Словото и перото са неразривно свързани в художествения свят на Илия Бешков. Журналист и публицист от най-висока класа, Илия Бешков оставя блестящи образци не само в карикатурата, но и в сферата на философско-есеистичната и морализаторската проза. Незабравимият Илия Бешков неведнъж е посещавал Търново. Сред неговите приятели има доста търновци, един от тях е и моят дядо- Иван Костов /Малината/. Рисувал е от терасата на нашата къща, а в семейната ни библиотека пазим два негови сборника с карикатури, с посвещения от самия него.
Негови съвременници казват, че той обичал Търново и казвал: "Търново е единственият град, пред който заставам със свалена шапка. . Единственият град, който не е хоризонтален, а вертикален. Къщите му не са наредени една до друга, а една над друга — сякаш са се покатерили на раменете си, за да видят по-далече или за да бъдат по-близо до Бога.
В Търново човек не ходи, а се изкачва или слиза. Там улиците са стълби, а небето е покрив на всички къщи наведнъж. Янтра не тече покрай града, тя го е прегърнала, тя го е изваяла. Тя е неговото огледало, в което той се оглежда вече хиляда години, за да види дали не е остарял, дали не се е разрушил. Но Търново не може да остарее, защото е град на духа.
В този град земята е вертикална стена, върху която българинът е изрисувал своята история с камък и дърво. Там всяка къща е амвон, от който се проповядва миналото. Човек, стъпил в Търново, става по-висок — не защото е на баира, а защото историята го повдига на ръце. Царевец и Трапезица не са развалини — те са скелетът на българската държавност, който все още държи тялото ни изправено.“
Още негови мисли:
„Свободата иде по пътя на истината“ - слова, изписани от художника Илия Бешков (1901-1958) на последната страница (15 август 1951 г.) в т. нар. Черна тетрадка. Те изразяват скелета на неговата творческа и духовна същност. Илия Бешков, талант, гениалност, но магията да изобразиш неизобразимото, да изразиш неизразимото е рядкост. Обяснението откриваме в самата „Черна тетрадка“:
„Чудно нещо са мисленето, писането и изобразяването - равни са по сила и обем на Вселената. И все пак, всичко написано и изречено досега е само откъсналите се и паднали метеори. Огромната, безкрайна стройна цялост Бог крие за Себе си и своя Син. Нищо по-хубаво от това, да им станем приятели.“ (май 1950 г.) Кой може да спре „метеорите“? Бешковото слово се издава и големите тиражи (20 000) се разграбват. Първо издание 1965, второ - 1973... после в 1981 - друго... и т.н. Дневникът обхваща кратък период от време - май 1950 г. до 15 август 1951 г. Кратък, но значим. В "Черната тетрадка" присъства Илия Бешков - свободният човек. Насладете се на неговите мисли: Ноември 1950 г.
Шест години изминаха и всеки ден е година. Случиха се с мен хиляди неща. Видях безкрайно много неща, които съставляват пълната истина на това време. Но те не могат да се изразяват и запишат. И най-дребното и незначително събитие, и най-едрото и важното са еднакво лишени от смисъл. Словото отказва да ги приеме, то се пази от тях като от лоша храна. Наистина, невъзможно е да изразиш каквото и да е от това време, без да поквариш и опустошиш самото слово. Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ и дълбоко във веществения мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование, те живеят само по инстинкт, залагат живота на всекиго, дори на близките си. Лишени завинаги от всичко свое, те са станали хищни към всичко чуждо. И понеже никой не може да помогне никому с нищо, хората са станали абсолютно ненужни и чужди един другиму, всеки мрази другия поради страха си от него. Животът е някак си пълен, хората се женят, макар и по особени начини и съображения, децата се раждат и ги регистрират, мъртвите изчезват тайно, с изключение на видни първенци, пред които поклонението е задължително. Какво става с мен - бдя непрекъснато и тъгувам, жал ми е за всичко и за всички, за гонените и за тези, които ги гонят. Колко сълзи са изплакани пред мен и колко хулни думи съм чул!
Изтощиха ме неотменимите страдания на хората, мрачната радост на мъчителите. В тези безкрайни дни без капка радост, без топъл лъч си ме оставил, Господи. Само мрачините и греховете ми са се сгъстили в душата ми. И кой ще разпръсне този мрак, освен Твоя поглед? Всичко е в Теб, Господи, и ти ми отреждаш справедливост, а аз жадувам за твоята милост.
Шест години изминаха и всеки ден е година. Случиха се с мен хиляди неща. Видях безкрайно много неща, които съставляват пълната истина на това време. Но те не могат да се изразяват и запишат. И най-дребното и незначително събитие, и най-едрото и важното са еднакво лишени от смисъл. Словото отказва да ги приеме, то се пази от тях като от лоша храна. Наистина, невъзможно е да изразиш каквото и да е от това време, без да поквариш и опустошиш самото слово. Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ и дълбоко във веществения мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование, те живеят само по инстинкт, залагат живота на всекиго, дори на близките си. Лишени завинаги от всичко свое, те са станали хищни към всичко чуждо. И понеже никой не може да помогне никому с нищо, хората са станали абсолютно ненужни и чужди един другиму, всеки мрази другия поради страха си от него. Животът е някак си пълен, хората се женят, макар и по особени начини и съображения, децата се раждат и ги регистрират, мъртвите изчезват тайно, с изключение на видни първенци, пред които поклонението е задължително. Какво става с мен - бдя непрекъснато и тъгувам, жал ми е за всичко и за всички, за гонените и за тези, които ги гонят. Колко сълзи са изплакани пред мен и колко хулни думи съм чул!
Изтощиха ме неотменимите страдания на хората, мрачната радост на мъчителите. В тези безкрайни дни без капка радост, без топъл лъч си ме оставил, Господи. Само мрачините и греховете ми са се сгъстили в душата ми. И кой ще разпръсне този мрак, освен Твоя поглед? Всичко е в Теб, Господи, и ти ми отреждаш справедливост, а аз жадувам за твоята милост.
....
Личността със свободна мисъл е доброволен роб на културата, за да не стане никога принудителен роб на насилника и сатрапа. „Игото ми е сладко и бремето ми леко" (Евангелието). А каква е съдбата на хората и народите извън цивилизацията? Безспорно, тежка. Те трябва да я догонят, да се влеят в нея или да я унищожат. Но нито едното, нито другото е възможно, остава само непрестанният опит за едното и за другото. И с тези непрекъснати кървави опити е пълна историята. Цивилизацията е винаги нападана преди богатствата и благоденствието ѝ, които са използвани за пропаганда срещу хилядите ѝ слабости и грешки (естествени и неизбежни за един свободно развиващ се свят). И тя е била винаги в отбрана, а икономически и духовно я владяла народите извън нея и не е респектирала тяхната свобода, защото свобода според речника на цивилизацията не съществува в тези народи. И тя смята тези народи не за свои роби, а за хора с робско състояние. И е убедена, че когато тя ги владее и (gouverner) управлява, им дарява свобода, защото ги поставя в допир със себе си. Естествено, това съвсем не изглежда така от страна на тези народи. И освен бедността и лишенията, тези народи изпитват обидата, срама и най-после ожесточението срещу тази доминация и започват освободителните войни, действия, ходове, идеи, оспорване на права, на постижения в областта на културата, науката, философията; започват самохвалства, заплахи, фалшификации на фактите и историята. Реалната истина е изоставена като недостатъчна, неудобна и вражеска. Лъжата добива огромна цена. Всяка дума добива още едно, и то противоположно значение. И двубоят настава. А какво друго означава това, освен потвърждение на истината, че народите извън цивилизацията нямат и не могат да имат дял в нея? Ще воюва ли цивилизацията срещу тези нападения или ще се отбранява? Естествено, само ще се отбранява, защото тя няма какво да търси и да получава от тях. В какво се състои победата на цивилизацията? - Само в успешната отбрана. Опасна ли е конкуренцията на тези народи за цивилизацията? Всички варвари са нанасяли удари само с плененото оръжие, само със заграбеното и откраднатото. Но как може един човек, който взема заем от банка, да унищожи с този заем банката? Цивилизацията воюва помежду си, и то основателно, за да бъде центърът на капитала и културата тук или там, но спрямо народите извън нея тя взема само превантивни мерки, провежда наказателни експедиции, икономически натиск и културно проникване. Тя е убедена в това свое надмощие, затова не може и не отнема свободата на словото и печата. Тя търси свободен достъп до ухото и окото на човека, за да нанесе само по този начин победата. Каква е задачата на нейния противник? Да запуши и затвори ухото и окото на човека.
Справедлива и чиста ли е в морално и нравствено отношение цивилизацията, не съдържа ли в себе си всички пороци от обществен и личен характер, въобще има ли зло, което да ѝ липсва? Всичко това е вярно. Но цивилизацията се състои от хора, свободно и доброволно избрали нейния път и свободно и доброволно задължили се да я осъществяват и бранят. Това е същината ѝ и силата ѝ.
В тази самоограничаваща се свобода се намира регулаторът на живота ѝ, който представя с абсолютна сигурност спирането на машината или пукването на казана. Тя има своя "еsprit" и своята "mesure" и това не са членове или параграфи от основния или наказателния закон, за да бъдат нарушавани, а са същина и климат (дух и мярка - непреводими!), мярка за творческата проява, сеизмограф на духа, усет за потребното. Там е позволено всичко, но остава само добре направеното. Там човекът се шегува, за да изрече сериозната истина, а ние ставаме сериозни, за да изречем и извършим глупостта. Там хората са годни, затова работят, а ние работим, за да станем годни. Там търгуват, без да лъжат, а ние лъжем, без да търгуваме.
Но нима аз утвърждавам с тези думи капитала и неговото господство, буржоазията във всичките ѝ прояви? Не буржоата и капиталистът носят в себе си греха и порока на разложението и от тях боледува цивилизацията, но тя е нещо много по-голямо, обширно и могъщо, за да погине от тези пороци и от още много други, или пък, за да дойде отречена и осъдена заради тях. Няма „здрав" и „непорочен“ човек, но умира и получава пълна смърт само този, който хули Светия дух. Цивилизацията е огорчила и оскърбила Бога, но не Го е похулила и отрекла. Те започнаха своя ден с Бога и докато не се отрече от Него, нейният ден няма да се свърши. Това обяснение е ненаучно, но е лесно проверимо на практика и от опита. От „ненужната и ненаучна вяра в Бога“ имаме в резултат безспорни научни и реални дела: църковната архитектура, всички стилове, цялата живопис, литература и музика, отношенията между хората като отражение на отношението към Бога и оттук всички прояви на хората - обреди, търговия, индустрия, живот, раждане, съжителство и погребение - произтичат от вярата в Бога или по-право от Евангелското Слово, което осигурява безкрайни и неизчерпаеми въплъщения и форми..."
Из "Черната тетрадка"- Александър Бешков, Савка Чолакова
Прочетете още:
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- август 1950 г.
Личността със свободна мисъл е доброволен роб на културата, за да не стане никога принудителен роб на насилника и сатрапа. „Игото ми е сладко и бремето ми леко" (Евангелието). А каква е съдбата на хората и народите извън цивилизацията? Безспорно, тежка. Те трябва да я догонят, да се влеят в нея или да я унищожат. Но нито едното, нито другото е възможно, остава само непрестанният опит за едното и за другото. И с тези непрекъснати кървави опити е пълна историята. Цивилизацията е винаги нападана преди богатствата и благоденствието ѝ, които са използвани за пропаганда срещу хилядите ѝ слабости и грешки (естествени и неизбежни за един свободно развиващ се свят). И тя е била винаги в отбрана, а икономически и духовно я владяла народите извън нея и не е респектирала тяхната свобода, защото свобода според речника на цивилизацията не съществува в тези народи. И тя смята тези народи не за свои роби, а за хора с робско състояние. И е убедена, че когато тя ги владее и (gouverner) управлява, им дарява свобода, защото ги поставя в допир със себе си. Естествено, това съвсем не изглежда така от страна на тези народи. И освен бедността и лишенията, тези народи изпитват обидата, срама и най-после ожесточението срещу тази доминация и започват освободителните войни, действия, ходове, идеи, оспорване на права, на постижения в областта на културата, науката, философията; започват самохвалства, заплахи, фалшификации на фактите и историята. Реалната истина е изоставена като недостатъчна, неудобна и вражеска. Лъжата добива огромна цена. Всяка дума добива още едно, и то противоположно значение. И двубоят настава. А какво друго означава това, освен потвърждение на истината, че народите извън цивилизацията нямат и не могат да имат дял в нея? Ще воюва ли цивилизацията срещу тези нападения или ще се отбранява? Естествено, само ще се отбранява, защото тя няма какво да търси и да получава от тях. В какво се състои победата на цивилизацията? - Само в успешната отбрана. Опасна ли е конкуренцията на тези народи за цивилизацията? Всички варвари са нанасяли удари само с плененото оръжие, само със заграбеното и откраднатото. Но как може един човек, който взема заем от банка, да унищожи с този заем банката? Цивилизацията воюва помежду си, и то основателно, за да бъде центърът на капитала и културата тук или там, но спрямо народите извън нея тя взема само превантивни мерки, провежда наказателни експедиции, икономически натиск и културно проникване. Тя е убедена в това свое надмощие, затова не може и не отнема свободата на словото и печата. Тя търси свободен достъп до ухото и окото на човека, за да нанесе само по този начин победата. Каква е задачата на нейния противник? Да запуши и затвори ухото и окото на човека.
Справедлива и чиста ли е в морално и нравствено отношение цивилизацията, не съдържа ли в себе си всички пороци от обществен и личен характер, въобще има ли зло, което да ѝ липсва? Всичко това е вярно. Но цивилизацията се състои от хора, свободно и доброволно избрали нейния път и свободно и доброволно задължили се да я осъществяват и бранят. Това е същината ѝ и силата ѝ.
В тази самоограничаваща се свобода се намира регулаторът на живота ѝ, който представя с абсолютна сигурност спирането на машината или пукването на казана. Тя има своя "еsprit" и своята "mesure" и това не са членове или параграфи от основния или наказателния закон, за да бъдат нарушавани, а са същина и климат (дух и мярка - непреводими!), мярка за творческата проява, сеизмограф на духа, усет за потребното. Там е позволено всичко, но остава само добре направеното. Там човекът се шегува, за да изрече сериозната истина, а ние ставаме сериозни, за да изречем и извършим глупостта. Там хората са годни, затова работят, а ние работим, за да станем годни. Там търгуват, без да лъжат, а ние лъжем, без да търгуваме.
Но нима аз утвърждавам с тези думи капитала и неговото господство, буржоазията във всичките ѝ прояви? Не буржоата и капиталистът носят в себе си греха и порока на разложението и от тях боледува цивилизацията, но тя е нещо много по-голямо, обширно и могъщо, за да погине от тези пороци и от още много други, или пък, за да дойде отречена и осъдена заради тях. Няма „здрав" и „непорочен“ човек, но умира и получава пълна смърт само този, който хули Светия дух. Цивилизацията е огорчила и оскърбила Бога, но не Го е похулила и отрекла. Те започнаха своя ден с Бога и докато не се отрече от Него, нейният ден няма да се свърши. Това обяснение е ненаучно, но е лесно проверимо на практика и от опита. От „ненужната и ненаучна вяра в Бога“ имаме в резултат безспорни научни и реални дела: църковната архитектура, всички стилове, цялата живопис, литература и музика, отношенията между хората като отражение на отношението към Бога и оттук всички прояви на хората - обреди, търговия, индустрия, живот, раждане, съжителство и погребение - произтичат от вярата в Бога или по-право от Евангелското Слово, което осигурява безкрайни и неизчерпаеми въплъщения и форми..."
Из "Черната тетрадка"- Александър Бешков, Савка Чолакова
Прочетете още:
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- август 1950 г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- септември 1950 г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- ноември 1950 г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- януари 1951 г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- ноември 1950 г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- януари 1951 г.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар