръцки, Русия
не признаваше тяхната църква, а с това тя не признаваше и българската
народност на останалите под робство българи, които бяха под ведомството
на българската екзархия. Нейните консули в Турция бяха първите, които
започнаха да доказват, че македонците не са българи. Нейната дипломация
постави не българи за владици в епархии на Екзархията, които си имаха
свои владици. С една дума, Русия бе против българската народност в
Тракия и Македония. От факта, че Русия искаше протекторат над свободното
Българско княжество, а на останалите под турско робство българи не
признаваше църквата и народността, явно се вижда как Русия си
представяше бъдещето на българския народ. Тя не искаше една
самостоятелна българска народност, а се стремеше, когато стигне до
протоците, да приобщи чрез църквата живеещите извън пределите на
България българи със своята народност. Русия не се грижеше за
славянството, а за русизма, което беше нейно право. Затова онези
българи, които поддържаха руските тенденции и поставяха руските интереси
над българските, трябва да се означат като антинационалисти. Към тези
българи спадаше и проф. В. Н. Златарски. Той произлизаше от едно крайно
русофилско семейство или от онзи дял на българския народ, който беше за
поставяне на България под руски протекторат. Според биографията му от П.
Ников, той е бил завършил средно и висше училище в Русия. В Петербург
следвал по-големият му брат, вероятно емигриралият в Русия български
артилерийски офицер Златарски. Той извикал там брат си Васил и го
настанил да учи в Русия. Какъв български патриот бе този български
офицер, може да се съди от това, че той бе от избягалите в Русия
детронатори на българския княз Александър, за да се постави България под
руски протекторат, който след амнистията не се завърна в България. От
това може да се съди дали той бе възпитал по-малкия си брат Васил в
любов към България, или в любов към Русия. Така възпитаният Васил
Златарски след завръщането си в България се зае да обоснове „научно“
тезата на Голубински и Шафарик, че българи били само жителите между
Дунав и Стара планина. Интересното е, че тъкмо тогава „славянофилите“ в
България какво не правеха да доказват, че българите не са славяни, а
били турци, защото Златарски, който правеше това, беше подпредседател на
Славянското общество в България. „Славянофилите“, които бяха всъщност
русофили, не искаха да признаят, че българите са славяни, защото, ако се
каже, че българите са славяни, ще трябва да се счетат за българи всички
славяни на Балканския полуостров, които се казват българи. Това не беше
в интерес на Русия, защото в такъв случай българската държава би
трябвало да се простре до Егейско море, нещо, което пречеше на руските
претенции за владение на брега на Егейско море. Русия искаше една
България от няколкостотин хиляди души само между Дунав и Стара планина,
защото само тази България не пречеше на нейните планове. В. Златарски се
зае да обоснове „научно“ тази тенденция... Тук нямаме работа с
незнание, а с фалшифициране на българската история в чужда полза. По
инициатива на Златарски художникът Антонов издаде карти, придружени с
разни монголски фигури, които изразяваха българските „ханове“, за да се
види как тези „ханове“ са завоювали византийски земи и че те не са могли
да завоюват само онези земи, които са били нужни на Русия. Понеже
Златарски не бе споменат като автор на картите, се мислеше, че те са
продукт на Антоновата фантазия. Антонов побърза да ги издаде и на
немски, за да видел и чуждият свят тази историческа истина. И за да
заблуди хората, се подписал професор Антонов, какъвто не беше. Хората си
мислеха, че имат работа с някой знаменит български професор по история,
комуто трябва да се вярва. Най-сетне Златарски се откри. За да обясни
на чуждия свят кои са българите, той обнародва в края на 191г. своята
„Geschichte der Bulgaren“ („История на българите“), към която бяха
приложени посочените карти. В българското издание на своята
„История“ той не посмя да ги приложи. Вижда се, че се е страхувал. Важно
е било чужденците да знаят, че Тракия, за която българите проляха
толкова кръв, не е българска земя. От всички тези факти ние правим
извода, че Златарски и неговите ученици съзнателно изопачават истината,
че Тракия и Македония не са били български земи. Всичко това добре, но
една поговорка казва:
„Човек предполага, Бог разполага“. Русите не превзеха
Дарданелите. Тях ги заеха „победоносните“ елини.
При разпределянето на плячката в Ньойския договор, определена от В.
Златарски за русите, Тракия се даде на гърците. Хората си мислеха, че не
може да се даде на победените българи една земя, която българските
учени считаха за гръцка. Че дипломатите са се ръководили по картите на
проф. В. Н. Златарски, това може да се види, като се сравни картата на
Златарски в неговата „Geschichte der Bulgaren“ за времето на цар Борис, с
картата на България по Ньойския договор, и ще се окаже, че те съвпадат.
Че същите карти са лежали на масата на онези, които в Ньой решаваха
съдбата на българското племе, се свидетелства и от тогавашния гръцки
министър-председател Венезилос. Когато българският министър-председател
Стамболийски помоли Венизелос да се забрави миналото и да не се откъсва
България от Егейско море, „да не се взема българска Тракия, която и
географски, и стопански не спада към Гърция“ и пр., Венизелос му
отговорил: „Вие, г-н министре, като искате тая земя, гледахте ли картите
на Вашите учени и дипломати, от които се вижда, че тая земя никога не е
била българска?“ Същото щеше да каже и Русия, ако тя би завзела
Дарданелите, както се предполагаше. От този факт се вижда кому услужи
Златарски, като фалшифицираше историческата истина, че Тракия никога не е
била българска. Той услужи на чужди народи. Без „науката“ на В.
Златарски България нямаше да бъде откъсната от Егейско море. Но това не
са единствените „заслуги“ на проф. В. Златарски и неговите ученици за
българския народ. Със своята „наука“, че българите са турци, които са
живели между Дунав и Балкана, а другото е безстопанствен имот, те
предизвикаха апетита на съседите на България за български земи. За да не
бъдем лошо разбрани, обръщаме вниманието на нашите читатели, че
Златарски и учениците му не разглеждат историята на българския народ; те
не следят съдбата на българското племе. Под българска история те
разбират биографията на този или онзи „хан“. Владеел например някой
„хан“ до Стара планина, Златарски казва, че това е България. Владеел
друг до Пловдив, до Вардар и пр., това е България. Умрял „ханът“, умряла
България. Имало ли е народ в тези „хански“ владения и какъв, това не е
важно. Че е имало българи и извън „ханските“ владения, него това не го
интересува, защото тези българи не са управлявани от „ханове“. За тази
„наука“ русите дадоха на Златарски титлата почетен доктор, а неговите
съпартизани го обявиха за велик учен. Ако бе написана историята на
българския народ, а не биографиите на разни „ханове“, съдбата на
българското племе щеше да бъде друга. Съседите на България щяха да
разберат, че извън техните граници няма безстопанствен имот; щяха да се
разберат с българите и кръвопролитните войни щяха да се избегнат. Русия
щеше да заеме друго становище спрямо България. Но когато Русия видя, че
онези, които трябваше да пазят България, работят в интерес на самата
Русия и против България, тя се самозабрави и си помисли, че ще осъществи
напълно своите желания. Русия искаше да владее Одрин с Южна Тракия и
понеже подпредседателят на Славянското дружество В. Златарски бе доказал
„научно“, че Одрин и Южна Тракия никога не са били български, тя си
помисли, че плячката сега й е сигурна. Когато обаче българите нахлуха в
Тракия и завзеха Одрин, пък и остана Тракия, тогава русите, които бяха
изпратили свои хора даже и на фронта да кажат на българите, че напразно
си хабят силите, им казаха: „Вие заемате земята, която ние искаме за
нас, ние ще ви покажем, че ще изгубите не само Тракия и Македония, но и
част от свободна България.“ Това стана. Нечувано нещастие сполетя
българския народ. Дотам се стигна, когато се поставят чужди интереси над
българските.
"Прочее има история, има народ; няма история, няма народ."
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Старо Търново ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар