Из вестник "Янтра" от 6 април 1935 г.
От падането на България под турците до освобождението, целокупният български народ пазеше спомен само за една българска столица — Велико Търново. Към нея бяха винаги устремени очите му, от там очакваше зов за борба, за свобода.
И в петвековната ни история под иго Търново беше все неспокойно и няма век, в който да не са отбелязани бунтове и метежи, потушавани винаги жестоко и страшно. Паисий припомни събитията и позова към народно свестяване. Паисиевата история се преписва и чете най-много в Търново и Търновско. Тя пробуди борческото чувство тук и края на 18 век и началото на деветнадесетия станаха вулканически. В походите на русите през 1810 година, когато княз Взямски превзе Търново, оттук се писаха най-много волентири в редовете на неговата войска; в гръцката етерия —завера, която почна през 1821 година и стигна със свободата на Гърция, Търново и Търновско даде велики воеводи и до 2000 редници, които проявиха най-голямо юначество, братска привързаност и зачитане на положена клетва.
В Търново се основа тогава ефория — тайно дружество, което работеше успоредно с щаба на гръцката етерия и което се показа най-дейно и даде на Гърция споменатата помощ. Тая Ефория не се преустанови и нейните цели продължаваха да се преследват от върналите се живи участници в гръцката борба за самостоятелност и независимост. Дибич Задбалкански и Георги Мамарчев минаха на 1828 г. през Търново и съживиха духовете за нова дейност. Особено пламен се показа върналият се от Брашов и развил широко търговия на манифактурни стоки, стъкларски изделия и книжарство, Велчо Атанасов Джамджията Болтата.
Одринският мир сломи надеждите и духа на българите. Мамарчев пръв протестира като на 1830 година свали руската си униформа в Котел и почна да съставя българска войска в Котленско и Сливенско, за да иска чрез нея да наложи на великите сили и на Турция волята за свобода на българския народ. Русия го обезвреди като прати 200 души казаци да го заловят и откарат в Румъния. След него се почна масовото изселване на Сливен и Котел към Добруджа и Бесарабия. Велчо Атанасов не прекъсна връзките си с него и не се отказа от тежката, задача на водач и организатор на местна почва в Търново и Търновско. Привлякоха се нови преданни водачи. Иоаники Йонков, Врацалията Кюркчи, Кольо Гайтанджията, Даскал Антон, Никопит Македонеца, Митьо Софелията, Георги Станчев Арбанасчето, Хаджи Йордан Хаджи Иванов Брадата, Отец Сергий, Отец Зотик и поп Иван от Лясковец. Търговци, еснафи, учители и духовници си подадоха ръка за общото дело и не пожалиха имот и живот за него.
Килиите при църква св. Богородица, Кожухарският хан, къщата на Велча, Гайтанджийниците на Коля Гайтанджията, Преображенският монастир, Плаковският монастир, родиха и ознаменуваха Търновската завера. Народът я възпя като Велчова завера и тъй отдаде най-висока почит на нейния вдъхновител.
Прочетете още:
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар