Срещу Преображенския манастир, в пролома на Янтра, на десния ѝ бряг, се издига в подножието на високи скали манастирът "Св. Троица", около 4—5 км. отдалечен от Търново. Според преданието, манастирът се е образувал около някой си пустинник, който е живял в една от пещерите в скалите. Прочул се със своето благочестие, пост и молитва, започнали да се събират около него желаещи да служат на Бога. Във всеки случай манастирът не е по-нов от XIV в., макар д-р В. Берон да твърди в своите археол. и истор. изследвания (1886, стр. 102), че неговото основание трябва да се отнесе към XI столетие. Според друго едно предание, в този манастир се е подвизавал и Теодосий Търновски, както и патриарх Евтимий. Манастирът е имал голямо обайващо име, поради което е привличал поклонници не само от България, но и от Влашко и Молдова, князете на които страни са му правили щедри дарения. Дарителните грамоти се запазват и досега.
„Св. Троица“, макар голям и с много живописно местоположение манастир, далеко не е тъй красив — в отношение на сгради — като Преображенския. При това и неговите правила и уредби не са тъй строги, като на отсрещния. Тука не се спазва голям пост.
Църквата, която се отличава с хубава архитектура, е построена около средата на миналото столетие на мястото на старата. Под нея има параклис, в който зиме се извършва Богослужението. Манастирът е много пострадал от земетръса в 1913 г. Част от олтаря на църквата се повредил и много от зданията са били полуразрушени. Монасите се видели принудени да слязат долу в низината, близо до Янтра, и да живеят във временни постройки. Когато го посетих през 1920 г., църквата и някои от зданията бяха вече поправени и монасите бяха се върнали в манастиря, а временните постройки отстъпени на руски бежанци. Изпъкващ изсред стара гора, с издигнати над него почернели скали, прилични на исполински крепостен зид, манастирът изглежда извънредно картинно. В скалите има много пещери, от които ноще се донася зловещият глас на бухала, а денем нерядко се вижда прехвъркващ орел и изчезващ в най-високо намиращите се пещери. Над някои от тях се виждат издълбани кръстове, дори и един, стърчащ, железен, както и доста изтрити от дъждовете изображения на светии. В тях някога са живели, далеч от „мира сего“, търсещи душевно спасение пустинници — „пущинаци“, по търновски — за които стари хора разправят и днес. Една от най-големите пещери, в която се отива по зашумена и доволно опасна за ходене пътека, е превърната в параклис. В нея някога съм влезвал и мога подробно да я опиша. Тя беше иззидана във вид на малка църквица с подобаващ ѝ вънкашен изглед — свод над входа, с изображение на някакъв светец. В нея имаше малък иконостас и едно паникадило, на което се лепеха вощеници. Стените бяха заети от полици, по които бяха наредени дървени и тенекиени кутии с отворена лицева страна, тъй че се виждаха поставените в тях черепи. На челото на всеки череп бе издълбано с нож: кръст и името на покойника, на когото принадлежи.
В Търново е имало някога обичай, па и днес го има още, да бъдат погребвани по-видните граждани в манастирите. След време, когато гробът е бивал откриван, черепът на мъртвеца, по желанието на близките му и при заплащане на една неголяма сума, е бил поставян в пещерата — параклис. Този обичай се е практикувал само в манастиря „Св. Троица“; но за костите е имало и костница, както в Преображенския и всички други манастири. От малката площадка пред пещерата се открива красив изглед на целия Дервентски пролаз.
„Св. Троица“, макар голям и с много живописно местоположение манастир, далеко не е тъй красив — в отношение на сгради — като Преображенския. При това и неговите правила и уредби не са тъй строги, като на отсрещния. Тука не се спазва голям пост.
Църквата, която се отличава с хубава архитектура, е построена около средата на миналото столетие на мястото на старата. Под нея има параклис, в който зиме се извършва Богослужението. Манастирът е много пострадал от земетръса в 1913 г. Част от олтаря на църквата се повредил и много от зданията са били полуразрушени. Монасите се видели принудени да слязат долу в низината, близо до Янтра, и да живеят във временни постройки. Когато го посетих през 1920 г., църквата и някои от зданията бяха вече поправени и монасите бяха се върнали в манастиря, а временните постройки отстъпени на руски бежанци. Изпъкващ изсред стара гора, с издигнати над него почернели скали, прилични на исполински крепостен зид, манастирът изглежда извънредно картинно. В скалите има много пещери, от които ноще се донася зловещият глас на бухала, а денем нерядко се вижда прехвъркващ орел и изчезващ в най-високо намиращите се пещери. Над някои от тях се виждат издълбани кръстове, дори и един, стърчащ, железен, както и доста изтрити от дъждовете изображения на светии. В тях някога са живели, далеч от „мира сего“, търсещи душевно спасение пустинници — „пущинаци“, по търновски — за които стари хора разправят и днес. Една от най-големите пещери, в която се отива по зашумена и доволно опасна за ходене пътека, е превърната в параклис. В нея някога съм влезвал и мога подробно да я опиша. Тя беше иззидана във вид на малка църквица с подобаващ ѝ вънкашен изглед — свод над входа, с изображение на някакъв светец. В нея имаше малък иконостас и едно паникадило, на което се лепеха вощеници. Стените бяха заети от полици, по които бяха наредени дървени и тенекиени кутии с отворена лицева страна, тъй че се виждаха поставените в тях черепи. На челото на всеки череп бе издълбано с нож: кръст и името на покойника, на когото принадлежи.
В Търново е имало някога обичай, па и днес го има още, да бъдат погребвани по-видните граждани в манастирите. След време, когато гробът е бивал откриван, черепът на мъртвеца, по желанието на близките му и при заплащане на една неголяма сума, е бил поставян в пещерата — параклис. Този обичай се е практикувал само в манастиря „Св. Троица“; но за костите е имало и костница, както в Преображенския и всички други манастири. От малката площадка пред пещерата се открива красив изглед на целия Дервентски пролаз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар