В „Слово за царица Теофана” от Бдинския сборник съставителят очевидно се е интересувал от пространното житие на византийската императрица св. Теофана, която се е почитала в средновековна България. Патриарх Евтимий съставя Служба и Параклис за преподобната царица Теофана, а мощите ѝ (или част от тях), вероятно са били пренесени от Цариград в Търново през царуването на цар Иван Асен II. Поставени са били в църквата „Св. Петка", заедно с тия на св. Петка Епиватска (Търновска). Царица Теофана била първата съпруга на император Лъв VI, който според Св. Симеон Метафраст на третата година от управлението си (889 г.) се влюбва в Зоя Зауцена. На седмата година от управлението на императора (893 г.), Теофана се оттегля в един от манастирите във Влахерна, отстъпвайки мястото си в императорския двор на Зоя Зауцена. Според
византийската агиография за Теофана, тя посвещава дните си на молитви,
псалми и химни към Господ. Подобно на нея търновската царица Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър се замонашава и приема името на канонизираната светица-византийската царица Теофана поради факта, че съпругът ѝ се увлича по еврейката Сара и царицата е прокудена от двореца. Тя става монахиня в един от търновските манастири, вероятно Темнишкия Богородичен манастир. По-късно заминава за Видин, за да е по-близо до сина си- Иван Срацимир, който е първороден син на цар Иван Александър. Но последният поделил царството, като на своя престолонаследник и първороден син оставил Видинската област, а на престола в Търново се възкачил Иван Шишман, син на еврейката Сара. С това подготивил гибелта и поробването на народ и държава... Във Влашко и в района на Видин царицата е известна като Теофана Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб. За да укрепи връзките си с династията на Шишмановци, през 1323 г. влашкият войвода Иванко I Басараб жени дъщеря си Теодора за младия Иван Александър, деспот на Ловеч и племенник на цар Михаил III Шишман. Теодора се установява в Ловеч, развива културна дейност и създава училище, където се превеждат ръкописи от Света Гора и Византия. С титла на деспина тя е до 1331 г., когато поредният дворцов преврат извежда съпруга ѝ до престола. Това става след битката при Велбъжд, където Михаил III Асен, подкрепян от Иванко I Басараб е разбит от сръбския крал Стефан Урош III Дечански. След преврат в българската столица, който сваля цар Иван Стефан, поставен на българския престол от сърбите, за цар е избран Иван Александър. Като негова царица Теодора се разпорежда в Търново близо две десетилития, след което е изместена от еврейката Сара, прекръстена на Теодора. Дъщерята на Иванко I Басараб е прокудена от Царевец, замонашва се под името Теофана и по-късно се оттегля във Видинското царство, което е под управлението на сина ѝ Иван Срацимир. Срацимир от своя страна също се жени за принцеса от династията Басараб- царица
Анна. Продължавайки дейността, започнала няколко десетилетия по-рано в Ловеч, Теофана Басараб, подкрепена от Анна, превръща Видин в най-важния български културен център на онова време. Забележителен документ на Видинската книжовна школа е Бдинския сборник, който се състои от жития само на жени-светици (16 на брой). Именно Анна разпорежда на църковните първенци да
преведат от гръцки на български сборника, съдържащ жития само за жени. Търново бива завладяно от турците през 1393 г., а през 1395 г.
"мощите на преподобна Филотея, заедно с мощите на вечнопомнимата и
всесветата преподобна Петка и тия на триблажената Теофана" били пренесени
от Търново във
Видин от княз Константин и митрополит Иоасаф. Неслучайно и българската
царица Теодора се замонашава с името Теофана в чест на тази византийска
светица Теофана, имаща подобна на нейната съдба. След смъртта на Търновската царица Теодора, с монашеско име Теофана, мощите ѝ са поставени във Видинската катедрала. След завладяването на Видин от турците през 1397 г., са преместени в Белград. Там остават до 1521 г., когато турците превземат белградската крепост. Царица Теодора Басараб е била ктитор на Басарбовския манастир. Канонизирана е от Румънската православна църква през 2022 г. Паметта ѝ се празнува на 28-ми октомври.
Прочетете изключително интересната Легенда за Царица Теодора, из "Шепот
от вековете"- Легенди от Видинския край, разказана от
Георги Попов. Ето част от нея:
Войводата Драгота успокояваше царицата:
— Ще преминем през Струиндолското градище. Стигнем ли Кладорубското
кале, по тайния канал на скривалището ще излезем до Острокапската твърдина. Оттам
пътеката ще ни изведе до Магура. Влезем ли там, спасени сме.
— Не бива бегълци да бъдем — със смирение и укор свъси вежди царицата.
— Позор и проклятие ще тежи над нас ...
Царицата беше изнемощяла от мъки и страдание. Кървавите зрелища бяха
опустошили душата ѝ. Липсваше вече воля за живот. Черни мисли я подтискаха.
Като червеи дълбаеха нейното съзнание: колко войводи и повинниците им се
потурчиха. Забравиха и род, и вяра и тръгнаха с турците против българи
и християни. Българи против българи. Не можеше да се помири с това падение.
Забравиха и славата, и традициите, забравиха и родове, и повели. Продажници
и изменници. Сети се за недостойния Велемир — чипровски болярин, човек
от царското потекло. Продаде се той на турците. От католик стана по-върл
мохамеданин и сега водеше война с хората си против Срацимир ... Ами Доброта,
Ростислав — не можеше да мисли повече. Всички тия изменници бързаха да
запазят богатството и достолепието... С такива мисли вървеше царицата,
които не ѝ даваха мира и покой... А сега и тя беглец...
Но не бяха успели да обяздат конете и турците вече ги настигаха. Пред
Кокошевец, до едни кошари, те бяха обградени. В люта и неравна борба паднаха
войводите и защитниците на царицата — Янкул, Дромир, Владислав...
Един от тях успя да се изскубне леко ранен в раменете — телохранителят
Янкул. Той се скри в близките шубраци и затаи дъх.
— Свърши се всичко — в мъка изплака той — Отиде царството. Загина и
добрата царица Теодора... На седем места беше намушкана и ранена царицата.
И там, където капеше кръв от раните, извори потекоха — царицини кладенци
— вода извряла, на кладенец станала.
Когато турците се оттеглиха, надвечер Янкул излезе от скривалището си.
Населението, пръснато по горите, плахо се връщаше по запустелите си домове,
за да прибере мъртвите герои. А те с дни стояха неприбрани, разкъсани от
кучета и диви зверове.
Намериха и трупа на царица Теодора. Янкул го беше посочил. Народ се
тълпеше около него. Пренесоха тялото там, където тя загина, и на равното
изкопаха гроб. В него положиха царица Теодора.
Когато настъпиха по-спокойни времена, специални вешаци изработиха върху
бяла каменна плоча лоза, обвита с гроздове. А за да се запомни мястото
за бъдните поколения, докараха грамадни каменни блокове. Всеки камък беше
теглен от по шест чифта волове. От двете страни на гроба, на петдесет метра
дължина наредиха по шест от тези големи камъни ... От този ден това място
се запомни като Царицин гроб... Гроб на последната българска царица. Цялата Легенда за Царица Теодора
Няма коментари:
Публикуване на коментар