ПЪРВИТЕ АВТОМОБИЛИ В СТАРО ТЪРНОВО

Първият автомобил  в България е внесен точно на Великден през 1896 г. от чеха Август Шедеви и е с парен двигател, дървени колела и плътни бандажни гуми. През 1902 г. Министерството на войната поръчва първият в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който също както и автомобилът на Шедеви е изработен от компанията De Dion Bouton.

Д-р Сава Русев в спомените си пише, че първият частен автомобил в Търново бил на Янко Шопов, притежател на най-реномирания по това време хотел „Борис I“. Съпругата му Хермина, която е австрийка съдейства от Виена да се достави марка «Форд», с бандажни гуми, това се случва 1911 - 12 година.
"Ръчната му спирачка и скоростният лост бяха вън от купето. Имаше брезент само отгоре, а отстрани бе открит. След време го купи Здравко Стоенчев и го ремонтираше непрекъснато. Беше ли в изправност, нещо, което рядко се случваше, бай Здравко събираше махленските деца и отиваше да го мие на Качица. Скоростта бе такава, че по нанагорнището децата го изпреварвахме. Возенето на автомобил тогава бе голямо събитие и след това обсъждахме с другарчетата си по цяла седмица."

Във фонда на Регионален исторически музей е запазена уникална снимка, запечатала момента на посрещането на това специално возило. Зад волана е собственикът Янко Шопов, а до него - съпругата му Хермина, заобиколени от момичета в национални костюми. Няколко граждани дори са добили куража да се качат на модерното возило. То било истинска атракция за старата столица, а когато вървяло из стръмните улици на града, рояци с деца го съпровождали.
През 1925 г. в съседния град Горна Оряховица бил открит Българският мострен панаир, който е изключително събитие за страната и региона. Колкото и невероятно да звучи, световноизвестният автомобилен концерн „Форд“ изпратил представители за участие в това търговско изложение. Още в първото му издание участвали 124 фирми, 18 от тях чуждестранни и сред тях били също представители на автомобилните компании „Фиат“, „Круп“ и „Сименс“.

Празнуване на Св. Спас, покровител на шофьорите, някъде през 30-те години, снимка из семейния архив на сем. Костови

 

Затова, че търновци са имали голям интерес към автомобилите, говори фактът, че още през 1929 г. в града е открит клон на Международното акционерно автомобилно дружество „Стрела“ - София, което било генерален представител на България, както и на всеизвестната автомобилна марка „Шевролет“, производство на мощната американска фабрика „Дженерал мотърс“. Дружество „Стрела“ било едно от първите в България за продажба на автомобили, ползващо се с международна известност. Представената от него марка „Шевролет“ е най-добре пласираната в България американска машина, притежаваща всички качества на една модерна кола, със здрава каросерия, мощен мотор, икономична на бензин и масло; и най-вече пригодена съвършено добре за нашите пътища.

Малко известен е фактът, че най-големият вносител на реномираните френските марки коли „Пежо“, „Рено“ и „Ситроен“ в България - парижкият фабрикант на автомобили Жан Жансен, е великотърновски зет. Той е съпруг на Дора Кинтиигева от известния великотърновски род Хаджипенчеви. Нейна майка е Живка д-р Стефан Пенчева, която след завършване на колежа „Нотр Дам дьо Сион“ в Букурещ се омъжва за електроинженера Борис Кинтишев (бащата на Дора Жансен).

Спасовден - празник на шофьорите. 
Снимка: Красимира Василева

От страниците на общински вестник „Велико Търново“ научаваме, че е сключен договор между Общината и фирма „Форд“ за доставяне на автомобилна пожарна помпа-миячка и поливачка, по силата на който най-късно до 18 октомври 1935 г. тя ще бъде предадена на Общината. Доставката възлиза на обща сума 572 000 лв., която ще бъде изплатена в продължение на три години от сумите на специалния фонд „Пожарно дело“ при Общината. И действително в началото на 1936г. великотърновската пожарна команда е модернизирана. Тя е снабдена с мощна автомобилна пожарна кола - гордост за града. Доставката е от дружество „Комерциум“, автомобилно представителство за България, и е система „Форд“. Резервоарът ѝ само за три минути се пълни с 2750 л вода. Колата е с дължина 6,30м и ширина 2,10м. Направена е по специална поръчка, за да може да обслужва по криволичещите и стръмни улици на старата столица. За да се констатира нейната изправност, била свикана компетентна комисия, която след дълги изпробвания вътре и извън града категорично доказва изправността на новата машина. Но освен за пожарникарски нужди, новата кола имала още една функция - служела и за поливачка на улиците. Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45м водна струя. Така превръщала Велико Търново в един много хигиеничен град, снабден със супермодерна поливачка.
В края на 1938 г. в старата столица се зародила идеята за създаване на градска автобусна служба. На 1 септември 1939 г. се открива първата автобусна линия. Започва да се движи нова 25-местна автобусна кола „Ханза Лойд“ (внос от Германия) по маршрут гара Трапезица - чешмата „Качица“. Тя била собственост на дружество „Царевец“, чиито капитали били притежание на търновските граждани. Времетраенето на движението било от 6,30 сутрин до 21,47 часа вечер с общо 28 обиколки при стриктно спазено разписание.
Великотърновската главна улица преди десетилетия имала честта дори да притежава магазин, зад чиято лъскава витрина винаги стоял последният модел американски автомобил „Форд“.

Колата на дядо ми, една от първите десет в града...
  из семейния архив на сем. Костови

Търновските зевзеци казвали: "Който има Форд да е горд, а който има Фиат да го е яд." 😉 

 

Източници: книгите "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Д-р Сава Русев, "Споменъ за Търново"- Катя Митова -Ганева

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ