Мощите на св. Петка Търновска и църквата, построена в нейна чест

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г. Стенописецът е изобразил тържествената сцена, като е насочил вниманието към образа на светицата, край която са разположени фигурите на българския цар Йоан Асен II (1218–1241), неговата майка царица Елена, съпругата му царица Ана и търновския патриарх, а зад тях – църквата, в която ще бъдат приютени реликвите. Вляво от царя са изографисани столични боляри и висши клирици, а на заден фон се вижда Търновската крепост. Над изображението е разположен кирилски надпис на среднобългарски, който в превод гласи: „Пренасяне на мощите на св. Параскева в славния град Търново“. Позиционирането на храмовата сграда извън пределите на крепостните стени говори в полза на предположението, че мощите са били положени в църквата „Св. 40 мъченици“. Стенописната композиция и съдържанието на надписа недвусмислено насочват към текста на Пространното житие на Св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий: „Самодържецът Иоан Асен, като слушаше за тия неща, струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене. И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А след като отиде там с ревност, онзи митрополит Марко ѝ отдаде всички съответни почести, а след като взе тържествено свещените мощи, ревностно се отправи за своята родина, отдавайки благодарност на Бога и на преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търново. Щом благочестивият цар Йоан Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора. Царят и всички с него излязоха пешком на четири поприща от града да посрещнат с много почит преподобната; на ръце я поеха тържествено, от душа и от все сърце я целуваха с обич. Пренесоха я и я положиха в царската църква „цръкви царстѣй”, където лежи и до ден днешен и дава различни изцеления на прибягващите с вяра и любов към нейния славен ковчег.“ (Превод на Климентина Иванова в Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби, София, 1986). Тук става дума именно за църквата в „царския манастир „Св. 40 мъченици”. След Клокотнишката битка през 1234г. цар Иван Асен ІІ донася мощите ѝ в престолния град, както свидетелства и известният Летописен разказ от 1234г., открит от Ст. Кожухаров в ръкопис от втората половина на ХІV в. (в ГИМ, Хлуд. № 162, изд. от Кожухаров 1974: 123–136, вж. Каталог 1999: 44–45). 

Според текста на този разказ, през ХІІІ в. в България са преведени пѣтиѥ и хвалоу тою и житиѥ – т.е. служба, риторичното житие от дякон Василик и проложното житие за преподобната. След пренасянето на мощите на св. Параскева Епиватска в търновската царска църква “Свети 40 мъченици”, тя става най-популярната светица на Търново и получава прозвището “Търновска” (Иванов 1931: 425). В разказа се казва: „Възложи Бог на сърцето на благоверния и благочестив и богобоязлив наш цар, владеещия цялата българска земя Йоан, Новия Асен, сина на предишния Асен Стария, да измоли светата преподобна Петка, понеже тогава имаше латинци... И със слава и голяма почит, с радост и веселие я положи в своята църква”.

Д-р Васил Берон разказва, че като влизал в църквата, ходжата му разправял за бялата сянка и му показвал един гроб, който и турците тачели като свой. Легендата за „бялата мома”, обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е свързана именно с мощите на св. Петка, съхранявани в църквата. Млада и красива жена, цялата облечена в бяло, излизала от олтара и тръгвала из двора. Склонните към подобни суеверия мюсюлмани бързо хванали вяра на легендите и посещенията в джамията секнали.

Раката с мощите на св. Петка вероятно после е пренесена в църква, именувана в нейна чест на Царевец. При археологически разкопки в дворцовия площад, е намерен надпис "Параскева", който се смята, че е от саркофага на света Параскева. А вторият намерен надпис- е от саркофага на свети Михаил от Потука.

Ф. Каниц пише: " Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)." А Славейков ни разказва в спомените си: " Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Феруз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязъл съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В Търновския пътеводител от 1907 г. се казва: "Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре." В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество."

Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накажи немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падни и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876 г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява."

Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта. Все пак столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: “Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин."

За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венецианската република цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска.

Плащеницата на Св. Петка в Търновската катедрала

Прочетете още:  Съборената църква "Св. Параскева- Петка Търновска" и вярата на търновци

Източници: Книгата „ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ на Ф.Каниц, Житие на Св.Петка Търновска от патриарх Евтимий, КАК С Е ПРЕВЗЕЛО ТЪРНОВО БЕЗ ЦАР- П. Р. Славейков, http://nauka.bg/forum, "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887, Блог на Илия Пехливанов- http://iliyapehlivanov.blogspot.com

Св. Петка (Параскева) Търновска- Радослава Станкова, Елена Томова, Марина Чистякова, Милена Катошева http://www.eslavsanct.net  http://www.st40martyrs.org/

Изображение:  Фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г.

 

ТЪРНОВСКИТЕ СВЕТЦИ И ТЕХНИТЕ МОЩИ
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.