Когато съм имал случая да пиша за този наш съгражданин и виден между най-видните наши някогашни първенци, вършил съм това с най-голяма готовност и любов, защото изучавайки неговата родолюбива дейност, намерил съм я чиста, възвишена и без най-малкото петно. Освен това, имах възможност често да го виждам в Търново, когато изгубил богатство, болен и грохнал под тежестта на напредналата си възраст, бе се завърнал от Цариград и настанил да живее в някогашната си лятна къща в Марно поле, отдето пеш и не без труд идеше в града. Дребен, слаб, физически разсипан, този някогашен буен борец за църковната независимост, който смело е изобличавал гръцките патриарси и първенци устно и писмено, той ми правеше силно впечатление със своята скромност и примирение.
Богата е неговата архива, но съобразявайки се с ограничената задача в описанието си, ще дам тука една съвсем малка част от нея, за да се видят някои човешки слабости, чуждото влияние и постепенно развитие на езика ни. От съдържанието пък на повечето писма се вижда бликналият, до скоро заприщен от духовното иго, източник на любов към своето — църква и народност, за възстановяването на които се е работило с жар и упоритост, предизвикващи умиление и възторг.
Известен като буен и влиятелен борец за църковната обособа, до хаджи Николи се отнасят за подкрепа не само от Търново, но от много други градове, както и от отделни личности. — Един документ „обязателно писмо“, отправено до него от Лаодоския епископ Стефан Ковачевич, показва доколко авторът е вярвал в силата на неговото влияние. В това обязателно писмо от март 1852 г. казаният епископ се задължава, ако хаджи Николи успее да нареди да бъде пожелан от гражданите на Търново за владика на тяхната епархия и ако той изходатайствува от патриаршията да бъде назначен за такъв, щял да дава от приходите си (владищината) 25 000 гроша годишно за издръжка на училищата в града. Просителят казва дословно: „Ако търновските жители направятъ потребното предъ великата восточна наша и Христова църква, и като желаятъ всеобщо за мене всеобщо да ме поищатъ и стана святый на того трона обещавамъ се во Христова Бога нашего какъ ще сторя оважение въобще на търновската епархия на нашите християни. И така за уверение давамъ на търновските жители това мое писмо съ същый мой печатъ и подписъ потвърдено“.
Почеркът на този пазарещ се за митрополитски сан епископ е лош и разкривен, а стилът му още по-лош. Желанието му да заеме владишкия трон в Търново, както се вижда, не е продиктувано от висше някое чувство, а от егоизъм, проявен в рамката на един неприкриваем цинизъм. Изглежда, че разумният хаджи Николи не е обърнал внимание на това писмо, снабдено още и с красив епископски печат, изобразяващ два ангела, държащи кръст и жезъл с висяща над тях корона. От категорията на „обязателното“ писмо на епископ Ковачевич срещаме още едно, на което авторът е също тъй високо духовно лице — Врачанският владика Доротей. То е от септемврий 1854 г., но отправено до хаджи Минча хаджи Цачев, а е попаднало в архива на хаджи Николи, като допущам първият, негов тъст, да му го е предал за изпълнение или оставане без последствие. Това писмо е написано с красив почерк и от стила му се вижда, че неговият автор е интелигентен човек; съдържанието му, обаче издава фанариотско витийство и лукавство. Изглежда, че и Доротей се стреми към някои лични облаги, за постигането на които дири подкрепата на силния на времето първенец хаджи Минча. Писмото носи надписа: „До негово благородие господина х. Минча в Търново", а започва с: „Искренный Доброжелатель во Христе молебникъ Врачанский Доротей“.
„Ваше благородие,
Отъ всея души молитствую“!
Първата една трета от писмото съдържа приветствия и изказване на благопожелания касателно здравето на автора и адресанта. Втората трета съдържа целта, но тъй хитро прикрита, че не може да се отгатне, каква е собствено тя, а само се разбира, че Доротей е ходил чак във Видин, където през това време се намирал хаджи Минчо, но не можал за „преголямо съжаление“, да го завари, ... „и се известих за отхождането ви“, казва той, добавяйки: „той гласъ зле урани сърдцето ми“. В последната трета на това писмо, владиката нетърпеливо изказва и голямото си желание за лична среща с хаджи Минча, очаквайки благоприятен отговор, и без да споменува целта на желаната от него лична среща, завършва: „Ободравямъ Ви съ отеческото си благословение“
Следва красив подпис.
По нататък срещаме в архивата едно предълго изложение до хаджи Николи от плевенските граждани, което разкрива потайната цел на Доротея, която е трябвало да бъде предмет на срещата му с хаджи Минча. Това изложение, което е от 19 октомврий 1859 г., съдържа крайните последици на една дългогодишна борба между плевенци и Доротея, в епархията на когото се е числил и Плевен. Търпейки години подред своеволията на своя пастир, най-сетне плевенци са се отнесли за помощ в борбата си с него до хаджи Николи. В това си твърде дълго и обстойно изложение плевенци се оплакват от грабителствата и лошите обноски на Доротея, „който уж българин (да го не е раждала майка му) е зломисленник и мизювирин, и хищник, и сребролюбец, даже и . . . “ (тука ръкописът е скъсан, но не случайно, а личи, по гънките, че от възмутена ръка. Види се думата е била нецензурна).
И разправяйки по-нататък, че ги е наклеветил пред „сегашния губернатор Видинский, че уж сме направили каса от 450 хил. гроша“ с цел да сме повикали „Росия и Франция и др. държави“, а всъщност той, Доротей, турил ръка на този капитал, който бил „школски“ и не го вече връщал и сметка не давал, въпреки, „че търновският владика му писал и веднаж и дваж..." И в заключение, като изказват своите верноподанически чувства към „Его Импер. Велич. Благоутробнаго и милостиваго нашего царя и самодържеца султана Абдулъ Меджита Ефендимисъ“ и още много славословия, молят хаджи Николи да пише на „честния митрополит Григория“ да ги избави от Доротея. Но ако не бъдат послушани, те явно се заканват: „ще се принудим да се отнесем другояче... (не дай Боже!). Покорни и признателни приятели жители плевенски“. Следват подписите. В следващите книжа не се вижда, как е погледнал на този въпрос хаджи Николи, което впрочем не е важно, а важното е, че и в ония времена на борба за църква и народност е имало търгаши, като епископ Ковачевича, и хищници, като Доротея Врачански. Най-възмутителното в случая е, че и двамата са родом българи.
Макар хаджи Николи да е живеел, поради търговията си, в Цариград, в Търново не се е вършила никаква обществена работа, заради която да не се вземе неговото мнение, или най-малкото, да му се съобщи, че такава една работа се върши. Него го осветляват и върху учебното дело в града, което след основаното от Априлова и неговите сподвижници Главно училище в Габрово, тръгва по-успешно и в Търново. Изживявайки епохата на килийните и на частните училища, в града се създали и обществени, в които се преподавало вече по Ланкастеровата метода. Такива училища е имало две, но започнало да се мисли и за класове — главно училище или нещо като полугимназия.
В едно писмо от септемврий 1858 г. известният ревнител в областта на просветата Н. Михаиловски от Елена съобщава на хаджи Николи в Цариград, че е повикан от търновци да устрои една полугимназия. И започвайки писмото си с „Родолюбивий и благородний Господине хаджи Николи“ му съобщава, че е започнал преподаванията си по новата програма и че ученици се стекли и от съседните големи села. Той се надява, че „с Божия воля и Вашето (на хаджи Николи) благородно предстоявание да стане занапред доволно успех за всеобщото просвещеше между народа и най-вече юношеството да добие голяма полза от систематическото преподавание на науките“. От свършека на писмото се вижда, доколко хаджи Николи е бил ценен и считан един вид за меценат и покровител на народните работи, та дори и Михайловски, горд и независим човек, го величае. Той завършва със следните изрази: „Сега ни е молбата към Вас като на първий търновски гражданин и общ наш народен представител да не лишите и занапред от благоволението си отечественните учебни заведения, но както досега, тъй и занапред, да имате под покровителството си учителите и училищата ни. В тази надежда пребивават като всегда: Ваш покорен слуга Н. Михайловски.
Освен по предмета си, това писмо е характерно и със своя вече, сравнително обработен език. Характерно е и писмото на видния търновски първенец Евстати Селвели, в което съобщава на хаджи Николи, че търновци били недоволни от митрополита си и изпратили в Цариград махзар против него. Това писмо е от 15 януарий 1857 г. и е написано красиво на дебела хартия с църковни букви, като започва с „Ваше превосходителство“, продължавайки: „както сте упознати от сичкият наш Болгарский народ за благодетел и доброжелател негов, подписаний дерзая да Ви изложа едно приключение, което стана сега в нашето отечество Търново“ и разправяйки, че никой вече не можал да търпи митрополита, жителите от града и селата направили махзар и го изпратили в Цариград, за да се отървели „от тогози лукаваго человека“, но и той изпратил контра-махзар, с който искал да бъдели изпратени на заточение двама видни търновски граждани, задето правили срещу него махзари. Селвели моли хаджи Николи да разправи тая работа, дето трябва, добавяйки, че ако бъдат заточени двамата видни граждани — имената им не се казват — и остане пак същият митрополит, „търновци с окружностьта ще паднатъ въ отчаяше и скръбь“. И след втората молба за помощ, авторът завършва писмото си с: „Того ради се подписвамъ съ дълбоко почиташе заедно с гражданите“. Следват подписите, някои от които са на гръцки, а повече мъчно или съвсем нечетливи.
Хаджи Николиевата архива съдържа много и с ценно съдържание писма. Отбелязах само няколко, за да изтъкна отчасти голямото значение на хаджи Николи Минчев в нашите работи преди Освобождението.
Богата е неговата архива, но съобразявайки се с ограничената задача в описанието си, ще дам тука една съвсем малка част от нея, за да се видят някои човешки слабости, чуждото влияние и постепенно развитие на езика ни. От съдържанието пък на повечето писма се вижда бликналият, до скоро заприщен от духовното иго, източник на любов към своето — църква и народност, за възстановяването на които се е работило с жар и упоритост, предизвикващи умиление и възторг.
Известен като буен и влиятелен борец за църковната обособа, до хаджи Николи се отнасят за подкрепа не само от Търново, но от много други градове, както и от отделни личности. — Един документ „обязателно писмо“, отправено до него от Лаодоския епископ Стефан Ковачевич, показва доколко авторът е вярвал в силата на неговото влияние. В това обязателно писмо от март 1852 г. казаният епископ се задължава, ако хаджи Николи успее да нареди да бъде пожелан от гражданите на Търново за владика на тяхната епархия и ако той изходатайствува от патриаршията да бъде назначен за такъв, щял да дава от приходите си (владищината) 25 000 гроша годишно за издръжка на училищата в града. Просителят казва дословно: „Ако търновските жители направятъ потребното предъ великата восточна наша и Христова църква, и като желаятъ всеобщо за мене всеобщо да ме поищатъ и стана святый на того трона обещавамъ се во Христова Бога нашего какъ ще сторя оважение въобще на търновската епархия на нашите християни. И така за уверение давамъ на търновските жители това мое писмо съ същый мой печатъ и подписъ потвърдено“.
Почеркът на този пазарещ се за митрополитски сан епископ е лош и разкривен, а стилът му още по-лош. Желанието му да заеме владишкия трон в Търново, както се вижда, не е продиктувано от висше някое чувство, а от егоизъм, проявен в рамката на един неприкриваем цинизъм. Изглежда, че разумният хаджи Николи не е обърнал внимание на това писмо, снабдено още и с красив епископски печат, изобразяващ два ангела, държащи кръст и жезъл с висяща над тях корона. От категорията на „обязателното“ писмо на епископ Ковачевич срещаме още едно, на което авторът е също тъй високо духовно лице — Врачанският владика Доротей. То е от септемврий 1854 г., но отправено до хаджи Минча хаджи Цачев, а е попаднало в архива на хаджи Николи, като допущам първият, негов тъст, да му го е предал за изпълнение или оставане без последствие. Това писмо е написано с красив почерк и от стила му се вижда, че неговият автор е интелигентен човек; съдържанието му, обаче издава фанариотско витийство и лукавство. Изглежда, че и Доротей се стреми към някои лични облаги, за постигането на които дири подкрепата на силния на времето първенец хаджи Минча. Писмото носи надписа: „До негово благородие господина х. Минча в Търново", а започва с: „Искренный Доброжелатель во Христе молебникъ Врачанский Доротей“.
„Ваше благородие,
Отъ всея души молитствую“!
Първата една трета от писмото съдържа приветствия и изказване на благопожелания касателно здравето на автора и адресанта. Втората трета съдържа целта, но тъй хитро прикрита, че не може да се отгатне, каква е собствено тя, а само се разбира, че Доротей е ходил чак във Видин, където през това време се намирал хаджи Минчо, но не можал за „преголямо съжаление“, да го завари, ... „и се известих за отхождането ви“, казва той, добавяйки: „той гласъ зле урани сърдцето ми“. В последната трета на това писмо, владиката нетърпеливо изказва и голямото си желание за лична среща с хаджи Минча, очаквайки благоприятен отговор, и без да споменува целта на желаната от него лична среща, завършва: „Ободравямъ Ви съ отеческото си благословение“
Следва красив подпис.
По нататък срещаме в архивата едно предълго изложение до хаджи Николи от плевенските граждани, което разкрива потайната цел на Доротея, която е трябвало да бъде предмет на срещата му с хаджи Минча. Това изложение, което е от 19 октомврий 1859 г., съдържа крайните последици на една дългогодишна борба между плевенци и Доротея, в епархията на когото се е числил и Плевен. Търпейки години подред своеволията на своя пастир, най-сетне плевенци са се отнесли за помощ в борбата си с него до хаджи Николи. В това си твърде дълго и обстойно изложение плевенци се оплакват от грабителствата и лошите обноски на Доротея, „който уж българин (да го не е раждала майка му) е зломисленник и мизювирин, и хищник, и сребролюбец, даже и . . . “ (тука ръкописът е скъсан, но не случайно, а личи, по гънките, че от възмутена ръка. Види се думата е била нецензурна).
И разправяйки по-нататък, че ги е наклеветил пред „сегашния губернатор Видинский, че уж сме направили каса от 450 хил. гроша“ с цел да сме повикали „Росия и Франция и др. държави“, а всъщност той, Доротей, турил ръка на този капитал, който бил „школски“ и не го вече връщал и сметка не давал, въпреки, „че търновският владика му писал и веднаж и дваж..." И в заключение, като изказват своите верноподанически чувства към „Его Импер. Велич. Благоутробнаго и милостиваго нашего царя и самодържеца султана Абдулъ Меджита Ефендимисъ“ и още много славословия, молят хаджи Николи да пише на „честния митрополит Григория“ да ги избави от Доротея. Но ако не бъдат послушани, те явно се заканват: „ще се принудим да се отнесем другояче... (не дай Боже!). Покорни и признателни приятели жители плевенски“. Следват подписите. В следващите книжа не се вижда, как е погледнал на този въпрос хаджи Николи, което впрочем не е важно, а важното е, че и в ония времена на борба за църква и народност е имало търгаши, като епископ Ковачевича, и хищници, като Доротея Врачански. Най-възмутителното в случая е, че и двамата са родом българи.
Макар хаджи Николи да е живеел, поради търговията си, в Цариград, в Търново не се е вършила никаква обществена работа, заради която да не се вземе неговото мнение, или най-малкото, да му се съобщи, че такава една работа се върши. Него го осветляват и върху учебното дело в града, което след основаното от Априлова и неговите сподвижници Главно училище в Габрово, тръгва по-успешно и в Търново. Изживявайки епохата на килийните и на частните училища, в града се създали и обществени, в които се преподавало вече по Ланкастеровата метода. Такива училища е имало две, но започнало да се мисли и за класове — главно училище или нещо като полугимназия.
В едно писмо от септемврий 1858 г. известният ревнител в областта на просветата Н. Михаиловски от Елена съобщава на хаджи Николи в Цариград, че е повикан от търновци да устрои една полугимназия. И започвайки писмото си с „Родолюбивий и благородний Господине хаджи Николи“ му съобщава, че е започнал преподаванията си по новата програма и че ученици се стекли и от съседните големи села. Той се надява, че „с Божия воля и Вашето (на хаджи Николи) благородно предстоявание да стане занапред доволно успех за всеобщото просвещеше между народа и най-вече юношеството да добие голяма полза от систематическото преподавание на науките“. От свършека на писмото се вижда, доколко хаджи Николи е бил ценен и считан един вид за меценат и покровител на народните работи, та дори и Михайловски, горд и независим човек, го величае. Той завършва със следните изрази: „Сега ни е молбата към Вас като на първий търновски гражданин и общ наш народен представител да не лишите и занапред от благоволението си отечественните учебни заведения, но както досега, тъй и занапред, да имате под покровителството си учителите и училищата ни. В тази надежда пребивават като всегда: Ваш покорен слуга Н. Михайловски.
Освен по предмета си, това писмо е характерно и със своя вече, сравнително обработен език. Характерно е и писмото на видния търновски първенец Евстати Селвели, в което съобщава на хаджи Николи, че търновци били недоволни от митрополита си и изпратили в Цариград махзар против него. Това писмо е от 15 януарий 1857 г. и е написано красиво на дебела хартия с църковни букви, като започва с „Ваше превосходителство“, продължавайки: „както сте упознати от сичкият наш Болгарский народ за благодетел и доброжелател негов, подписаний дерзая да Ви изложа едно приключение, което стана сега в нашето отечество Търново“ и разправяйки, че никой вече не можал да търпи митрополита, жителите от града и селата направили махзар и го изпратили в Цариград, за да се отървели „от тогози лукаваго человека“, но и той изпратил контра-махзар, с който искал да бъдели изпратени на заточение двама видни търновски граждани, задето правили срещу него махзари. Селвели моли хаджи Николи да разправи тая работа, дето трябва, добавяйки, че ако бъдат заточени двамата видни граждани — имената им не се казват — и остане пак същият митрополит, „търновци с окружностьта ще паднатъ въ отчаяше и скръбь“. И след втората молба за помощ, авторът завършва писмото си с: „Того ради се подписвамъ съ дълбоко почиташе заедно с гражданите“. Следват подписите, някои от които са на гръцки, а повече мъчно или съвсем нечетливи.
Хаджи Николиевата архива съдържа много и с ценно съдържание писма. Отбелязах само няколко, за да изтъкна отчасти голямото значение на хаджи Николи Минчев в нашите работи преди Освобождението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар