Първият автомобил в България е внесен точно на Великден през 1896 г. от чеха Август Шедеви и е с парен двигател, дървени колела и плътни бандажни гуми. През 1902 г. Министерството на войната поръчва първият в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който също както и автомобилът на Шедеви е изработен от компанията De Dion Bouton.
Д-р Сава Русев в спомените си пише, че първият частен автомобил в Търново бил на Янко Шопов, притежател на най-реномирания по това време хотел „Борис I“. Съпругата му Хермина, която е австрийка съдейства от Виена да се достави марка «Форд», с бандажни гуми, това се случва 1911 - 12 година.
"Ръчната му спирачка и скоростният лост бяха вън от купето. Имаше брезент само отгоре, а отстрани бе открит. След време го купи Здравко Стоенчев и го ремонтираше непрекъснато. Беше ли в изправност, нещо, което рядко се случваше, бай Здравко събираше махленските деца и отиваше да го мие на Качица. Скоростта бе такава, че по нанагорнището децата я изпреварвахме. Возенето на автомобил тогава бе голямо събитие и след това обсъждахме с другарчетата си по цяла седмица."
Във фонда на Регионален исторически музей е запазена уникална снимка, запечатала момента на посрещането на това специално возило. Зад волана е собственикът Янко Шопов, а до него - съпругата му Хермина, заобиколени от момичета в национални костюми. Няколко граждани дори са добили куража да се качат на модерното возило. То било истинска атракция за старата столица, а когато вървяло из стръмните улици на града, рояци с деца го съпровождали.
През 1925г. в съседния град Горна Оряховица бил открит Българският мострен панаир, който е изключително събитие за страната и региона. Колкото и невероятно да звучи, световноизвестният автомобилен концерн „Форд“ изпратил представители за участие в това търговско изложение. Още в първото му издание участвали 124 фирми, 18 от тях чуждестранни и сред тях били също представители на автомобилните компании „Фиат“, „Круп“ и „Сименс“.
За това, че великотърновци са имали голям интерес към автомобилите, говори фактът, че още през 1929г. в града е открит клон на Международното акционерно автомобилно дружество „Стрела“ - София, което било генерален представител на България, както и на всеизвестната автомобилна марка „Шевролет“, производство на мощната американска фабрика „Дженерал мотърс“. Дружество „Стрела“ било едно от първите в България за продажба на автомобили, ползващо се с международна известност. Представената от него марка „Шевролет“ е най-добре пласираната в България американска машина, притежаваща всички качества на една модерна кола, със здрава каросерия, мощен мотор, икономична на бензин и масло; и най-вече пригодена съвършено добре за нашите пътища.
Малко известен е фактът, че най-големият вносител на реномираните френските марки коли „Пежо“, „Рено“ и „Ситроен“ в България - парижкият фабрикант на автомобили Жан Жансен, е великотърновски зет. Той е съпруг на Дора Кинтиигева от известния великотърновски род Хаджипенчеви. Нейна майка е Живка д-р Стефан Пенчева, която след завършване на колежа „Нотр Дам дьо Сион“ в Букурещ се омъжва за електроинженера Борис Кинтишев (бащата на Дора Жансен).
От страниците на общински вестник „Велико Търново“ научаваме, че е сключен договор между Общината и фирма „Форд“ за доставяне на автомобилна пожарна помпа-миячка и поливачка, по силата на който най-късно до 18 октомври 1935 г. тя ще бъде предадена на Общината. Доставката възлиза на обща сума 572 000 лв., която ще бъде изплатена в продължение на три години от сумите на специалния фонд „Пожарно дело“ при Общината. И действително в началото на 1936г. великотърновската пожарна команда е модернизирана. Тя е снабдена с мощна автомобилна пожарна кола - гордост за града. Доставката е от дружество „Комерциум“, автомобилно представителство за България, и е система „Форд“. Резервоарът й само за три минути се пълни с 2750л вода. Колата е с дължина 6,30м и ширина 2,10м. Направена е по специална поръчка, за да може да обслужва по криволичещите и стръмни улици на старата столица. За да се констатира нейната изправност, била свикана компетентна комисия, която след дълги изпробвания вътре и извън града категорично доказва изправността на новата машина. Но освен за пожарникарски нужди, новата кола имала още една функция - служела и за поливачка на улиците. Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45м водна струя. Така превръщала Велико Търново в един много хигиеничен град, снабден със супермодерна поливачка.
В края на 1938г. в старата столица се зародила идеята за създаване на градска автобусна служба. На 1 септември 1939г. се открива първата автобусна линия. Започва да се движи нова 25-местна автобусна кола „Ханза Лойд“ (внос от Германия) по маршрут гара Трапезица - чешмата „Качица“. Тя била собственост на дружество „Царевец“, чиито капитали били притежание на търновските граждани. Времетраенето на движението било от 6,30 сутрин до 21,47 часа вечер с общо 28 обиколки при стриктно спазено разписание.
Великотърновската главна улица преди десетилетия имала честта дори да притежава магазин, зад чиято лъскава витрина винаги стоял последният модел американски автомобил „Форд“.
Източници: книгите "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Д-р Сава Русев, "Споменъ за Търново"- Катя Митова -Ганева
"Ръчната му спирачка и скоростният лост бяха вън от купето. Имаше брезент само отгоре, а отстрани бе открит. След време го купи Здравко Стоенчев и го ремонтираше непрекъснато. Беше ли в изправност, нещо, което рядко се случваше, бай Здравко събираше махленските деца и отиваше да го мие на Качица. Скоростта бе такава, че по нанагорнището децата я изпреварвахме. Возенето на автомобил тогава бе голямо събитие и след това обсъждахме с другарчетата си по цяла седмица."
През 1925г. в съседния град Горна Оряховица бил открит Българският мострен панаир, който е изключително събитие за страната и региона. Колкото и невероятно да звучи, световноизвестният автомобилен концерн „Форд“ изпратил представители за участие в това търговско изложение. Още в първото му издание участвали 124 фирми, 18 от тях чуждестранни и сред тях били също представители на автомобилните компании „Фиат“, „Круп“ и „Сименс“.
 |
| Празнуване на Св. Спас, покровител на шофьорите, някъде през 30-те години, снимка из семейния архив на сем. Костови |
 |
| Спасовден - празник на шофьорите. Снимка: Красимира Василева |
От страниците на общински вестник „Велико Търново“ научаваме, че е сключен договор между Общината и фирма „Форд“ за доставяне на автомобилна пожарна помпа-миячка и поливачка, по силата на който най-късно до 18 октомври 1935 г. тя ще бъде предадена на Общината. Доставката възлиза на обща сума 572 000 лв., която ще бъде изплатена в продължение на три години от сумите на специалния фонд „Пожарно дело“ при Общината. И действително в началото на 1936г. великотърновската пожарна команда е модернизирана. Тя е снабдена с мощна автомобилна пожарна кола - гордост за града. Доставката е от дружество „Комерциум“, автомобилно представителство за България, и е система „Форд“. Резервоарът й само за три минути се пълни с 2750л вода. Колата е с дължина 6,30м и ширина 2,10м. Направена е по специална поръчка, за да може да обслужва по криволичещите и стръмни улици на старата столица. За да се констатира нейната изправност, била свикана компетентна комисия, която след дълги изпробвания вътре и извън града категорично доказва изправността на новата машина. Но освен за пожарникарски нужди, новата кола имала още една функция - служела и за поливачка на улиците. Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45м водна струя. Така превръщала Велико Търново в един много хигиеничен град, снабден със супермодерна поливачка.
В края на 1938г. в старата столица се зародила идеята за създаване на градска автобусна служба. На 1 септември 1939г. се открива първата автобусна линия. Започва да се движи нова 25-местна автобусна кола „Ханза Лойд“ (внос от Германия) по маршрут гара Трапезица - чешмата „Качица“. Тя била собственост на дружество „Царевец“, чиито капитали били притежание на търновските граждани. Времетраенето на движението било от 6,30 сутрин до 21,47 часа вечер с общо 28 обиколки при стриктно спазено разписание.
Великотърновската главна улица преди десетилетия имала честта дори да притежава магазин, зад чиято лъскава витрина винаги стоял последният модел американски автомобил „Форд“.
 |
| Колата на дядо ми, една от първите десет в града... из семейния архив на сем. Костови |
Няма коментари:
Публикуване на коментар