СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Фердинанд гони първите археолози

След Освобождението почти целият интелектуален елит на България живее в Търново - все пак до последно обществените очаквания са били градът да бъде възстановен като столица.  Жадни за исторически знания, българските учени и интелектуалци решават нагледно да изровят тайните на своите предци - средновековните столичани. Главен инициатор и проучвател на Царевец става племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон. С кирки и лопати д-р Берон и сподвижниците му се качват на върха на хълма. Освен че поставят началото на първите разкопки у нас, дейността им е успешна и скоро те потвърждават градските истории и народните предания.
След като разкрили останките от патриаршеския комплекс, археолозите, предвождани от д-р Васил Берон, били изгонени от цар Фердинанд. Към края на миналия век интерес към търновските старини проявил и друг чешки учен — Карел Шкорпил. За първи път той посетил Търново през 1886г., след което учителствувал в града от 1891 до 1894г. През 1893г. той дал рапорт до княз Фердинанд, в който описал състоянието на търновските старини. Към рапорта били приложени 37 таблици със снимки, скици и рисунки и проект за разкопки. Във връзка с предложението за разкопки Шкорпил изработил нов, по-пълен план на старинното Търново, който по-късно допълнил и обнародвал през 1910г. в кн. I на Известията на Българското археологическо дружество в София под заглавие «План на старата българска столица В. Търново». Оттогава са изминали повече от 70 години, но този план и до днес се използува от всички изследователи на старата ни столица... На основата на направения от Шкорпил рапорт през 1900г. княз Фердинанд поверил разкопаването на търновските старини на французина Жорж Сьор, специалист по антична археология. Разкопките продължили и през 1901г. обхванали Трапезица и най-високата част на Царевец, наричана Чантепе. На Трапезица били разчистени основите на още 14 църкви, а на Царевец — основите на патриаршеската църква. Северно от нея открили много гробове от некропола на джамията, а под тях попаднали на отделни зидове, принадлежащи вероятно на постройките на царския дворец. За тия разкопки бегло споменават К. Шкорпил, инж. П. Абаджиев, който заедно с Р. Михайлов направил архитектурно заснемане на разкритите обекти, и авторите на «Пътеводител на град Велико Търново и околността му». От запазените архивни документи се вижда, че разкопките се извършвали тайно и до тях не се допускали нито тогавашните български учени, нито търновските граждани. Документацията на разкопките била отнесена във Франция, поради което и до днес резултатите от тия проучвания остават неизвестни за българската археологическа наука. От Търново били изнесени и много от находките, които според рапорта на тогавашния полицейски управител били «гордостта на България от старо време». За методиката на извършените разкопки Б. Дякович свидетелствува: «Разкопките не се вършат по известен план, ами са разпръснати на цели километри. . . Мене ми се случи за първи път да видя подобни безразборни разкопки, та затова изнесох впечатление, че тук се работи с чисто спекулативна цел, че не се разкопава по известна система, както това става например в Италия и Гърция, ами се разравят само най-важните места, за да се извлекат най-важните неща, а останалите да се захвърлят завинаги.» За тия разкопки видният византинист и директор на Руския археологически институт в Константинопол — Ф. И. Успенски, отбелязва следното: «Общото впечатление е такова, че се е преследвала целта за търсене на някакви предмети. Щом като надеждата за разкопки не се оправдавала, оставяли са разкритото място и са преминавали към друго. . . Трябва от душа да съжаляваме, че търновските старини не са вече под земята, гдето биха били на съхранение и гдето биха могли да очакват по-щастливо разкриване.»
Слух се пуснало между търновци, че са изкопани златни накити, сребърни съдове ,кръстове с брилянти и рубини, ценни старобългарски и византийски златни монети, и дори корона! Г-н Добруски, директор на Народния музей, по поръка на министъра на просветата - Вачов настоявал да посети разкопките, но не бил допуснат. Скоро след това бил уволнен! Няколко сандъци с намерените "неща" от разкопките били пратени в София. Преди години, в Лондон наследниците на починалия Фердинандов брат дават за продажба в акционерската къща " Sotheby's редки византийски и старобългарски български златни монети.. 
С активно българско участие разкопките продължават от 1905г., когато изследователят Моско Москов възобновява Търновското археологическо дружество. Дружеството си поставило за главна задача да популяризира столичния Търновград и неговите паметници чрез беседи, лекции, излети и укрепване на организационното му състояние. 
Източници: книгата "Царствуващият град Търнов"- 16 стр. История на проучванията на Златка Генова

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар