Хотел"Цар Борис III"

Построен е от известния майстор Стоян, бащата на бележития търновец Цаньо Герганов. Собственици на сградата са били братята Панайот и Янко Шопови. В спомените на майстора е записано: “С настъпването на строителния сезон през 1894 година започна се строежът на нов дюген и къща на братя Шопови на ул. “Дервенто” (днес “Опълченска”) в Търново”.   От 1980г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата. След завършването на зданието единият от братята (Панайот) почива. Янко Шопов бил известен с бохемския си нрав, почти пропил имуществото и заедно с наследниците на брат си продали хотела на “касапина” Станю Събев от Търново. Той от своя страна го продал през 1919 година срещу 140 000 лева на Стефан Мерджанов. С новия собственик започва нова ера в историята на този забележителен хотел, носещ първоначално името “Борис”, а по-късно – “Цар Борис III” . Тази внушителна за времето си сграда е по проект на майстор Стоян и носи датата 20 септември 1894 година. Планът е заверен от тогавашния градски инженер Егер и от окръжния инспектор Биласки на 6 октомври 1894 година.

При първоначалния си вид сградата е откъм река Янтра на три етажа, а от към улицата – на два. Дяланият камък, каменните колони и сводът, двата красиви балкона я правят интересна в архитектурно отношение сграда и до днес. По запазените сведения от 1903 година е доказан много добрият доход на хотела и ресторанта. В хотела са отсядали италианци и белгийци, които са били ангажирани в строежа на железопътната линия Русе – Велико Търново, завършена и открита в края на 1900 година. Доброто материално положение довело до разширение на сградата. Изграден е нов мансарден етаж, а покривът е облицован с неизвестната до тогава специална поцинкована ламарина. Предприемчивият Стефан Мерджанов прави още едно подобрение – изгражда прочутата просторна тераса откъм реката с изглед към вълшебната гледка към старинните Царевец и Трапезица. През 1938 година се прави допълнително железобетонно укрепление. С основание Мерджана се определя като основоположнищк на хотелиерството и ресторантьорството в Търново. В хотела работели 27-28 души – готвачи, сервитьори, камериерки за 40-те легла в хотела. Царяла безупречна хигиена и ред. Месото и основните продукти с голяма прецизност избирал и купувал само собственикът. В него на два пъти е посрещан маршал Толбухин, четем в “Споменъ за Търново”. Хотелът имал невероятна охрана. Из цялата сграда се кръстосвали кабели, на всеки ъгъл имало часовой, достъпът бил крайно ограничен. Ресторантът на хотел “Борис III” винаги разполагал с чудесно меню – постно и месно, прясно, изискано приготвено, затова никога не се оплаквал от липса на клиенти. Най-привлекателно било там на Нова година и на сватби. За доброто настроение свирел оркестър “Лира”. Оркестрантите имали специална униформа и свирели на закупените от Мерджанов саксофон, цигулка, ударни инструменти, чело и пиано. В репертоара била лежерна музика, изпълнявали и поръчки на клиентите. На Нова година, преди да “удари дванадесетият час”, се сервирали прочутите палачинки фламбе. Приготвяли се от дебел слой разбити яйца, пълни с домашно вишнево сладко. Загасвало се осветлението, черупки, пълни с ром, се запалвали и така се сервирал “патентованият” сладкиш фламбе заедно с шампанско. Американският пътешественик Феликс Кох през 1907г. публикува пътепис в списание „National Geographic” за старата българска столица, озаглавен „Търново – градът на висящите градини". В него за хотела пише: "Заобиколихме хълма - едното от двете стръмни възвишения, на които се издига Търново - и спряхме при Борис, търновския „Уолдорф-Астория"."

В пътеводителя на В. Търново от 1907г.  братя Шопови публикуват следната реклама на хотела: „Чудесно разположен в центъра на града (на главната улица към шосето Търново - Русе), с отворени над река Янтра балкони, от гдето има приятен от исторически интерес изглед, към единствените старини и околности на старата българска столица - Трапезица, Хисар (Чан - Тепе), Икак канара, Просечената скала и др., селото Арбанаси с двата девически манастира при него и железопътната линия до тунела Княз Борис”.

При голямото земетресение през 1913г. сградата е оцеляла, за да се превърне сега в съборетина. Обявена е за паметник на културата през 1980г. И в нея е имало живот до 1987-88г., последно е била младежки дом.

Хотел "Цар Борис III" през 1967 г. Из фотографския архив на Панайот Бърнев, източник- https://visualarchive.bg, дарител е неговата дъщеря Милена Николова.

През 2013г. тексаският милионер Едмънд Бек купи след хана "Хаджи Николи" втора уникална сграда във Велико Търново-хотела "Цар Борис III" с намерение да го превърне в четиризвезден хотел. Г-н Едмънд Бек обеща за 4 години да възстанови хотела. Вече няколко години проектите за пълната реставрация се съгласуват в Института за недвижимо културно наследство, а преди това е извършено укрепване на покрива от новите собственици. Дано не стане късно, докато се чака тромавата държавна машина да се задейства... Търновци, с нетърпение очакваме възстановяването на тази забележителна сграда. Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907 г., книгата "Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева,  http://www.dnesbg.com

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ