Кая-башката чаршия /днес площад "Цар Асен I"/

Е. К. Макаров. Град Търново. 1877

Старите търновци наричали днешният площад "Цар Асен I"- Кая-баш (Голямата скала), той бил в Болярската махала, понеже в българско време тук живеела голяма част от търновското болярство. Тук били разположени няколко чаршии- абаджийска, кожухарска и сарашка.  Около 1855-60 година в Търново имало близо 40 абаджийски дюкяни и то всички на Кая-башката чаршия. Тук била покритата чаршия със златарски и манифактурни дюкяни, подобна на тази в Цариград, а между тях се издигала голяма джамия, известна като Сарашката (Кая-башката) джамия.

В Пътеводителя от 1907 г. пише следното: "Сарашката джамия (наречена тъй, защото от двете страни на улицата, която минаваше под нея за Хисаря, бяха наредени сарашки дюкяни), освен с големината си, с друго не обръщаше върху си внимание. През освободителната война тя послужи най-напред за казарма на съставеното в града българско опълчение, сетне за помещение на пленените в Балкана турски войници и, най-сетне— за казарма на окупационните руски резервни войници. До тази джамия, на изток, се надигаше кулата за градския часовник. И джамията, и кулата безцелно се съсипаха, за да разширят и така просторната турска махала, а градският часовник се окачи на камбанарията при църквата „Св. Никола“. Между тия две джамии (Куршумлията и Сарашката), там, където сега е дървената стълба, отдясно за хисарския път, се намираше гроба на някой си „Адил-баба“, когото турците много почитаха. Казват, че тука е била паднала отсечената глава на онзи жид, който бе предал града Търново на турците."
През 1892 г. джамията била съборена, а мястото превърнато в градина. Няколко години по-късно на това място е построена сградата на Постоянната комисия (бившия Окръжен съвет).

А колкото до кулата-часовник, малко известен факт е, че била построена през 1872 г. от Уста Генчо Кънев – Големия, от село Генчовци, Тревненско. Часовниковата кула била съборена през 1892 г. заедно с джамията. Прочетете повече

Югозападно под Сарашката джамия при слизане по сегашното стълбище към площад "Растата" до към 1905 г. се е намирало и най-популярното турско кафене в града - Червеното (Салкъм) кафене. То се е отличавало със своята архитектура - сградата била с форма на осмогълник в план, а фасадите били облицовани с червени тухли. Имала седем прозореца с гледка към околните чаршии, а осмата ниша била за жарта, където се е приготвяло кафето. Облика на кафенето е съхранен в макет на Леон Филипов от фонда на Регионален исторически музей.

По свидетелство на Петко Р. Славейков в спомените за детските си години в Търново в статията „Как се превзело Търново без цар”, публикувана през 1894 г., по пътеката към площад "Растата" се е намирал гроба на Адил Баба - първият турчин влязъл в крепостта Царевец от това място:
"От Кесик кая (Сечената скала) до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, от там малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източните врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре: там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на „Адил Баба”. Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тук са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и друг много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново, останали вътре."

 Източници: Пътеводител на В.Търново от 1907 г., "ЗА СТРУКТУРАТА НА ЕСНАФИТЕ"- 1910 г. - М. Москов, strannik.bg  

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ