Фамилията х. Пенчеви

Старият “неизвестен“ за широката аудитория търновски майстор х. Пенчо Стоянов е родоначалник на цяла плеада интелигентни и проспериращи потомци и дава в служба на българското общество повече от 30 специалисти лекари и фармацевти. Фамилията х. Пенчеви водят началото си от търновското село Присово, където според фамилните спомени към 1760г. живее имотният селянин Пеню. Основното му препитание е скотовъдството. През 1789г. му се ражда син- Станю Пенев, който продължава селскостопанската дейност на баща си. През 1807г. се жени за Рада от дряновското село Тюркинча. Две години след сватбата им се ражда син, когото кръщават на името на дядото Пенчо. Скоро обаче избухва чумна епидемия и Станю е покосен от болестта. Рада и малкият Пенчо оживяват. През 1813г. Рада се жени повторно за търновеца Стоян и имат още няколко деца. Пенчо е на три години и няма спомен за баща си, приема фамилията на своя осиновител и наставник. През пролетта на 1837г. в Търново отново пламва чумна епидемия, която продължава няколко месеца, чак до есента на същата година, когато по Димитровден пада обилен сняг и тя постепенно затихва. За да се предпази от опасната болест, местното население масово напуска града. Рада, Стоян и децата, надявайки се, че нещастието няма да ги застигне, безрасъдно остават. Оцеляват само Рада и дъщеря ѝ Кичка. През пролетта на 1837г. поради чумата заедно с двама свои помощници, вероятно калфи Пенчо отива да работи в с. Тюркинча, при роднините на своята майка. Така той също се спасява от чумната епидемия. Вече 30 годишен, майстор кюркчия /кожухар/, Пенчо Стоянов става глава на семейството. Остава за поколенията личен бележник, търговски тефтер от 1832г. От него узнаваме, че той последователно чиракува при търновските майстори кюркчии Никола Кьосето и братята Кънчо и Тодор Семерджиолу, когато през 1832г., по Димитровден преминал успешно всички степени на занаята, става правоспособен майстор и се отделя като самостоятелен кожухар. През 1840г. Пенчо Стоянов се жени за Зафири Петрова и по Великден 1843г. заминава със семейството си за Божи гроб. На 11 юни 1843г. се завръщат, а в тефтера е записано:“ Додох от Божи гроб живо здраво, каквото молих Бога всичко се доби, сторихме дето всякой не може“. През следващата 1844г. на Никулден се ражда първият му син - Никола. От 1845-1848г., станал вече хаджия, Пенчо Стоянов работи сам, държи самостоятелна одая, има калфи и чираци и се стреми да увеличи своя капитал. През 1847г. се ражда и вторият му син - Стефан. Всички лични събития, както и движението на приходите и разходите от търговската дейност, се отразяват надлежно в кожения тефтер. През 1852г. се ражда и третото дете, кръщават го Йордан. В следващите години, към края на 1857г., х. Пенчо Стоянов притежава сериозната сума от 68 000 гроша, доста голям капитал. В този период се раждат и другите три деца на семейството, през 1855г. - дъщерята Мария, през 1857г. - четвъртият син Петър, а през 1860г. петият син Христо. Започнатото през 1857г. строителство на нова къща поглъща много средства и завършва чак през 1863г. Двама от синовете му стават известни и бележити със своята дейност търновци. Д-р Стефан х. Пенчев, който спасява града ни от холера. Той е организаторът на първата окръжна медицинска служба, обединяваща градове и села на тогавашния Търновски окръг. Един от основателите на Търновската болница. Йордан х. Пенчев - аптекар, виден фармацевт, открил четвъртата аптека в Търново. Той е активен участник в обществено-политическия живот на страната и в града. Интересно е да се знае, че се включва активно в подготовката на първия конгрес на аптекарите и е негов председател. През 1908 година е назначен за член на аптечната комисия при Върховния медицински съвет и заема тази длъжност до април 1921 година. Йордан х. Пенчев притежава аптека и в София, занимава се с научна дейност, основава фонд за даровити аптечни работници. След смъртта му през 1939 година аптеката му се помещава в къщата на художника Димитър Багрилов, където сега се намира Туристическият дом. При него се учи на аптекарския занаят известният Д-р Марин Русев, лекувал по-късно Фердинанд I и Борис III, основател на санитарното дело у нас, както и на Дружеството за борба против туберколозата. Авторът на бележника хаджи Пенчо Стоянов, немощен и парализиран от сполетелия го през 1875г. удар, дочаква Освобождението и вероятно около 1889-1890г. умира с чувство за изпълнен дълг. 

Из книгата "Търновският майстор и неговата хроника" на Иван Марков Със съдействието на г-жа Живка Иванова, потомка на рода х. Пенчеви.

Прочетете за първите аптеки в България

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА  

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ