За своя забележителен дядо Евстатий Мартинов увлекателно разказва Живка Лазарова:
И
така да започнем с любовта между Евстатий Мартинов и Екатерина
Анастасова- Манолова. Къщата на баба ми Катинка се е намирала точно до
несъществуващата вече църква "Св. Спас". Отчуждават я когато общината
решава да строи на това място градска библиотека и музей. Но тъй като
теренът се оказва неблагоприятен за сериозно строителство плана се
премества малко по- надолу към „Царевец“ където е и до днес.
Къщата на дядо ми е била точно през улицата под нейната. Бащата на
Екатерина Манолова е бил заможен човек с чифлик от 1000 дк. в с. Дъскот и
дюкян на Баждарлък, където е и до днес. Занимавал се е с търговия и е
имал чиновници при него. Единият се е казвал Никола Манолов. Бил е
хубавец, прабаба ми също хубавица и се залюбват, родителите ѝ не са били
съгласни с брака им, но в крайна сметка любовта побеждава. От
брака има 5 деца две момичета и три момчета. Момчетата завършват Роберт
колеж в Истанбул, а момичетата учат френски колеж в София. За съжаление
Никола почива твърде млад и Катинка сама започва да управлява
търговията и чифлика. И тримата и сина умират твърде млади. Двамата се
поболяват от туберкулоза придобита от войните, в които са участвали.
Единият чува разговор между майка си и лекар, че състоянието е
безнадеждно и се самоубива. Случката става в колибата на лозето което са
имали. Третият, който имаше семейство почина през 1940 год. Отварям
скоба бях научена да се обръщам към баба ми със „стара майко“ и към
прабаба ми „бабке“. Синовете са се наричали Христо, Димитър и Емануил.
Емануил беше високо образован икономист и известно време е бил търговски
консул в Ню-Йорк. Когато той почина бабка вече е в напреднала възраст, и
близките се чудят как да ѝ съобщят. Когато разбира казва: "Аз съм стара
на погребението в София ще отидат Живка и Николай /баща ми/, а една от
снахите т.е. майка ми или стринка ми да дойдат да ми четат „Ана
Каренина“." Каква жена нали? Съчетание на мъдрост и твърдост, а кой знае
как я е боляло. Истина е, че стари търновци говореха, че след
овдовяването и между нея и Евстати е имало нещо. /Както е написано в статията на К. Митова.
Останала е вдовица само на 34 години. Но тя беше твърде морална, за да
позволи някаква интимност, по скоро се е съветвала с него по
управлението на делата си. Прозвището на бабка между приятелки беше
„Чистата Катинка“. И тъй като съм роднина по майчина линия със съпругата
на Дончо Смилов- Минка от нея зная, че свекървата Марийка Смилова, като
е виждала, че по ул. Дондуков се задава бабка викала на слугинята „бързо обръщай чергата чистата Катинка идва.“ Това е един обичай от
едната страна на чергите да се зашива бяло парцалче, което говори, че
това е лицевата част и се обръща само при идване на гости. Къщата на
Смилови и досега е там, братовчедите ми я продадоха и сега там е малко
частно хотелче.
Когато
Живка /дъщеря на Екатерина/ е на 16 години получава от майка си известие
да напусне колежа и да тръгне за Търново. Пътуването е било с карета. В
Севлиево тя вижда, че я чака съседа Е. Мартинов, който е със собствен
файтон, като казва ,че е изпратен от майка ѝ да я посрещне. По време на
пътуването тя си изтървава кърпичката и той галантно се навежда вдига я и
я подава. От този му жест тя разбира че той е кандидат за съпруг..
Всичко това стара майка ми разказа когато бях на 16 години с цел да ме
запознае с чистотата на нравите и обичайте. Били са едно много задружно
семейство и той е бил изключително внимателен съпруг въпреки голямата
разлика в годините. Ще разкажа и две много ведри случки от началото на
брака им. Живка като млада съпруга винаги е питала какво иска да
приготви за обяд, веднъж той ѝ поръчва да направи лозови сърми. Дотогава тя никога не е правила това ядене и въпреки, че майка ѝ живее
през улицата тя не пита, а свива сърмите без да попари листата и завързва всяка сърма с конец. Съпругът не и прави забележка, а деликатно
и казва, че листата преди готвене се попарват с топла вода. Други път
изпраща по слугата раци да ги приготви, ама тя е виждала само приготвени
раци, и като ги вижда сиво-зелени, а ги знае червени решава че са
развалени и ги хвърля на боклука. Семейството е живяло патриархално и
материално добре осигурено. Дрехите дори за децата са изписвани от
Самаретен- Париж. Снимката публикувана в статията на К. Митова на трите
деца са точно с парижки дрехи. Имаха 20 декара лозе с къща на 2 етажа и
осем стаи, но я наричаха колиба. А сега малко за мене, родена съм в 1936 г. и живях
трайно във В. Търново до 1945 г. Настъпилите събития и угрозата баща ми
да попадне като зам. прокурор в народния съд принудиха родителите ми
да напуснат града и се преселят в София и въпреки всичко, баща ми беше
уволнен за "грубо проявена фашистка дейност" и не му разрешаваха да работи
като юрист, а на мене ОФ не ми даваше бележка да следвам. Трябваше да
започна да работя за да мога да започна да уча задочно право.
Снимката
е направена малко преди той да почине. От ляво на дясно седнали: баба
ми Живка Мартинова в скута ѝ братовчед ми Димитър Абаджиев, дядо ми
Евстатий, дъщеря му Венка Абаджиева; прави- баща ми Николай Мартинов -
зам. обл. прокурор до 9.09 1944 г., брат му Георги също юрист, съпругът
на Венка- Петър Абаджиев адвокат, убит от така наречения народен съд.
Както виждате и четиримата мъже от снимката са юристи. Фамилната
професия продължих аз и сина ми Николай Лазаров, който е адвокат."
Живка Лазарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар