"Българският народ и от Македония е бил всякога, от векове предан на Русия. Той, в своето робско положение, живееше с идеята за матушката и в нея намираше отрада и утешение. Сега матушката, в лицето на своите представители, употребява мусюлманите, като свои съюзни оръдия, та чрез тях да унищожава оня народ, който чакаше от нея помощ, тъй искрено предан, повече отколкото чедо към родителите си. Това престъпление се наказва от провидението страшно. То води към погром. Провидението допусна щото двама от тия консули, които в рапортите си защищаваха кърволоците турци и обвиняваха българите, — допусна да бъдат убити от турците: Ростовски в Битоля и Щербин в Митровица.
Това беше внушение от Провидението.
Тая 1903 година, по повод страданията на нашите еднородци и едноверци в Македония, Св. Ст. Загорска Митрополия издаде „молебно пение и молитвословие по случай страданията на поробените братя и борбата с агарияните за вярата и отечеството“. В молитвите се визираха видимите и невидимите, явните и потайните врагове, например:„Послав им ангела хранителя, еже отразити злия замисли и противодействия и разрушите лукавия совети и коварния соглашения, мислящих и совещающих нам злая, видимих и невидимих, явних и потаених врагов" и прочие.
Потаеният, невидимият враг, беше руската дипломация, която устрояваше злите замисли и противодействия, уреждаше лукавите съвещания и коварните съглашения с Австрия за унищожението на българския елемент в Македония. Убийството на двата руски консула Ростовски и Щербина беше едно от Бога внушение. Божието Провидение с това убийство предупреди руската дипломация да не върви в тоя гибелен за интересите на руската държава път. Обаче това внушено предупреждение не се възприе от руското правителство. Затова и настъпи ужасния погром.
Принципът на руската империя е „теократизъм". Основата, върху която е съзидана руската държава, е „Богодържавието“. Русия беше една малка държавица. Беше си създала посланието да освобождава христианските народи от робството на мусюлманите: татари, турци и арапи. Талантите — силите които беше ѝ дал Бог ги увеличаваше с работене по Божия промисъл за благото на поробените християни. За това, като беше вярна на малкото, Бог я постави господарка на многото: стана първостепена велика империя. Напоследък Русия освободи и България. За това благодеяние Бог я възнагради, увеличи талантите, силата ѝ: тя зема „Батум”, Черното море стана почти половината руско езеро. „Баку“ стана руски. От Ленкоран до Астеробад всичкото Каспийско море стана руско. Зема знаменитите крепости: „Карс“ и „Ериван“: и „Нахичеван“ с една голяма част от планината „Арарат“, пъпъкът от гдето се развило човечеството. После, подир берлинския трактат, за да бъде Божието дарование стократно по-голямо от направената жертва за освобождението на България, Господ взе умът на великите европейски сили, затвори очите им и запуши устата, да не разбират и да не виждат какво правят руските генерали в дълбоката Азия. Руските генерали тръгнаха по дълбоката Азия: завладяваха господарства след царства, и царства след господарства; Хива, Мерв, Самараканд, Коканд, Ташкесан и пр. пр., отидоха в Манджурия, излязоха на Жълто топло море и създадоха знаменита крепост и пристанище: Порт-Артур. За това пристанище и се създаде най-дългата в света линия — Сибирскита железница, която костува милиарди. Европейските велики сили не разбраха, невидоха какво направи, какво приспечели Русия и не казаха дума, не продумаха нищо. Силата на Русия се удвои. Така щедро Бог я възнагради. Силата на тоя напредък на Русия се заключава в нейния основен принцип: „теократизмът“—т. е. да изпълнява волята Божия, да върви по Бога—да освобождава поробените християнски народи от игото на бусурманите. Значи основата, върху която е съзидано и почива величието на руската империя е, както се каза: „теократизмът“. Когато тая „основа" се разклати и разпадне, тогава и руската империя ще се разклати, ще се разпадне и ще се сгромоляса. Тая основа се изостави от руската дипломация когато, в изпълнение на плана за подялбата на Македония между Сърбия и Гърция, подкани турците да нанесат поражение на християните, на българите в Македония. Решението на Русия да въздигне в държавен принцип „девизът“ „намалението и изтощението на България чрез разделението на Македония и раздаването ѝ: на нейните люти врагове — сърбите и гърците и чрез даването на стара Добруджа на ромъните, враговете на славянството, беше едно престъпление, което според закона на инерцията, води неотразимо към по-големи и по-страшни престъпления —православна и христианска Русия да се съедини с бусурманите; в услуга на враговете на славянството, в полза на гърците и ромъните. С това православна, славянска Русия, плюна вече и на православие и на славянство. Се показа, че не е нито православна, нито славянска: по своите намерения и по своите дела. Едно от средствата, които служеха за приложение на тоя план за намаление на България, беше и е и мярката за вдигането на схизмата. Вдигането на схизмата, като помирение с патриаршията, целеше и цели да се отречем— в църковно и културно отношение — от своите еднородци които живеят в земите определени да се дадат на Сърбия, на Гърция и на Ромъния. Оръдията за изпълнението и на тоя план са от нас. „Турчинът не яде халва докато гяуринът не хапне нечисто“.
Жестокостта на руската дипломация обнаружена в нейните планове и пъкленни кроежи за унищожението на българската народност в Македония, разклати, тая жестокост, основата върху която се крепеше силата на руската империя. Декларацията на императора, огласена от висотата на неговия престол: „Една капка кръв не проливам за българите в „Македония“, беше засвидетелствуване, че руското правителство оставя Бога, като свое ръководно начало, и тръгнува по дявола. Защото, с тая декларация, се казваше на турците: „избивайте, унищожавайте христианите, българските жители на Македония, разрушете къщите им, опозорете семействата им и от нищо се не бойте: няма кой да ви затрогне: аз съм с вас. Защото с това — с унищожението на македонските българи, вие турците, услужвате на мене, в изпълнение планът и политиката на моето правителство. Турците схванаха желанието на императора и го удовлетвориха. Разклати се основния принцип на Русия. Разклати се и руската империя. Появи се Руско-Японската война. Императорът, който не проливаше капка кръв за българите в Македония, проля кръвта на 200 000 храбри руски мъже в Манджурия. Потекоха потоци кръв във вреда, в пакост на силата и величието на руската империя. В наказанието на Русия се провидя явно Божия пръст в чудото. Божие наказание, чудо беше, щото японците, една трошичка народец, които за великаните руси бяха уподобени на маймуни, те да победят и да сгромолясат великанът — Русия, най-голямата, най-могъществената империя на света, населена от 170 000 000 жители. „Порт-Артур“, непревзимаемата крепост, която костуваше на Русия милиарди, маймуните японци я превзеха с пристъп. Това първо чудо. Друго чудо. Руската флота, която струваше милиарди, японците, малчугините, потопиха я в морето като орехови люшпи. Бог така строго наказа Русия за нейното вероломство. Наказа я за да разбере, че без Бога, две пари не струва; Наказа я за да се вразуми: да се откаже от дявола, от плановете ѝ за унищожението на българската народност, и да се повърне при Бога: да помага на потиснатите, както е помагала в минало време и Бог я възвеличил.
Възприе ли Русия урокът?— Погромът на България показва, че не е възприела тоя урок, че не се е отказала да върви подир дявола: да помага на бусурмани, на сърби, на гърци и на романи, против православните, против славяните българи. Какъв контраст! За нещастията, които сполетяха матушката в Манджурия, повече сълзи се проляха в България, отколкото в Русия. Българите тъй са незлобливи, тъй милостиви!
Русофилството в България достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите правени нам от Русия; "погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата". Така казваме...
Махнах с ръка, и рекох: тоя инак добър народ, със своето сляпо доверие и овчедушие, има много да страда, докато се прероди и си отвори очите. И днес, подир погрома, от овчедушие на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме. Овчедушието царува в България. Един хитрец рекъл, не народът, а днес първенците народни, ръководителите по църковно и гражданско ведомства, които са обладани от манията на идиотско русофилство, са толкова много и така изобилно никнат, щото с коса да ги косиш, не се докосват!
Те, навярно, според своя инстинкт, трябва да са потомци на богомилите, които послужиха за оръдия на турците да превземат България без война. Без да служат на чужда кауза, те не могат да се менят. Майка България ги е родила. Те са наши. И ние сме от тоя род и народ.
Те, навярно, според своя инстинкт, трябва да са потомци на богомилите, които послужиха за оръдия на турците да превземат България без война. Без да служат на чужда кауза, те не могат да се менят. Майка България ги е родила. Те са наши. И ние сме от тоя род и народ.
ИЗ "ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ"-1914 г.
Митрополит Методий (Кусев)
Прочетете цялата книга-
Няма коментари:
Публикуване на коментар