Старият български символ-герб и църквата "Св. 40 мъченици"

 Румънският епископ Мелхиседек прави пътешествие в България през май-юни 1884г. Посещава и Търново, и естествено църквата „Св. 40 мъченици”. На пиедестала под колоната с надписа на цар Йоан Асен той вижда един детайл, който го изумява. Ето какво пише румънският епископ по тоя повод, правейки всъщност едно откритие: „Пиедесталът, на който е поставена колоната с надписа (на Йоан Асен), има и друга историческа забележителност: от четирите му страни има изваяна по една волска глава, заобиколена с венец, едно цвете, което се пада точно между рогата, където стои звездата на молдавския герб. Още два пиедестала на мраморни колони, подобни на описания по-горе и с волски глави отстрани, се намират пръснати в различни части на Търново. Единият е използван вместо стълб в оградата пред административния дом, а другият – на един малък площад, наречен Баждарлък – в стълбището на една къща. Окръжният началник, който ме заведе при тези пиедестали, мисли, че може да са донесени от едно село, наречено Никюп, което се намира на мястото на древен град на име Никопол (Никополис ад Иструм). Аз мисля, че те са пиедестали на колоните на църквата „Св. 40 мъченици”, тъй като са еднакви с пиедестала, който още съществува там.

Може да се предположи, че главата на вол е била герб на семейството на Асеневци, станало по-късно владетелско в България, и че през ХІV век потомците на българските царе, като преминават в румънските земи отсам Дунава, са донесли със себе си и герба на семейството си, волска глава, която после става герб на Молдова...” Този откъс е от „Румънски пътеписи от ХІХ век за българските земи”, изд. 1982.

И днес такива пиедестали могат да се видят. Прилагам две снимки, които съм направила, първата на Царевец, втората пред църквата "Св. св. Константин и Елена". 

В търновския археологическия музей също има такъв подобен пиедестал. 

Има и друг пътепис от Д.К.П. (не е известно на кого са тези инициали), озаглавен „Една седмица в Търново”. Този пътепис е бил публикуван в 1895г. и явно тогава е писан, защото в него се споменава, че Стефан Стамболов вече не бил жив. В пътеписа на Д. К. П. пак за църквата „Св. 40 мъченици” четем: „В тази църква сводът се поддържа от четири кръгли каменни стълба с надписи на славянски, а четвъртите пиедестали имат на четирите страни изваяни по една волска глава”.

В случая изглежда волските глави не са украса, а символи и ако погледнем архитектурните елементи с волски глави и розети от Никополис ад Иструм те кореспондират стопроцентово с елементите от фриза на почти всяка тракийска гробница.

                                                   

Казанлъшка гробница

Волските глави са символи, но не на победителите римляни, а на победените в битката при Дунав, траки. Интересно е, че в старобългарските книги като "Разумник-Указ" за символ на българите е посочен бика, а еленът е символ на ясите, племена, свързвани в историографията с наследниците на скитите.  Няма съмнение, че както и в останалите части на "Разумник-указ" отъждествяването на българите с бик е израз на народностната самооценка за изключителното място на нашия народ сред останалите средновековни народи. Ето този откъс: "Въпрос: Разкрий ми какви са отличията на народите?

Отговор: Франкът е лъв; аламанинът е орел; сарацинът - вепър; турчинът е змия; арменинът - гущер; индиецът - гълъб; сириецът - риба; иверинът е овен; татаринът - Агарино куче [т. е. неверник]; куманинът е гепард; русинът е видра; литвиецът е тур; дубровчанинът - мечка; гръкът е лисица; българинът е бик; влахът е котка; сърбинът е вълк; унгарецът - рис; алеманинът - зубър; чехът е катерица; аланът е елен; саксонецът - кон на овчар; полякът - норка; евреинът - язовец; арбанасинът [албанецът] - бобър; египтянинът - козел; хунавът [хунът] е заек; аркадинът е полукозел-полуелен; цаконинът [от областта Цакония в Морея] е кърт; сакунатинът [може би от племето секули в Карпатите] - бивол; персиецът - жерав; хърватинът - аспида. Из "Разумник-указ", ХIII в., превод на А. Милтенова Тук може да видите целия текст 

В западни издания от второто хилядолетие са известни няколко герба на България и български княжества, които представляват глава на бик и между рогата му има кръст. Същият герб е и на херцога на България със столица Бдин / Видин. Ето тук може да ги видите- http://www.heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm

"Стар" герб на България, Сборник гербовници, кодекс 391  на Баварската държавна библиотека,  4 в. ок. 1530 г. 
Но ако символът на бика, неразривно свързан със земите на Тракия е имал съществено значение за българите, нека погледнем на север, там, зад Дунава, в земите на Молдова,  които са били български. Там са били и земите на гетите, древното тракийско племе и фактите показват, че именно с тях е свързан този символ в един много дълъг исторически период.

Сегашния герб на Молдова е с образ на бик с елементи звезда, луна, и цвете. Не е случайност, че първообраза на молдовския герб се намира и в църквата "Св. 40 мъченици" както и разбира се, че точно там е погребан родоначалника на изконната влашка династия Бесараб. В църквата "Св. 40 мъченици" ще видите два съседни гроба- единия е на Бесар, а другия определено на Асенев родственик, предполага се Калоян, а според Паисиевата история Йоан Калиман, Асенев син. Обикновено родствениците се погребват един до друг! Първата династия на Влашко се нарича Бесараб, а нейният основател носи името Иванко, срещащо се в Асеневата династия.  Той е част от българската аристокрация, управлявала българската провинция Влашко с основната задача да защитава седалището на българските царе Търново от унгарските домогвания до българската корона. Българското влияние е толкова силно, че от първия до последния владетел на Влашко и Молдова в титулатурата на местните князе присъства съкратената форма на сакралното българско царско име Иван (Йоан) – ЙО. Иванко I Басараб е ктитор на воеводската църква в Арджеш. Той е син на Тихомир, който пък е син на Бербат, владетел (княз или воевода) на княжество Влахия. Управлява от 1310/19г. до 1352г. Йоан Бесараб участва в злощастната за нас битка при Велбъдж с 3000 власи, татари и молдовци на страната на цар Михаил Шишман. Йоан (Иванко) Бесараб се счита и за ктитор на скалния манастир ,,Св. Димитър Бесарбовски“ основан в ХIII век в село Бесарбово, Русенско. Иванко Бесараб е основател на династията Бесараб, която приключва със смъртта на Влад Цепеш (Дракула). Като заслужил български болярин Бесар е би трябвало да бъде погребан в църквата ,,Св. 40 мъченици“ в Търново. 
В началото на XIV век княз Басараб І (1310-1352) създава първата влашка държава с името Унгровлахия. През 1359 г. по искането на войводата Александър Басараб и с разрешението на Цариградската патриаршия е основана Унгровлашка митрополия със седалище в столицата Куртя де Арджеш. Катедралата е запазена до днес и е украсена със стенописи от сръбски зографи през ХІV век. Може би поради недоволство от своя зет – българския цар Иван Александър, който се развежда с жена си Теодора, сестра на Басараба, и се оженва за еврейката Сара, както и поради желание да се освободи от силното българско влияние и да се сближи с Византия, Александър Басараба отхвърля дотогавашната юрисдикция на Търновската патриаршия над неговите поданици и подчинява Унгровлашката митрополия на ведомството на Цариградската патриаршия. Знаем от житията писани от патриарх Евтимий, че след като Търново бива превзето от турците мощите на св. Филотея първо биват пренесени във Видин, което е описано и в похвалното слово за светицата от Видинския митрополит Йоасаф. В него блика съпричастност и тъга за съдбата на Търново и на неговия патриарх Евтимий. От св. Филотея се очаква да спаси Видин ,,от всяка злоба на езичниците и от нападенията на варварите“. Когато е превзет и Видин (1396г.), мощите са взети от сърбите, а след това от власите. Сега се намират в манастира в Куртя де Арджеш, но първоначално са били изложени във воеводската църква. Най-вероятните ктитори са цар Иван Срацимир и жена му Ана, дъщерята на влашкия воевода Николае Александру. От запазената титулатура ,,господар на Угровлахия, Видин и Видинска област“ е ясно че става дума за българския владетел на видинското деспотство т. е. Иван Срацимир, който се е укрепил тук и е съградил воеводската църква. Българското влияние в църковния живот и устройството на Влашкото воеводство е неоспоримо.  След падането на Търново в 1393 г. Иван Срацимир като турски васал измолва преместването на мощите на св. Филотея от Търново във Видин. Баязид организира два похода в 1394 и 1395г. срещу столицата на влашкото воеводство Куртя де Арджеш,  но е победен в битките край рововете (Ровине) на река Арджеш. Там загиват и турските васали Крали Марко и Константин Драгаш. Прочетете още и за търновската царица Теодора, известна в Румъния като Теодора Басараб

Всички тези дълбоки български следи в историята и етногенезиса на румънците обаче въобще не отчайват румънските историци. Напротив, на базата на всичко това те съчиняват тезата за наличието на могъща влашка империя през Средните векове, която била основана от тримата братя Асани – Асан, Патреш и Йоница. Ако не ги познахте, следва да добавим, че столицата на империята била град Търново. Сигурно вече се сетихте, че става дума за братята Асеневци – Асен, Петър и Иваница (Калоян). По този начин проблемът с българското влияние е решен – то просто е преименувано на влашко.

Използвани материали на- К. Гербов http://www.chitatel.net , http://www.segabg.com, Цветан Димитров- http://patepis.com/?p=61990 http://scripta-bulgarica.eu/bg/sources/razumnik-ukaz   http://българи.net  https://www.pravoslavie.bg
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.